Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

БСП ще сменя системата. 
Пак и изцяло. 
Да, другарки и другари, този път тъй наречените „социалисти” не искат да вземат властта в България, просто за да изритат някакъв си ГЕРБ от Солунската митница и да се чучнат те на това благодатно място, както традиционно се прави в тукашната политика. Не, те ще вземат властта, за да сменят всичко из основи. И за целта не просто искат, а очакват - и дори настояват - да получат подкрепата на целия умен и буден български народ. 
На бас, че тия хора всяка вечер сънуват летящи розови слончета. И не само другарката Корнелия Нинова сънува горките животинки, а и цялата камарила, която предпочита да се нарича партийно ръководство за по-голяма конспиративност. За останалите хиляди, маса, народ, които редовно подкрепят тези червени бандити в безумните им начинания пък изобщо не говоря, те отдавна са така здраво опиянени от празнотата между ушите си, та никой не може да разбере дори какво сънуват и защо. 
Но да оставим мъртвите да погребат своите мъртви, както съветваше Христос, и да се върнем към споменатата тотална смяна на системата - да видим защо и как става тя в представите на партията любима.  
Първо, от самата другарка Нинова научаваме, че сегашната система трябва да бъде 

сменена, защото ни убива

 Признавам, в това твърдение супер модерната лява е права - убива ни тази система. Но то е, защото е създадена от самите социалисти, не от някой друг. 
Както знаем, те са твърде некадърни, за да скалъпят нещо добро за обща полза и твърде лакоми, та да не скалъпят нещо добро за лична изгода. Така че резултатът от всичките им усилия е блато. Да, българските социалисти са прочути с това, че всеки път, щом им падне случай, светкавично изкатерват върха на своите управленски таланти и превръщат държавата и обществото в обикновен гьол, пълен с мътна вода, в който спокойно да си ловят рибка.   
И, да днешното българско политическо блато наистина ни убива, но то е създадено от ред вчерашни другарчета, като започнеш с Лилов и Луканов, та свършиш с типове като Румен Гечев, които и досега се шматкат сред висшите Червенониновчета и раздават акъл. През 1989 

те измислиха и внедриха сегашната система, която ни убива,

 с мотива – не се смейте - че онази, предишната, измислена и внедрена от БКП с братската помощ на Москва, ни убива и трябва да бъде сменена….. 
Така че като цяло, нищо ново под парещото лятно слънце в главите на социалистите, освен вряща политическа чорба. Но да погледнем в детайлите. 
„Можем ли да сложим край на прехода и да очертаем друг път за развитие на България” – попита другарката Корнелия Нинова онзи ден, когато представяше за нови старите, поизтупани от праха идеи на левицата. 
Краткият и ясен отговор е – не, не можем. Не можем, първо, защото приказките за начало и край на някакъв си преход, са за интелектуално удобство, те не са реалности, доколкото целият живот на народите, също както животът на отделните хора, е един постоянен преход. Щом преходът спре, настъпва смърт. А ние, българите, не искаме да умираме, нали, имаме още доста неща да свършим на таз земя. 
И второ, вече си имаме избрани достатъчно ясни и добри цели – максимална интеграция в ЕС и НАТО, превръщане на България в модерна, демократична европейска държава. Това е сериозна цел и истински път. С какъв „друг” да го заменим? 
Добре, де, другарката Нинова не казва с какъв точно, но ние можем да се досетим, включително по някои от мерките, които тъй наречените социалисти предвиждат като част от смяната на системата.
Отказ от влизане в еврозоната. Разбира се, що да сме сред богатите и умните, като можем да си бъдем сред бедните и тъпите – две от най-важните условия, които ни позволяват да крадем от тях. И после още веднъж да крадем от тях, като ги убедим, че взимаме мерки да не крадем от тях. Те бедните и тъпите лесно вярват в подобни хи-мерки, щото са бедни и тъпи. 

