В Русия православието е всепризнат инструмент на кремълската имперска политика за духовно прелъстяване, последвано от ментално заробване и телесна експлоатация на невинните жертви

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

От известно време насам се питам, граждани, дали всесветовният император Путин си връзва сам вратовръзката или тази висока чест е запазена изцяло за прислугата. Тоест, дали лично лицето Владимир Владимирович изобщо е попило нещо от поляците или техните цивилизационни усилия са отишли съвършено напусто. 
Сигурно се чудите – какво общо имат пък тук поляците. 
Ами просто е. В едно интервю, запитан за отношението си към Русия, която владее страната му около 150 години през различни исторически периоди, великият полски и европейски режисьор Анджей Вайда с горчива ирония отбелязва: „През това време успяхме да научим москалите да си връзват вратовръзки, но, за съжаление, на нищо друго не успяхме да ги научим”. 
Ето ви един пример за проявено прекрасно отношение към тези типове – дълбоко съжаление, което граничи с презрение, вместо закономерната дълбока омраза. Както съветваше Хемингуей: прояви ирония и жалост. 
А иначе Вайда има реално основание да мрази москалите много лично, доколкото баща му е сред онези близо 22 хиляди полски офицери и интелектуалци, избити в клането в Катин, престъпление срещу човечеството, което, на всичкото отгоре, добрият Кремъл десетилетия наред отричаше да е извършил и вината за което по навик се опитваше да прехвърли на някой друг, в случая – на лошите германци. 
Та мисълта ми беше, граждани, че, ако се съди по думите и делата, които продължават да извират от поверената му империя, император Путин май наистина не е попил абсолютно 

нищо от уроците на  цивилизования свят

 и продължава да се държи като типичен руски джентълмен. 
Впрочем, нали знаете разликата между английския и руския джентълмен? Английският е избръснат до синьо и леко пиян, руският е пиян до синьо и леко избръснат. 
Е, в случая няма никакво значение, че не е известно Путин да злоупотребява с водката. Той си е пиян до синьо поради поглъщането на един особен коктейл, забъркан от лични и национални комплекси, омраза към света, нормалното мислене и нормалните хора, страх от истината, плюс неистово желание да бъде обичан, докато наказва жертвите си – все такива психиатрични неща. 
В момента най-мръсната пяна, която избива от този путински коктейл и залива света, е свързана с православието – всепризнат 

инструмент на кремълската имперска политика за духовно прелъстяване, 

последвано от ментално заробване и телесна експлоатация на невинните жертви, независимо отделни хора или цели народи. 
Както се съобщава, Синодът на Руската православна църква обяви, че прекратява връзките си с Вселенската патриаршия в Константинопол заради решението на патриарх Вартоломей да даде автокефален статут на Украинската православна църква /несвързана с Московската патриаршия/. 
И бесовете се разбесняха. 
Според митрополит Иларион, нещо като външен министър на РПЦ, решението на Константинопол е „незаконно и неканонично”. „Докато то остава в сила, не можем да се намираме в евхаристично общение с тази църква, оказваща се днес в разкол” – заяви той. 
Забележете, Вселенската патриаршия се явява  разколник, защото отменя едно свое старо решение, ама наистина старо, отпреди 300 години, и по този начин възстановява пораженията от несправедливостта, извършена тогава срещу православния украински народ. А Руската патриаршия е света вода ненапита, защото пази със зъби и нокти свещените православни традиции, които повеляват украинците да са на пълно духовно подчинение на Москва. 
Нищо, че Москва в момента дори се гаври откровено с тях, като изисква те да се молят за победата на руското оръжие срещу самите украинци и собствените им национални интереси. 
Или аз съм нещо лудичък, или Кремъл пак иска да ме изкара такъв, като смята, че веднага забравям колко Империята обича да лъже, за да изчисти себе си и направи другите виновни. Казвам без колебание - Кремъл, защото всички сме наясно, че Руската православна църква продължава и в днешни дни да е независима от руската държава, точно колкото дъждът е независим от облака. 
Да напомням ли, че за близо двеста години, от 1721-ва до 1917-та, РПЦ се управлява от „Светейший Правителствующий Синод”, начело на който обаче, като „краен съдия на цялата колегия”, стои не друг, а лично Императорът. После болшевиките на практика унищожават руската църква, защото твърдят, че тя е „опиум за народа”, а те не могат да допуснат опиум за народа да е някой друг, освен тях. 
По-късно обаче, през 40-те, притиснат от приятелчето си Хитлер,

