Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Великият вожд и славен учител на целия свят по също толкова славното учение Чучхе, другарят Ким Чен Ун, „отложи” северно-корейското нападение с /ядрени?/ ракети срещу американския остров Гуам.  
Гениално! 
Момчето направо срази дракона по начин най-простичък. То май наистина върви по божествените стъпки на дяда си, великия Ким Ир Сен. Онзи навремето, както пише в биографията му, потопи цял японски кораб само с поглед. Сега нашичкият смачка агресора единствено чрез простото отлагане на 

чистото безумие

Но не забравяйте - ако беше нападнал, решението на другаря Ким Чен Ун пак щеше да бъде гениално. 
Само че по друг начин. И по друга логика, за нас може би неразбираема, но за печените граждани на Северна Корея, за преданите северно-корейски съюзници Русия и Китай, а дори и за някои развинтени мозъци в Европа - напълно ясна и в реда на нещата. 
Обаче не си правете илюзии, граждани, положението в Тихия океан не се е успокоило. Това наистина е само „отлагане” от страна на другаря Ким и то напълно отговаря на принципите, залегнали в учението Чучхе. 
Според тях такова нещо като „последно решение” изобщо няма. Тоест, нито едно решение на който и да било Велик вожд не може да е последно, а само предпоследно. Защото всеки Велик вожд винаги е способен да измисли още по-голямо безумие от предишното – и трябва да му се осигури възможност не само да го измисли, а и да го реализира на практика. 
Така или иначе обаче, в момента мръсните американци са с мръсен пръст в уста, защото след „отлагането” няма кого да нападат. 
Ако избързат с превантивен удар, светът ще скочи срещу тях, защото предизвикват другаря Ким. Ако пък си траят, могат да бъдат ударени от него внезапно. И светът пак ще скочи срещу тях, защото чрез действията си в защита на себе си и своите съюзници са предизвикали другаря Ким….. 
Нали знаем, ще се намерят дори хора, които ще кажат, че със самото си съществуване на световната карта, САЩ предизвикват другаря Ким. И за да не го предизвикват повече, най-добре Щатите да се разпуснат. Или поне да послушат мъдрите съветите на европейските социалдемократи. 
Дано не сте пропуснали поучителното изказване в тази посока на Мартин Шулц, бивш председател на Европейския парламент и лидер на Германската социалдемократическа партия. Управляваща. То в Германия от известно време насам всички управляват, май с изключение само на здравия разум, но това е друга тема.
Та неотдавна въпросният Шулц - доколкото знам, впрочем, гъста дружка с нашия евро-социалистически херой Сергей Станишев - по повод размяната на все по-остри реплики между Северна Корея и САЩ, заяви, че Тръмп „се спуска на нивото на северно-корейския диктатор”. И че „европейските политици трябва да дадат на Вашингтон да разбере, че не споделят този подход на САЩ”. 
Недей, бе, господин Тръмп, не се спускай, стой на висота. Не му обръщай внимание на момчето, то още е младо, кръвта му кипи, така че ако ти удари шамар – или даже ако ти удари Гуам – ти просто го погледни с презрение, както правим ние, истинските европейски социалисти. Горе-долу това е смисълът на подобно изявление, ако в него изобщо има някакъв смисъл.

Но ето и черешката на тортата

 в изказването на Шулц: „Трябва да кажем на американския президент, че неговата риторика е опасна!”
Извинявайте, този високо мисловен екземпляр ли ние, европейците, сме държали начело на общия си парламент сума години? Този титан на мисълта ли се грижи за единството на Европа, за това ЕС да има водеща роля в световните дела, той ли сега определя немската политика по един или друг европейски и световен въпрос? 
Сериозно?
Значи риториката на Тръмп е опасна, а действията на другаря Ким – не, така ли, геносе Шулц? Значи онзи, който защитава себе си, своите съюзници, а и целия нормален свят, от безумията на един диктатор и масов убиец, е виновен, когато предупреждава – Спри, защото ще стрелям! – преди да стреля. 
А потомственият гангстер, който унищожава народа си физически и психически, плюс че заплашва и сее напрежение във всички близки и далечни народи, е ангел небесен? Е, само трябва да се слуша неговата воля, не трябва да бъде прекалено силно дразнен, но иначе…..
Все си мислех, че в България сме най-големите майстори на безумна оксиморонна логика, но сега с горчивина научавам, че дори в това отношение някои европейци доста ни превъзхождат. 
Добре, де, геносе Шулц не спира дотук, той казва критична дума и за пхенянското пияно джудже. Ето и втората черешка върху тортата: „Ирационалните действия на лидера на Северна Корея се нуждаят от рационален отговор”.  
Първо, проблемът е във взаимността. „Лидерът на Северна Корея”, така, съвсем по социалистически, му вика другаря Шулц на другаря Ким. Не му вика главатар на банда престъпници. Нито 

