Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки

На вчерашния пленум на БСП (27 май,б.р.), на който освен така наречените „социалисти“ присъства и политическият съвет на неизвестните партии от „Коалиция за България“, но не и ръководството на ДПС, на гражданите беше обявен съставът на следващото правителство. Лидерът на партията, преповтаряйки безсмисления лозунг от предизборната кампания „Да върнем държавата на гражданите“ и още доста приказки за демокрация, обясни колко щастливи трябва да са избирателите, че ще бъдат управлявани от „експертно“ правителство. Интересното в случая е, че никой в България не се опита да обясни абсурдността на основния аргумент „да се върне държавата на гражданите“. В теорията на държавата, най-общоприетото определение за държава е това на Макс Вебер, а именно, че държавата е политическа организация с централизирано правителство, което притежава монопола за лигитимно използване на сила (насилие) на определена територия. А гражданите са група с еднакви права и свободи, чиято активност е насочена към създаване и поддържане на правителство, което да защитава тези права и свободи. Следователно, предизборната кампания на тази партия бе проведена под опита да свърже несъвместими определения като насилието, ограничаващо правата и свободите и самите граждански права и свободи. Но като се има предвид самоопределението на БСП - от една страна като партия социалистическа, следователно възприемаща нормите на демократичното определение на властта, а от друга страна - гордееща се със столетната си история, този алогизъм като че ли има своето обяснение. Никога през последните 23 години, през които БКП се нарича БСП, тази партия не е коментирала какво е това „комунизъм“, в името на който тя управлява 45 години, предавайки суверенитета на страната на друга държава, нито пък е взела становище за престъпленията срещу човечеството, извършени през този период. Даже дума не е казана за т.н. “възродителен“ процес, осъществен над електората на постоянния й коалиционен партньор от годините на т.н. “преход“ - ДПС. Защото тези две партии управляваха и по времето на Димитър Попов, и в правителството на „Мултигруп”, известно като кабинета „Беров”, и в царското време, и в тройната коалициа, и се канят да управляват и през следващите четири години. Последната перспектива я подчера Станишев на пленума на БСП по-рано вчера. 

Това не е просто перспектива, това е реалност, имайки предвид създаването на многопартийната система в България след 10 ноември 1989 година. Използвайки отсъствието на знания за политическите процеси и тяхното развитие у мнозинството от населението, комунистическата номенклатура създаде обречени политически организации, които

да абсорбират недоволството на населението,

като в последствие да се отправят в небитието или да продължат да съществуват като сателити на БСП. За мнозинството от българските граждани, отхвърлили алтернативата БКП/БСП, се създаде СДС като коалиция от историческа опозиция от социалдемократи и земеделци и нови организации, ръководени от мегаломани, зависими от структурите на политическата полиция на комунистическия режим лица и от някои честни хора, но неразбиращи от политика. Резултатът е това, което се случи на последните избори като следствие от постепенното компроментиране на анти-комунистическата опозиция. Тези, които започнаха „промяната“, вече ги няма в парламентарната политическа реалност. Заменени са или с мечти за нови формаци в бъдещето или следва да припознаят номеклатурното създание ГЕРБ като персонификация на тяхното виждане за промяна. А колкото до българските турци, които след гаврата наречена „възродителен“ процес бяха настроени тотално анти-БКП/БСП, на тях им бе предложена брилянтната ДС комбинация, наречена Движение за права и свободи и осъществена от майор Ахмед Ахмедов, представен от ПГУ на ДС и българските медии съобразно емоционално-образното мислене на турците като Доган (Сокола). По този начин номенклатурата, намерила своето политическо представителство в БСП, успя да управлява „прехода“ в преобладаващата част от изминалите 23 години и, разбира се, да използва времето за трансформиране на политическата власт от „социализма“ чрез приватизацията в икономическа власт на капитализма. Но понеже с времето информация изтича  от архивите, а и хората поумняват, се стигна до момента, в който даже и разсилните в чуждите посолства в София разбраха същността на ДПС. Така кукловодите от ЦК на БКП решиха да пенсионират Ахмед Ахмедов, за да може ДПС без Доган да продължи да върви по „догановски път“. Само че преди това го канонизираха в съзнанието на българските турци посредством бутафорния атентат. На политическата сцена бе изваден агент Павел, за когато на настоящия етап информацията е все още оскъдна. 

