Светослав Пинтев 

Малко  известен, но съвсем достоверен факт е, че  Шарл Перо  смятал, за редно Червената шапчица да бъде изядена от вълка в прочутата приказка и тя точно така си завършвала, поне първоначално. Осъществил си този творчески замисъл автора, но се намесила цензурата и развалила идеята му, както често се случва. И в онези времена,  и сега. 
  В първия вариант на приказката на Шарл Перо,  а и в последния, както ще стане ясно по-нататък, лошият вълк изяжда Червената шапчица без остатък. Изобщо не се явява персонаж, който да разпори корема на проклетия звяр и да я извади.
Това първоначално сюжетче никак не се харесало на  могъщия

 кардинал дьо Ришельо

 По онова време той се явявал първи министър на краля на Франция. Съзрял в тази история не нещо друго, а притча за….себе си. По простата причина, че смятал, че се касае за политическа сатира, насочена срещу властта му и устоите на държавата. Червена шапка била нарицателно за кардиналите, които носят такава, както е и до днес, апропо. 
На гениалния политик и  държавник Арман Жан дю Плеси, кардинал дьо Ришельо, му се видяла страшна една приказка. Бил убеден, че авторът се гаври с неговия сан и най-вече с политическата му дейност, че приканва да го сготвят на тъмно , както би се изразил  например Веселин Марешки, макар че момиченцето в приказката е изпапано без термична обработка и други подобни глезотии. Още повече, че във  ”Векът на Луи Велики“ Шарл Перо  ясно призовава писателите да отразяват съвременния живот.   
Кардиналът явно не на шега се плашел от подобни алюзии, въпреки безпределната си власт,  та скръцнал със зъби, което не било никак добре за твореца. Приписват на  Дьо Ришельо фразата: „Дайте ми 6 реда, написани от най-честния човек и ще намеря в тях за какво да го обеся". Духовникът действително хич не си поплювал и като нищо можел да изпълни заканата си. Което принудило  автора да вкара в сюжета ловеца и да спаси шапчицата, за да не му се наложи някоя ранна утрин да се разходи до бесилката. 
 След смъртта на кардинала през 1642 г. Шарл Перо връща отново първоначалния финал и така приказката остава без смел ловец, който да спаси героинята.  Червената шапчица в крайна сметка е излапана, а останалото е „фалшива новина“, казано на шега.  
Сетих се, кой знае защо, за тази позабравена история покрай признанието на лидера на БСП Корнелия Нинова, че се е срещала в кабинета на Георги Гергов в ЦУМ с Мая Манолова и Слави Трифонов. Доста интересно място за срещи. Или не? Добре, че не са се видели в ДетМаг. Приказният сюжет щеше да е точно на място. 
 Чудя се само 

дали Корнелия го играе вълка

Или Червената шапчица, която трябва да бъде спасявана от злия масон Гергов, маскиран в овча кожа.   Вълци в тяхната гора не липсват, ала по-скоро водачите на глутницата са руски степни вълци. Нашите са на по-долните места в хранителната верига, така си мисля.
 Омбудсманът на републиката Мая Манолова настоява, че мястото на срещата си било съвсем подходящо, защото по онова време Гергов се явявал дясната ръка на Корнелия Нинова. Да де, ама аз не бях чувал някой шеф да приема в кабинета на заместника си, който движи от там свой собствен бизнес. Нито да си отреже дясната ръка заради разни срещи на място, което са използвали заедно за други такива. Освен, ако главата не е знаела какво прави ръката и нещо в нейните действия не я е уплашило силно.
Е, разбираемо е да не искаш да се разбере, че е имало среща с Мая Манолова, че тя е била водеща номинация в партийното допитване за президент, което самата ти си организирала, а искаш да я за заметеш под дивана. Ала едва ли това е водещ мотив. Двете дълги години бяха колежки и първи партийни остриета. Крайно невероятно е да си нямат телефонните номера  и да не могат да се разберат на някое друго място, без да се налага посредничеството на Гергов или поне без да превръща кабинета му в явочна квартира. Да не би ЦУМ  да е пъпът на Вселената. Още малко и някой ще каже, че той се е явявал като помирител в качеството си на Велик майстор на ложата „Слънце-Ориент“, или както там се казва, но млъкни сърце. Друг ще добави, че и Слави бил в ложата му, както говорят, ала не само той. Предпочитам да спра дотук. Има опасност да преминем в жанра на Дан Браун, та ще изоставим засега тази сюжетна линия. Да си стоим в публицистиката и баналното злободневие.
Новината тук е, че 

за едно нещо Корнелия Нинова не е излъгала

 То е, че са си говорили със Слави за неговия референдум.  Или по-точно за действията на водещия, който вече опитва да оказва натиск на Народното събрание. БСП не подкрепя мажоритарното гласуване в два тура, доколкото ми е известно, нито намаляването на субсидиите на партиите до левче на глас, за което така горещо  настоява Дългия. Слави спокойно можеше да се срещне със стария си приятел Бойко Борисов, ако действително целеше да наложи тези промени. Или поне с някой от заместниците му, ако толкова не могат да се гледат вече. Искам да обърна внимание на факта, че офисите на ГЕРБ и на „Шоуто“ са на няма и 50 метра разстояние по въздух.   
    Единствената възможност Слави и Корнелия да се разберат, за която се сещам, е да договорят дестабилизация на страната при едно управление, което не им изнася. А това би означавало, че на Трифонов съвсем не му е приоритет мажоритарният вот, нито на нея европейското председателство, както ни уверяват. Това, което ги свързва, без съмнение, е желанието току-що избраното правителство да бъде свалено, най-добре, като се измайсторят съвместно улични протести. Подобни навярно на така добре режисираните по кремълски тертип „вълнения“ от 2013 г., след които дойде „явлението“ Орешарски .  Трудно ми да го нарека кабинет.
 Определени Червени шапчици и партийни членове изглежда не разбират, че точно заради тази измъчена и видимо насилствена подмяна на властта правителството на Орешарски нямаше никакви шансове да се закрепи. Въпреки железните ограждения, БТР-ите, жандармерията и полицията, въпреки смайващата наглост и безцеремонност на този кабинет и на шефа му от ПЕС. Както няма да има  шанс и друго правителство на социалистите, дошло по подобен начин. Дори да кандиса на мажоритарен вот или на каквото да ви дойде на акъла.
Слави е прав за едно, промяна в модела на държавността трябва да има, но изглежда разчита на вълците. 
„Може би един ден ще им го кажа в тази сграда (…) Македонците влязоха не като депутати вътре”, заяви Слави Трифонов по време на седянката си пред Народното събрание, отправяйки зле прикрита заплаха.  Пак тогава каза пред колеги, че  „Георги Гергов е бизнесмен, когото познавам от много години и той и неговото семейство са ми приятели“. Това е добре известно, но е по-добре да разкаже по партийна линия ли се познават, подкрепяла ли е партията „Шоуто“, безкористно, разбира се. Като руски консул ли е помагал Гергов, като партиен другар ли, като собственик на Панаира ли, като масон ли?  Или всичко е едно и също. И какво се промени?  
Страхувам се, че за Корнелия именно Георги Гергов беше добрият ловец. И Червената шапчица сама си го довърши. Сега просто няма да има кой да я спаси. Нито нея, нито баба й - столетницата. Трудно е да го разбереш, когато си вътре в приказката, но е така. Вече и приказките не са същите.