Арх. Георги Янев

Шифърът, може би още не е разгадан или скрит умно от безумните. Ала и шлифера явно не е разкопчан, защото някои ги е страх да го разкопчаят (явно доказани ексхибиционисти) (лат.- exhibeo: показване, излагане)) . Кодексът не  е разчетен, а кодът още не е разкодиран (но не този на Леонардо). Явно сме слепи и неуки – може би дори безсмислени. Отговорът не е един обаче. Въпросът също е многозначен или обезсмислен, т.е.  може би неправилно зададен.  

А, дали калкулатора може  да смята мисли??? Може ли да сметне

колко останахме мислещите

или са му свършили батериите. (старото сметало май беше по – вярно, и не лъжеше).

Лошото е, че много дни минаха и очакването започна да избледнява, защото изтлява и Вярата. Не може да погалиш с перото на Ангела този, който сее зло. Ще бъде очевидно събличането на Морала невъведен и непризнат в мисловната същност на Полюционерите, (т.е. несъзнателно семеизпразващи се). Защото те са изпразнени от съдържание. 

Тъгата …, тя не плаче. Уморена е, затова седи и гледа, може би почти плаче, ала не е сама . Дали не се е уплашила от себе си. Сълзите са в спомените. Мечтите витаят между тях и те също плачат сами.

Газовата камера за Мисълта вече е запалена. Май остана само да Я внесем. А дали димът ще бъде бял, когато я поставим вътре, или ще се изпари без да го видим, не се знае, защото

вече ще сме ослепели от глупост

 И малко останалите ще крещим далече от безумната тълпа. А тълпата вече е  мисловна талпа. Слабостта я обединява и събира в скован безмилостен страх. ”Светът е условен, и всичко в него са само едни условности. Измислиците на хората, които са незнаещи как да постъпят със свободата на свободната изява на волята. Впрочем, всичко може да бъде още по-сложно: зад всяка наша постъпка стои сила, много  повече заинтересувана…”(В. Висоцки – Черна свещ).

Тогава се появява безсмислието и безсилието на действията.

Няма съдействие, когато Мисълта е изгоряла, и всичко потъва в условности, подпалвачите са обречени да изгорят в огъня, който са запалили.