Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Хайде стига с тоя обществен натиск, бе, граждани, спрямо българските спецслужби, прокуратури и прочие компетентни органи, да разкрият истината за отравянето на някой си Емилиян Гебрев. 
Ами я си представете, че я разкрият и покрай нея лъснат пак някакви твърде неудобни факти за Великата Източна Сатрапия и нашия слугинаж спрямо нея. Какво ще правим тогава, 

как ще се оправдаваме пред кремълската Висока порта

 и собствените си низки съвести?  
Но, казвате – няма подобна опасност, защото то не останаха вече неудобни факти за тайната и подмолна руска намеса по света и у нас, които да са неизвестни на широката общественост.  
Ами не е вярно, винаги има нужда от още и още доказателства - например за пълната некадърност на смешниците от ГРУ, дето светят като кичозни коледни елхи, където и да мръднат в практикуване на уродливите си практики. 
Необходимо е елхичките винаги, щом се появят, да се обозначават ясно и конкретно, например със затворническо райе или направо с голям Х – доколкото още има люде, които си запушват ушите с тапи, щом въпросът опре до поредната руска гадост. Или изобщо отказват да повярват на очите си, дори те да са широко отворени, след като лично си подпрял клепачите им с клечки.  
Какво по-сигурно доказателство за споменатата некадърност на пичовете от ГРУ обаче може да има от факта, че те 

светнаха дори насред София,

 където по принцип никой никога не ги забелязва, защото такива са указанията отгоре. И то светнаха 4 години след предполагаемото деяние, когато следите им би трябвало да са отдавна заметени и забравени. 
Мъка, голяма мъка е тази натрапчива некадърност! Да не говорим, че покрай случая Гебрев започват да се разплита цял чорап и се промъкват мнения, че май София е нещо като роден балкански дом, спокойна резиденция на ГРУ, център, който служи за планиране и логистична подкрепа на всички техни акции в околните страни – Сърбия, Черна гора, Македония. Поне от тези посоки напоследък идват информации, които показват, че ако човек събере две и две, ще получи малко повече знание за реалността, отколкото на Фирмата ѝ се иска.
Фирмата ли казах? Ами да, така казах. Как иначе да се определи тази руска много специална армейска служба, за която българският специалист Цветлин Йовчев твърди, че в случая с Гебрев просто е поела някаква си частна поръчка. А Йовчев е човек, на когото не може да не се вярва, поне докато по лъжите му не разбереш за колко тъп те смята. 
Ето и сега. Според Йовчев, тия пичове от ГРУ работят само за кинти, а не за славата и величието на Русия. И значи всеки може да ги наеме…..дори американците или НАТО, представете си. По логика, де. А това пък е възможно, защото Кремъл е изтървал службата от контрол….. 
Питам се защо и как става така? Дали Кремъл не може вече да плаща на еничарите си адекватно заради пораженията от режима на санкции срещу Русия; дали Путин и Ко просто изведнъж се превърнаха в некадърни контрольори на спецслужби, каквито до вчера не бяха; дали пък не се трансформираха внезапно в истински миротворци и затова нямат повече нужда от ГРУ. Тоест, отказват се от плановете за световна доминация и се отдават на градинарство. 
Както и да го кажеш, все тъпо звучи – но ако много искаме да вярваме на Йовчев, това са възможните обяснения. 
Версията на главния прокурор Цацаров за отравянето на Гебрев с рукола, също спечели твърде много искрени симпатии в обществото. И как не – на българина му дай само кодош да гледа. 
За столицата не знам, но по тази линия в компетентната по земеделието провинция започнаха обзалагания дали въпросният Гебрев случайно не е някакъв едър кон или дори слон, та да изяде накуп толкова рукола, колкото е необходимо, за да се отрови нормален човек. 
Питах един приятел земеделец как стоят нещата, а той бе категоричен, че дори слон не може да изяде чак толкова наведнъж, виж, за няколко години…..
Както знаем обаче, на градски земеделец човек вяра не бива да хваща по истински селско-стопански въпроси - така че аз продължавам да клоня към версията на Цацаров и ще се придържам твърдо към нея, поне докато някой друг, още по-компетентен главен прокурор, не докаже пълната ѝ несъстоятелност. Разбира се, не, че очаквам някога да имаме по-компетентен главен прокурор, но….. 
Много ми е интересно също, какво ще направим като държава, ако пред очите на оперативно невинната българска публика продължат да се разплитат нишките, които бележат действията на разни оперативно интересни руски рицари на плаща и кинжала и тяхната родолюбива дейност в София. И около София. 
Поне за мен биха били оперативно интересни, де, не знам за ДАНС и другите служби дали са такива в действителност. За съжаление, май не са. Логиката сочи, че ако и за тях бяха интересни, нямаше по случая Гебрев да се мълчи цели 4 години. И нямаше по случая „Скрипал” България да се държи като нещипана още мома, а щеше да застане на политическото хоро редом до своите европейски партньори и съюзниците си от целия демократичен свят. 
Ма нищо такова няма, бе, хора, никакви наши намеси, никакви наши разведки, нищо наше няма тук, в България, освен някои любими съветски паметници, искрена братска любов и безкористна помощ – отчаяно вика по българските медии руският посланик Макаров, засега без видимо да размахва „Макаров”. 
То няма и нужда от размахване, по традиция, онези, които трябва да си вземат бележка от казаното, имат богат опит и богато въображение, така че добре си представят какво може да им се случи, ако не си вземат бележка. 
И все пак – ще свържем ли на официално ниво случая „Гебрев” със случая „Скрипал”? С други думи - ще признаем ли най-после и ние пред света, че 

