Александър Йорданов

Бях поканен да взема участие в сутрешния блок на ТВ 7. Приех. Но постъпих лошо. Не отидох. Извинявам се. Но след като видях кого още бяха поканили за дискусия –Минчо Минчев, издателят на в.”Нова зора” и автор на печално известния призив: „ЕВРАЗИЙСТВОТО КАТО НАЦИОНАЛНА СЪДБА”, разбрах, че съм постъпил правилно. Тази глупост Минчо изръси преди половин година в Москва на конференцията “Обществена дипломация за евразийско сътрудничество”.

Наблюдавам, че и други медии са се засилили да дискутират решението за разполагане на американска военна техника с обслужващ и обучаващ персонал в България.

Но спорът за безспорното е глупост

Такъв спор се превръща в безмислена говорилня. Българската журналистика трябва да се научи, че има неща, за които не се спори. Защото много често понятието „различно мнение” е не израз на мнение, а на поръчков каприз, който няма нищо общо с изкуството на спора.

По принцип в спора се ражда истината. Но спорът не може да бъде вечен, защото тогава истината просто няма да се роди. А да живееш постоянно в предродилно състояние е ужасно. Това най-добре разбират жените. По друг начин го е казал още Жан Жак Русо: „Разумът ни показва целта, а страстите ни отклоняват от нея”.

А целта, в случая с „американските танкове”, е очевидна. Подобряване на българската и европейската сигурност в „променената ситуация”, след като за първи път след Втората световна война, през миналата година една извъневропейска държава нападна европейска държава – агресията на Русия срещу Украйна. Но дори държавата да беше европейска, а е очевидно, че Русия все още не е такава (не случайно гради „Евразийски съюз”, който наш Минчо приветства в Москва), то отговорът на „променената ситуация” щеше да бъде същия. България не може да си позволи лукса да остане гола пред държава, която е придвижила на запад десетки свои силно въоръжени дивизии и не ги изтегля вече близо година от източната граница на съседна (едно море ни дели) Украйна.

Русия се готви да подпали отново световна война,

както подпали Втората световна война. Защо иска такава война е въпрос, който не в този текст ще коментирам. Но затова говорят фактите –откъсването на Приднестровието от Молдова, нахлуването в Грузия, отнемането на Нагорни Карабах от Азербайджан, анексирането на Крим и дестабилизацията на Източна Украйна. Това са все стъпки подготвящи нещо по-страшно – голямата война, за която руснакът винаги е мечтал, голямата победа – която руснакът вечно сънува. Светът е изправен пред огромно изпитание. И най-малкото нещо, което в тази ситуация може да направи България е не да си заровим главите в пясъка, а да увеличим своя военен потенциал ползвайки подадената приятелска ръка на страните членки на НАТО. Дали танковете ще бъдат американски, германски, английски или канадски, френски и италиански, няма никакво значение. Важно е, че тяхното присъствие тук ще възпира руският агресор, докато самият руски народ не намери решение на „казуса „Путин”. И докато България не подобри икономиката си така, че да отделя поне 2% от БВП за отбрана. Но това не става с магическа пръчка. А заради идиотската политика на Москва хората не трябва да страдат като вместо за техните заплати и пенсии, парите потекат към военните заводи и пазарите на оръжие.

Да разчиташ на приятели в трудна ситуация е нормално. Пристигането на няколко натовски танка в България е символичен знак на приятелство. Истински ще бъде той, когато не 2, а поне 200 танка дойдат в България. И не само танкове, но и ракети, които да летят поне 1000 км. За да стои агресорът по-далеч от бирата „Каменица”.

Най-великите ни царе

в трудни дни за държавата са ползвали чужда военна помощ. Сключвали са различни съюзи, за да отбият пряката опасност за страната ни. И имената им са покрити със слава. Но в днешния случай не става дума за „чужда военна помощ”, а за „наша”, както се изрази и министър Даниел Митов. В НАТО няма „свое” и „чуждо”. Всичко е „наше”. Знаем народната мъдрост: помогни си сам, ако искаш да ти помогнат. Но български танкове в близко време не се очертава да произвеждаме. А и струва ли си да произвеждаме нещо, което е вече произведено. Същевременно без сигурност не можем да останем, нали? Руски танкове не трябва да купуваме. Те ни заплашват и мразят (Путин: „Българите са народ достоен за презрение”), а ние пари за танкове да им даваме? Абсурд. Те имат проекти да ни вкарват в някаква Евразия или да ни връщат в Азия, но ние знаем, че още кан Аспарух ни е довел тук, на Запад от Азия.

Спорът за „американските танкове в България” е излишен. Те са тук, защото ние сме тук, в Европа. Защото искаме да защитим земята си, свободата си, демокрацията и европейското си семейство. А ТВ 7 моля да ме извини. Но докато кани в стдиото си Минчовци нека да бъде така добра повече да не ме търси за коментари. Ще си ги пиша във Фейсбук. Той също е „танк”– платформа американска. Но какво да се прави: „C'est la vie!”