Не трябва да се остави извън внимание, че „експертите“ на БСП-кандидата Орешарски ще управляват с по-малко от 20% от гласовете на избирателите, но и самите гласували за БСП и ДПС са измамени. Преобладаващото мнозинство от гласувалите за „социалистите“ смятат, че провежданата от БКП политика за „национално единство“ е правилна и трудно възприемат съюза с турците, но за гласоподавателите на движението едва ли е поносимо да са в коалиция с тези, които им сменяха имената. Но понеже турците са затворено малцинство, в което принадлежността към групата е свързано с оцеляването (а и Местан им говори на турски по време на предизборната кампания), подобна реалност може да просъществува за определено време.

Интересното в ситуацията с бъдещото правителство е, че представители на ръководството на ДПС не присъстваха на представянето на предложението на пленума на БСП и така по същество представи правителството като креатура на тази партия, независимо че се очаква то да бъде гласувано и от ДПС с подкрепа на процедурните маймунджулуци на Атака. В коментарите относно бъдещото мнозинство еднозначно се подчертава

про руската ориентация на трите партии,

което не е далеч от истината, но същевременно е яростно отхвърляно в някои медии. Но това е само част от истината. Да, българската номенклатура е създадена от Москва и тя вижда реализацията на своите интереси в унисон с геостратегическите цели на руснаците, но за тях е по-важно доминирането над българската политическа реалност, където има преплитане на множество аспирации. За да се управлява, следва да се покаже европейска и не до там европейска ориентация, персонализирана чрез БСП, ДПС и Атака. Но най-важното е да се подчертае капиталистическата същност на бъдещото управление. Най-прокапиталистически са ориентирани ДПС, придружени от БСП, при което според Станишев „социалистически“ означава да са про социални и да се грижат за тези, които не могат да са отговорни за себе си, термин с крайно дясно звучене. И като извинение за подобна политика се представят обещания за политика „в бъдеще“ и процедурните номера на Атака. За да не се случи подобно отклонение в ляво, номенклатурата може да приложи номера, който ДПС - говорителят на олигарсите направи на правителството на Филип Димитров - ужким правителството е подкрепяно, но както тогава, така и сега няма програмно споразумение и във всеки момент, в който ДПС прецени, че провежданата политиката противоречи на тяхното (разбирай на номенклатурата) разбиране за бъдещето, може да си оттегли подкрепата. Така че, колкото и да се прави на оптимист, Сергей Станишев реално е заложник на интересите на олигархията и правителството на неговия фаворит Орешарски ще провежда политика, ориентирана именно към интересите на олигарсите. Например, вече никой не говори за промяна на данъчната ставка и

налагане на по-високи данъци на богатите

Колкото до съдбата на самия Станишев, многократно се натрапва на българина, че той може да си вземе куфарите и да замине за Брюксел. Само че не само в Русия, но и по света са четени разследванията на Владимир Буковски в архивите на КГБ, че социалдемокрацията в Западна Европа е била стратегически приоритет на комитета, и макар че синът на свързания с него български комунистически функционер е удобна кандидатура за лидер на ПЕС, това ще е трудно да се осъществи на ниво Европейска комисия. Следователно, Станишев и БСП ще трябва да поемат последствията от своето поредно управление. Понеже целият напън на БСП и ДПС към властта е породен от приближаващите се нови траншове от европари за България, които ще отидат в ръцете на когото трябва. А на българския народ, макар и с черна ирония, следва да му се честити новото правителство. До следващия път, когато отново ще трябва да се гласува.