руснаците се месеят в нашите дела,

за да търсят собствени изгоди, като рушат и България, и ЕС. Ще вземем ли реални мерки срещу това, включително като ограничим възможностите на техните местни ятаци да им помагат. Ще кажем ли най-после откровено на народа си, че трябва много да внимава с руските престъпници, защото те са колкото некадърни, толкова и опасни - развращават и корумпират всичко наоколо. А така цивилизованият път, който се мъчим да следваме, се изкривява и ни отвежда в нищото. Ще подгоним ли от страната си разни руски пишман-дипломати с дипломи по шпионство или ще ги оставим в София да продължават да вилнеят, както правят през последните поне 140 години. 
Колкото до онези, които се питат – защо все пак хора като Скрипал и Гебрев, които са отровени с толкова силни вещества, не умират, има два възможни отговора. 
Единият е, че акцията на ГРУ срещу тях е предприета само за сплашване. Може. Не вярвам, но е възможно. 
Другият отговор се крие в историята. Ако я попитаме защо през ПСВ, когато всички използват на поразия бойни отровни вещества, само руснаците стоят отстрани и подсмърчат, тя ще ни разкаже нещо интересно.  
Преди войната руската армия също прави опити с бойни отровни вещества, за да реши дали те са подходящи за мирните цели на масовото изтребление. Експериментите се ръководят от някой си генерал-адютант Баранцев. Неговите умни мужици затварят 12 котки в някаква тръба и пускат вътре отровен газ. Кой знае как са затворили тръбата, но когато след време я отварят, всички котки са живи. 
Генералът пише доклад до Генералния щаб, че бойните отровни вещества са напълно безперспективни от военна гледна точка, а малко по-късно Русия разбира обратното по трудния начин. 
Но си мисля и друго, граждани – как се менят модите в руския шпионски занаят и по-специално сред хората на мокрия бар. 
Преди години, за да премахне омразния на Сталин Леон Троцки, убиецът използва силен удар по главата с подръчно средство – чук за лед. Нищо чудно, при тия жеги в Мексико. В един период се появи мания по отстрела на разни гадове отблизо с пистолет в тила. Или отдалече със снайпер, все едно. След това на мода излязоха най-случайните автомобилни катастрофи. После, с развитието на руската приложна наука, се зарадвахме на технически екстравагантности като прочутия български чадър. Съвсем скоро пък буквално имаше епидемия от сърдечни удари по руските дипломати из цял свят. А сега всички си падат по отровите и ги пръскат наляво-надясно. 
Ами толкоз могат хорицата в Кремъл и техните еничари, бе, граждани, що да ги корим. Те не могат да водят нормален, цивилизован диалог, дори животът им да зависи от това. Не могат да участват в равноправно партньорство с когото и да било, защото винаги живеят с мисълта, че, тъй като не са измамили, значи са измамени. Не разбират защо трябва да спазват разни гадни международни правила, след като не са удобни за хищните руски интереси. И изобщо не схващат защо никой, който им е сърбал попарата, не ги харесва.