Акцент върху „стратегически важните за България отношения с Русия”

 Ами може – ако руснаците изтеглят окупационните си войски от Крим, Донбас, Приднестровието, Абхазия; ако спрат да дрънкат истинско и хибридно оръжие срещу света, включително срещу България; ако станат предвидим член на международната общност, който спазва своите задължения по договорите, които е подписал; ако започнат да правят реална, а не бандитска икономика; ако тръгнат към реална демократична система на управление, зачитане на човешките права и базисните свободи…..
Още доста „ако” има в този списък, но колкото и много да са на брой необходимите стъпки, за да заслужи Кремъл българското благоволение, забележителното е, че е сравнително лесно те да се предприемат – имаме опит, можем да им помогнем с акъл и насоки. 
В същото време обаче, ако руснаците не предприемат тези стъпки – или докато не ги предприемат – трябва да се каже ясно, че Корнелия Нинова заблуждава, като нарича отношенията ни с Русия „стратегически важни”. Истината е, че те са важни за самата Русия, но 

за България са вредни

„Икономическа държава, а не бездържавна икономика” – това е лозунгът на Нинова за работата в самата България и очевидно, въоръжена точно с него, тя смята да смени системата из основи. 
Преди да кажем нещо, да благодарим все пак, че този път е въоръжена с принцип, а не с „Калашников” и не предлага шумкарска икономика, основана само на прякото ограбване на мандри. Но иначе лозунгът е напълно празен от реално съдържание - като тъпан, който и от двете страни еднакво думка.  
Много ми допада обаче как умната Корнелия или някой още по-умен писач на нейните текстове са измислили думата „бездържавна”. 
Подозирам, че това е пак с чисто конспиративна цел. Нашите родни червенониновчета разбираемо се притесняват публично да заявят директно, че искат да върнем държавната икономика, защото тогава хората наистина ще ги бият с тояги. Все пак, в тази страна все още има мнозина живи, които безсрамно помнят величавите абсурдни постижения на плановата социалистическа държавна икономика. Например - комунистите изнасяха цялата българска електроенергия, за да получат малко долари за харчене, защото вече никой не им даваше заеми, затова в страната имаше режим на тока – три часа има, три часа няма. Зиме и лете. В делник и празник. 
Тъй като хората трябваше поне да си светят с нещо вечер обаче, те палеха свещи. Но свещи нямаше в магазина, защото плановото стопанство не беше планирало да ги произвежда. А комунистите не можеха да ги внесат спешно от чужбина, защото като скакалци бяха опапали цялата държава и тя, както вече казахме, нямаше долари. Когато все пак свещи отнякъде се появиха на пазара, изчезна кибритът обаче, защото хората палеха ли палеха…..
Толкоз за мечтания от Корни край на сегашната „бездържавна икономика” и поредното нахлуване в живота ни на държавната, което ни готвят, защото са социалисти. 

„Безплатни детски градини” 

е друга важна стъпка за смяна на системата, която соцмоделът предвижда.
Добре, де, ами децата в безплатните градини какво ще ядат? Очевидно нещо безплатно, което сами ще си накъсат от дърветата в двора. А кой ще се грижи безплатно за тях – лелките или Феята на зъбките. Сигурно Феята, щото в наши дни друг не се навива да работи безплатно. Поради същата причина вероятно някой добър Червен Чичко съвсем безплатно ще предостави и поддържа сградите на всички детски градини в България, а някоя добра Червена лелка ще идва да им чете приказки, да ги учи на английски и да си играе с тях на „Пускам, пускам кърпа, Корнелия я дърпа”. 
Да, така ще да стане работата, щото иначе аз, а може би и други нормални хора в тази страна, няма да искаме данъците ни да отиват за нещо чак толкова безплатно и ще спрем да ги плащаме. А тогава и цялата държава ще трябва да кара на нещо съвсем безплатно.  
Я стига безплатни глупости, бе!
„Не на джендър идеологията, да на християнските ценности” – лозунгуват също нашите красни социалисти.  
Ама, другарко Нинова, чакайте да се разберем – 

к`ви християнски ценности имате вие, комунистите,

 и откога? Ако не разбирате какво ви питам, да задам въпроса в класическия му вид: „Кога станахте циганин, кога ви почерня гъзът?” Пардон, ако четат малки деца и екстремно политически коректни хора, но такава е приказката. 
А дори малките деца трябва да знаят, че в този живот има прости  правила. Сред най-простите, но и най-важните от тях е, че не може постоянно да лъжеш, да крадеш, да пожелаваш жената, осела и всичко друго на съседа си, изобщо – да вършиш онези нечестиви дела, които виждаме да вършат българските комунисти/социалисти – и да се биеш в гърдите, че имаш християнски ценности.
Или пък може – що не!