 Сталин въздига църковните останки, за да му помогнат да победи във войната

 Което си има цена – освен, че прякото управление на църквата се поема отвън, от Партията КПСС и Държавата СССР, Руската православна църква е овладяна и отвътре. Тъй като нищо не бива да се оставя на случайността, висшият клир се пълни с момчета от КГБ или както там се наричат съответните кремълски служби за въдворяване на ред и разум през годините. 
Тази стара руска традиция не отмира и в най-новите времена, като имаме предвид, че начело на РПЦ в момента е гражданинът Гундяев, по-известен със своя конспиративен псевдоним „патриарх Кирил”. За него се твърди, че, освен стремежа към лукс и трупане на лично богатство, има висок чин в КГБ още от преди времето на колегата си Путин. И че умее да пази достойно честта на пагона, като слуша началството, козирува и изпълнява. 
Както писа „Файненшъл таймс”: „Путин задейства московската църква в усилията по възраждане на руската държавност и възстановяване на статута на велика държава. В последните години, на фона на националистическия популизъм в Европа, той използваше църквата, за да създаде на Русия образа на защитник на традиционните ценности”. 
Москалите обаче май продължават да не си дават сметка, че светът няма безкрайно да търпи постоянните им капризи и да им угажда за постигане на техните интереси. Както и че в новите времена дори православието има нужда да се развива, а не да се държи за полата на светските събития, отношения и зависимости отпреди векове. 
Ето, Киевска Рус, наричана сега Украйна, най-после се измъква, макар много трудно, от политическите лапи, с които московската мечка задушава страната от векове. И, разбира се, като неделима част от този процес, трябва да създаде самостоятелна и независима от Москва украинска църква. 
А обвиненията от руска страна, че това било незаконно, не струват и пукнат грош. Като казвам това, на първо място има предвид думите на Христос, че съботата е направена за човека, а не човекът за съботата. Което, като се замислим, означава също, че Църквата е направена за човека, а не човекът - за Църквата. 
Освен това обаче – каква законност, какви пет лева бълнуват москалите. 
Ами нали точно те в момента търпят остри критики и дори са подложени на различни преки санкции, защото за никакви международни закони и договори на Кремъл не му пука. Или му пука само, ако въпросните договори могат да се използват в изгода на имперските руски интереси. 
Химически атаки в Сирия, химически атаки в Солсбъри, стимулиране на сепаратистки тенденции в Украйна, Италия, Каталуния и другаде, подкрепа за крайно леви и крайно десни, но като правило - най-мракобесни, партии в Европа, нарушаване на Договора за унищожаване на ракетите със среден обсег от 1987 година, широко мащабна хибридна война, която включва намеса в изборния процес на демократични държави навсякъде по света - САЩ, Германия, Великобритания, Швеция, Франция, откровен натиск и организиране на съпротива срещу договора между Македония и Гърция….. 
Това е истинска вакханалия от събития, при които Москва е пряко уличена в незаконни действия и пак твърди, че другите са виновни – като и в спора с Вселенската патриаршия. 
Разбира се, 

хората вече научиха мръсните руски номера

 и този път те няма да минат. Независимостта на Украинската църква ще бъде факт, което, слава Богу, „ще понижи значението на Русия в Източното православие и 500-годишните претенции на Москва за статут на Трети Рим” – както писа споменатият вече „Файненшъл таймс”. 
Всеки нормален човек се пита, на какво са плод тия вековни претенции. Отговорът е един – на болните мозъци на онези пияни до синьо и леко подбръснати московски джентълмени, дето не знаят една вратовръзка да си вържат, но настояват светът да е в краката им. Дългосрочният късмет, който спохождаше въпросните джентълмени досега обаче, е на път сериозно да им изневери и скоро те ще трябва да плащат – не само пред хората, но и пред Бога, когото също се опитват да използват за дяволските си цели.