Да им бием звучен шамар, за да да знаят, че още сме живи

Стефан Гамизов,facebook

Казват, че времето лекува всичко. Казват, че всичко се забравя. Казват, че всеки с възрастта се примирява. Сигурно е истина. Но не цялата истина. Пиша това докато съм много, много гневен и тъжен, но повече тъжен. Много повече. Вчера разбрах, че едно добро момче е болно от рак и има безнадеждни разсейки в черният дроб. Добро момче наистина. От тези, които с ръцете си могат всичко да направят, точно като най-читавите отрудени българи. Болен е от рак на дебелото черво. Не съм го виждал да пие. Не съм го виждал да каже лоша дума на жена си или да посегне на някой. Отгледа детето й от предишният й брак като свое. Обича го като свое. И сега най-вероятно ще умре. 

Ще кажете, това е история като всяка друга тъжна история от България или просто от живота. 

Но аз ще кажа, че не е. И не е, защото това момче, както много други българи и българки не умират по причина на “пишаницата“ на Създателя (Баба Ванга, така е казвала за човешката съдба-пишаница). Умират, защото Мрака ги е “затиснал” и добрата им душа няма сили да живее в този Ад. Това е същата история и същата истина както за бащата решил децата му да са мъртви, но не роби. Точно като онези българиq за които ни говореха като деца, избрали смъртта вместо да им отнемат достойнството. 

И тук искам да попитам.

Кое добро човешко същество ще може да продължи да живее без сърцето му да потъне в мъка и горест , ако се събуди и разбере как един баща е влязъл в стаята на децата си и е прострелял главичките им, защото башибузукът тропа на врата му? Башибузушката гнусна орда на т.н. Преход от ликьосани комунисти, ДС-служители и агентура, пропаднали доносници и семпли продажни дребни душици. Чули, не дочули що е капитализъм, но бързо наредили се на “копанката“ за народната пара квичащи, морално омърсени и с катранени от злост души. Станали капиталисти, банкери, паралии, телевизионери, акълии и незнам какви башии.

Сутрин винаги правя нещо, което само жена ми знае какво значи. Отивам, прегръщам малкото си дете и му помирисвам косата. Правя го, защото не знам дали няма да ми е за последно след като изляза от вкъщи. Искам, ако нещо някога се случи, това да ми е последното нещо което ще си спомня. 

Толкова дълго вече се боря с тези морални уроди. Имам чувството, че никой не си спомня вече колко ми беше трудно да наложа в българското общество понятията олигархия, енергийна мафия или корпоративна престъпност. Сякаш никой вече не си спомня колко дълго и самотно говорих каква срамна и грозна измама е т.н проект АЕЦ“Белене“. Какви ужасяващи неща и лъжи се изговориха по тази причина за мен. Колко интервюта и статии се направиха и написаха за да се лъже, че очевидно казваната от мен истина, не била истина. Сякаш краденето и лъжата е единственото нещо, което трябва да се боготвори в България. 

Началото на края на всичко това трябва да се види. Никое зло не е вечно. И в неделя (на този референдум на лъжата), когато се върна от това далечно пътуване по пътя на което пиша това летейки високо в небето, аз вярвам, че надеждата ще се роди. Овачаровци, първановци, станишевци, богомил-манчевци, данс-джийковци, драшковци и шефо-плевнелиево-кабинетковци, русофилко-българомразковци, щатско-подлизуркоци, евро-крадльовковци, расистко-комплексарковци или просто жалки продажници, всички тези ще получат един хубав шамар от българската нация. Звучен и силен! За да се знае, че още сме живи…