главорез, маниак или бандит

 Не, вика му „лидер”. Това звучи, сякаш е готов още утре да го покани в Германия на посещение и двамата да се прегърнат като лидер с лидер. 
И второ, проблемът е философски, концептуален. Както е известно на всички разумни хора – а също и на повечето женени мъже – не съществува адекватен рационален отговор на ирационалните действия. Никога не е съществувал, както доказва не само дългата история на семейния живот по света, а и натрупаните вече немалко страници от историята на войната срещу тероризма. Така е - поне доколкото под „рационален отговор” се имат предвид разумни думи, преговори, метод на убеждението или дори някакъв вид заплащане на рекет. 
Истинската истина е, че единственото лекарство срещу ирационалното поведение, особено в международните отношения, е силовият подход. 
Колкото и да се стараеш, на бясно куче не можеш да му обясниш по такъв начин, та да те разбере, че не бива да хапе наред, защото заразява хората и ако продължи, ще се наложи да бъде унищожено. То просто трябва да бъде унищожено без омраза и без обяснения, още щом се разбере, че е бясно. 
В случая от години и десетилетия се правят опити от страна на международната общност да се нормализира ситуацията със Северна Корея. Пробвано е какво ли не – от резолюции на ООН, през санкции, та до пълно оставяне на мира, с идеята, че като не им се обръща внимание, управляващите там бандити ще се вгледат в пъпа си, за да търсят корена на Чучхе. 
Не би. Каквото и да прави светът, те имат един единствен отговор – все по-силно дрънкат оръжие. 
Никой нормален човек не иска война. Никой не иска нещо, от което ще загинат невинни хора, ще се рушат икономики, ще се усложняват и без това сложни отношения. Но тия започнаха да заплашват вече директно с ядрено оръжие – и ако то им се остави в ръцете покрай сегашното „отлагане”, кой знае докъде ще стигнат само след няколко години.
Тази политика на изчакване, на туткане, докато нещата се влошат максимално, вече я видяхме на живо – както по отношение на Хитлер, така и на приятелчето му Сталин. Пак ли не сме си взели поука? 
Е, ако геносе Шулц все пак много настоява да опита да се справи с лудия Ким по метода на убеждението, добре, няколко месеца могат да му бъдат отпуснати. 
Само че той явно е от хитрите политици. Имам предвид - от онези, дето вечно се правят на много хитри за чужда сметка. Защото в цитираното изказване абсолютно забравя да посочи какъв според него трябва да бъде ефективният рационален отговор срещу ирационалното поведение на Ким. 
Да, Шулц съветва да има такъв отговор. Да, дава да се разбере, че някой друг, а не самият той трябва да свърши работата. И да – едва прикрито се подиграва на Тръмп, че не е мъдър като европейски социалистически политик, а се е юрнал като истински американец с пищова напред. 
Обаче сам той стои настрани от мръсната работа, дава акъл и мърда пръстчета в очакване да възкликне – ама аз какво ви казах. 
При това да го възкликне, както и да се развие сегашният епизод от поредицата

 „Северна Корея срещу света”
 
Това поведение на Шулц Хитрий фактически налива вода дори не толкова в мелницата на Ким, колкото в мелниците на Москва и Пекин. Виждаме, че в момента те точно по същия начин стоят отстрани и потриват длани в очакване да спечелят от два възможни изхода на кризата – провал на Тръмп и провал на Тръмп. Защото, каквото и да се случи, поне тяхната пропаганда ще го представи по този начин.  
Геносе Шулц, така не се прави европейска политика! А още по-малко се прави световна европейска политика!