Светослав Пинтев

 Най-възрастният народен представител, депутатът от левицата Тома Томов, откри 44-ото Народно събрание с много силна реч, няма какво да си кривим душата.  Той призова депутатите: „Затворете очите си и погледнете със сърцата си. Представете си на каданс как целият този декор около вас изчезва - колоните, лампериите, кристалните полилеи, банките, и пода под краката ви дори“. Затворих очи и аз, забравих даже, че за първи път Народното събрание се открива от човек на ДС, поне официално е така, забравих приказките за лагерите…

Картината беше наистина повече от жива: “През кладенеца на времето отиваме там, където е наченато възкресението на българската държава…  И Бенковски излиза от Панагюрище на 14 априлий, начело на десетки конници, които бляскат с оръжията си..“ После „видях“ първото българско Народно събрание, както го описваше ораторът - Поп Грую Бански с червения епитрахил и сабята; Георги Икономов, яснопевецът; Захарий, летописецът; Бенковски, пламтящ от безпаметна любов към Отечеството; на черковната маса, пренесена незнайно как през пущинаците, грее Светото Евангелие, а върху него - кръст и револвер, видях „председателя на този най-пръв по достолепие парламент благородният Панайот Волов“, депутатите, разположени амфитеатрално върху папрат и букови листа: 13 учители, 11 занаятчии, 19 търговци (някои твърде заможни), 17 земеделци, трима свещеници и един лекар. Измежду тях - 27 войводи и 34-ма посветени в народното дело още от Апостола Васил Левски, йеродякон Игнатий.

 „Моите оборищенски депутати са ангели, най-чистите и идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения на които бяха грозната бесилка и заптийския камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде”, цитира ораторът автора на това величаво описание. Той е един от ръководителите на IV-ти Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание, водач на Българския таен централен революционен комитет, който осъществява съединението на Източна Румелия с Княжество България, историограф, писател, не на последно място и председател на Петото Народно събрание .

„Не знае милост Захарий Стоянов… Ние сме наследниците, това е нашият свят, наша грижа и отговорност. Очаква се всеки един от нас да изпълни дълга си“, каза Тома Томов за него.

И тук се сепнах..

Всички тези факти за Оборище са запазени за народната памет именно от Захарий Стоянов, онова овчарче от Медвен, което за нас е повече от Омир и Херодот, повече от  всички историци..

Този път се върнах няма и година назад във времето- през март 2016 г., когато нападнаха президента Плевнелиев за едни думи, думи на Васил Левски, предадени от същия този Захарий  Стоянов. Произнесени от същата тази парламентарна трибуна.  Ето какво каза тогава държавният глава  - "Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото „който ни освободи, той ще ни пороби“, б.р.) Какъв вой се нададе само. ...

 БСП тогава напусна залата по някакви измислени причини, президентът поднасял тронно слово и други такива щуротии. Разгневиха ги истински точно думите на Левски, предадени от Захарий Стоянов, ако трябва да си говорим истината, не се вписваха в стратегията на Решетников, явно вече получена по онова време. За тях той е летописецът Захарий, когато им изнася, само тогава. Иначе е мистификатор, който си съчинявал разни работи, както уверяваха всевъзможни специалисти след речта на Плевнелиев. Тома Томов можеше спокойно да сподели това мнение във връзка с Оборище, от парламентарната трибуна. Нека прочете пак собствения си думи: „И да помним думите на Васил Левски: „Нека това, което сме писали и говорили вчера, да е и днес пред очите ни, та да не ни се смеят .

 От т.нар. Общобългарският комитет "Васил Левски" тогава поискаха извинение от президента Плевнелиев за „реплика, която не е писана от Апостола на свободата, но бе казана като цитат от него. Нещата бяха така натамънени, че хем да се каже някаква истина, хем общото внушение да е, че мръсникът Плевнелиев, който не се кланя пред Кремъл като някои, които имат безочието да се наричат българи и се кичат с имена на герои, сам си е измислил тази думи.

"В обръщението си на 18 март т.г. пред Народното събрание Вие приписахте на Васил Левски фразата: "Който ни освободи, той ще ни пороби". Тя бе поместена в кавички, като безспорен цитат, в електронната Ви страница. Вие излъгахте, г-н Президент. Горното словосъчетание не е съществувало никога, никъде и под никаква форма в документалното наследство на Апостола", гласи писмото от Васил Василев, който е председател на т-нар. Общобългарският комитет "Васил Левски".

Но съществува в книгата на Захарий Стоянов за Апостола от 1883 г., където той помества разкази на все още живите съратници на Левски. Тази фраза на Апостола, записана от летописеца Захарий, беше общоизвестна и се цитираше дори при социализма, но днес плаши стратезите.

А това я прави още по-важна

В предговора авторът „публично благодари на Христо Иванов, Иван Арабаджията, П. Попов, К. Даскалов, доктор Рашко и пр., които са му доставили някои сведения за живота на Левски“.

Разказът за тези думи на Левски в случая е на Иван Арабаджията, дясната ръка на Дякона. Наречете ги пак лъжа!

Захарий Стоянов съхранява за бъдещето и едни други думи на Левски, предадени му пак от Иван Арабаджията от село Царацово, които няма да им се харесат. Апостолът отговаря на въпроса на съселянина на този свой най-първи съратник, човек на име  Божил Гергев, който го пита  „какъв ще стане, когато се освободим?“. С него тогава са били Ангел Кънчев, Димитър Общи и Сава Младенов „Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви - отговорил той. - Тогава аз ще да ти отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече.“

  Не знам с какво право бизнесменът Васил Василев е кръстил групичката си общобългарски комитет, че и Васил Левски, с какво право отрича тези негови думи, предадени от Захарий Стоянов, по разказите на най-близките съратници на Левски. „Летописецът Захарий“ в писмото не беше споменат, разбира се.

Просто беше казано, че Левски не е писал тези думи, което е истина, но тя беше изкусно вплетена в неистини. Колко ги е заболяло, че „който ни освободи, той ще ни пороби“. Обвиниха в лъжа президента, засипаха го с хули, което е бял кахър.  

Но те посегнаха на самия Левски

Ще припомня на тези „родолюбци“ и едни други думи на Левски, записани от Захарий Стоянов в биографията на Апостола. Те са казани за едни калугери, но важат и за мнозина други:

„Късно една вечер, когато пристигал той в Т. Пазарджик заедно с бай Ивана Арабаджията, срещнали на пътя няколко калугери на коне, които кръстосвали наоколо по проситба. Левски пламнал. Щом той видял тия отвън света хора, които ходели между простото население да го лъжат и заблуждават, наумил си минали години, когато и той ходел така и бил принуден да кисне в килийските развратни вертепи.

 - Безсрамници, харамоедци! Не ви е срам да крадете и лъжете в името на бога, да ходите да се храните от потта на народа, като че турските бюлюкбашии и заптии му са малко!

 - Да бъдете проклети во веки веков! Още повече че вие имате пълна възможност да извършите големи добрини! ...

Това е.