Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Майка ми е само на 83, но от пет години насам я тресе такава деменция, че не ми се говори. Обаче в петък ме информира, че ще ходи да гласува. 
„Мамо, ти не знаеш кой ден е днес - как така ще гласуваш? За какво и за кого?” – питам я. „Другите деца подсказват на родителите си за кого да гласуват, когато те не знаят” – възмутена от опита ми да я спра отвръща тя и троснато добавя: „Освен това - и аз съм гражданин, имам право!”   
Така си е – гражданин е на демократична и европейска България, по Конституция има право на глас и иска да го упражни, нещо повече – чувства това като свой дълг. 
Но и не е права – колко пари струва правото ти на глас, ако не го ползваш с ясното и пълно съзнание какво правиш и защо. Ако го практикуваш самоцелно, сякаш играеш на руска рулетка. Ако с гласа си само ще подпомогнеш самозаблудата на едно и без това силно манипулирано и объркано общество.    
Така че, да ме простят Господ и главният прокурор Сотир Цацаров, но сега майка ми - за първи път от времето на комунизма насам – най-противоконституционно беше лишена от радостта да отиде до урните и да се изока като истински гражданин.  
Това ще остане да ми тежи като голям грях на съвестта, макар че не точно аз я спрях. В неделя тя вече наистина не знаеше кой ден сме и беше изцяло забравила всякакви идеи за избори, гласуване и прочие граждански удоволствия. Аз просто подло не ѝ напомних за тях. 
А сега го казвам с цялата си болка, но и с целия си здрав разум – не би трябвало такива хора като майка ми, които не знаят на кой свят се намират, 

да имат право на глас

 и да участват във взимането на важните обществени решения. 
Не би трябвало и хората, които са напълно или функционално неграмотни, да имат това право. Те също не разбират за какво става дума, щом дойде време да се използват демократичните инструменти, които искат познание и мисъл - избори, референдуми и други. А това значи, че реално не могат да изпълняват гражданския си дълг, без значение, че за някои други граждански функции като ядене, спане, правене на деца и слушане на чалга например, тези люде, поне отстрани, може да изглеждат достатъчно пригодни.

Има и още категории хора, които би трябвало да се изключат от гласуването, но да не влизам в подробности, защото е леко безсмислено. Подобни идеи биват заклеймявани като крайни, дори антидемократични и е много трудно в съвременна европейска страна да се постигне редуциране на гражданите с избирателни права. Всички с гордост казват – всички сме равни, но упорито забравят, че не сме еднакви. 
И нищо, че преди 25 века, в люлката на демокрацията – Атина, самият Перикъл е обвиняван в луд популизъм, защото със законодателни хватки увеличава делът на гражданите с право на глас от около 15 на 20 процента от общия брой на населението и така печели допълнителна популярност. 
А оттогава досега нещата с популизма са се влошили драстично. Неотдавна един ляв европейски политик настояваше, че е крайно време да се дадат права за гласуване дори на младежите, навършили 16 години. 

Ами да призовем и бебетата пред урните, бе, другарю. Няма проблем с малките мозъчета и малките ръчички, те майките им ще пускат бюлетината вместо тях.  
Така де, те, пикльовците, лесно се манипулират и затова левицата залага на тях, като им предлага и лесни решения, например – взимаш парите и се забавляваш, като гледаш да не те хванат. Докато за разбиране и прилагане на добрите десни обществени идеи са необходими твърде много ум, опит и морал, трудна работа е това.  

С други думи – ще ми се, но знам, че още дълго ще си остане непостижима мечта редуцирането на броя граждани с право на глас. Истинският проблем за това обаче е най-вече в парадокса, че именно хората, които - за доброто на демокрацията и общественото развитие - трябва да бъдат изключени от тази система, манипулирани от силите, които десетилетия наред ги използват за своите антидемократични, популистки цели - ще кажат твърдо „не”.  
Това е базисен проблем и тук се съдържа голяма част от отговора на мъчителния въпрос – защо хората в България например отново и отново гласуват за БСП, въпреки че знаят катастрофите, до които социалистите водят страната винаги, щом са на власт. 
Защо турците продължават упорито да подкрепят ДПС, макар истината за скверната същност на тази партия вече доста време да лъщи в общественото пространство със страшна сила. 

Защо политически изчадия като Атака, Воля, ВМРО

и други тути-кванти почти винаги намират начин да се промъкнат там, където изобщо не им е мястото – в демократичния български и демократичния европейски парламент. 
Ами ето ви живият пример от последните, още горещи, европейски избори – Андрей Слабаков. 
Само защото некадърните и продажни български телевизии години наред лансират този образ неръкотворен пред „обществото” чрез участие в разни чалга-предавания, името му е вече силно набито в главата и на последния селски идиот, така че бай Слабаков  изглежда заминава за Европа. 
Да, същата тази лигава, соросоидна Европа, която той, като поклонник на здравата ръка на Путин, мрази и в червата. Същата Европа, която, като ултра ляв чегеварист, би желал да разруши както отвътре, така и отвън. Същата, която ще му плаща твърде прилична заплата, за да гони джендъри из брюкселските кулоари и да пуши като комин на определените за целта места, вместо да заседава и гласува на определените за тази цел места. 
Ето как народният гений Слабаков описва част от себе си: „Не харесвам хейтъри, тролове, вегани, джендъри и прочее гад. Не харесвам Истанбулската конвенция. Не харесвам гей паради. Не одобрявам еднополовите бракове. Твърде толерантен съм. 

Не вярвам в европейските ценности

 Вярвам в християнските.”
Няма да анализирам издълбоко това изявление, то до голяма степен говори само за себе си. Още като прочетеш, че човекът хейтва хейтърите, тоест, мрази мразителите, и веднага ти става ясно що за сложно разклонено съзнание стои зад тези думи. И неговата дълбока медицинска раздвоеност се потвърждава недвусмислено от настояването, че е твърде толерантен човек, пляснато веднага след изброяването на силните му омрази. А накрая, за капак, Слабаков ни разкрива и най-големия парадокс в главата си – не този на омразата, а онзи на любовта. 
Както става ясно - не европейските ценности обича той, а християнските. Сякаш европейската цивилизация не се изгражда върху здравия фундамент на християнството.  Сякаш католиците и протестантите, които населяват Европа, не са християни, а езичници. Сякаш Волтер и другите велики просветители не се бореха за отделяне на църквата от държавата и за прилагане на поне капчица здрав разум както в земните, така и в небесните дела. 
Тц! Момчето си има програма и ще я изпълнява в Брюксел. Точка единствена в тази програма очевидно е 

разрушаването на Европарламента, 

я оттам и на европейското единство изобщо. 
Нищо не чух по време на кампанията този тип да казва по темата за Русия, но няма и нужда - програмата му е изцяло в руска полза, независимо дали той иска да го признае или не.  
Сигурен съм, че ако баща му беше жив, щеше да го подгони, да го хване и да му шибне два шамара, та да го освести. Поне доколкото познавам Стария Слабак от първите митинги на СДС, точно това щеше да направи, ама го няма, за жалост. И тоя си се вихри на воля.
Но само той да е в милата ни родна България, с мед да го намажеш и да дадеш на жена му да си го оближе. Но не е само той, Легион е името им. 
Те не са умни, но успяват – вероятно защото ние като граждани сме глупави. Или мързеливи. Или нямаме повече защитни сили. А може би защото не знаем как се прави общност и как се работи умно и принципно. Или просто винаги предпочитаме на баницата мекото, тоест, някой друг да свърши нашата работа. 
А ако никой не я свърши, утешаваме се като шопа – значи тя не е била толкова важна.