Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Не е ваша работа!” – отговаря американският президент Доналд Тръмп на американски журналисти, които питат какви теми ще обсъжда с Владимир Путин на предстоящата среща между двамата в Осака. 
Направо не вярвам на ушите си, граждани, макар да знам, че е светата истина. 
Това е изключително притеснителен отговор. Ако бях го чул от устата на руския президент, отправен към руски журналисти – да, щях да повярвам напълно, защото такъв е типичният стил на общуване с поданиците на режима в Кремъл. Там Путин е едноличен господар, а тайната за идеите и намеренията, които той има, е напълно гарантирана по кагебистки маниер. 
Но такова нещо да се случи в САЩ, където президентът прекрасно знае, че е избран за обикновен слуга на народа? Че е длъжен да отговаря, когато го питат какво прави, а не да се ослушва като гърмян заек и да отказва информация? Че личните му капризи и войни с пресата са си лични и не могат да се пренасят в президентската му дейност, защото така се застрашават устоите не само на Конституцията на САЩ, но и на световната демокрация изобщо. 
И все пак този човек си го позволява. В един друг свят бих казал – ами американците да се оправят с него, имат си конституционни механизми за това, да си го озаптят. 
Само че светът не е друг, а точно този, нашият, в който 

Русия е пряка заплаха за много хора и народи, 

включително за България; свят, в който тя подкрепя и стимулира терористични групи и режими дори там, където доскоро руски крак не беше стъпвал; свят, в който Москва дрънка оръжие и предявява имперски претенции, като потъпква безогледно всички международни договори, по които е страна или дори гарант. 
В този свят американският президент би трябвало наистина да бъде на първа линия в борбата за съхранение и развитие на демокрацията, а не да ми вика, че нещо толкова важно като срещата му с Путин и обсъжданите там теми не били моя работа. 
Моя работа е и още как! Моя работа е също да не се съглася с него, когато казва, че Русия е не „противник на Америка, а потенциален противник”. 
Айде сега, ще правим истинска политика или ще си играем на думи? 
Всички, включително Тръмп, прекрасно знаят каква е истината за Русия, защото тя не само се вижда с просто око, но и вече е повтаряна стотици пъти от анализатори, на които може да се вярва. Нещо повече – всичко актуално важно по темата е събрано и съвсем точно описано не просто в моя халваджийски журналистически тефтер, а в един специален доклад на Пентагона, появил се наскоро в европейското издание на Politico. „САЩ не са подготвени да се противопоставят на все по-нахалната политическа война, която Русия води, за да подкопае демокрацията” – дипломатично меко се казва в доклада. И още: „САЩ все още 

подценяват обхвата на руската агресия,

 която включва използването на пропаганда и дезинформация, за да въздейства върху общественото мнение в Европа, Централна Азия, Африка и Латинска Америка”. 
Е, то какво остана – Австралия и Океания като места, където Кремъл все още не вижда интерес да проявява магариите си.  
Ако бях на мястото на американския президент, лично аз бих бил много притеснен и от нещо друго – единодушните положителни оценки, които дадоха руският външен министър Сергей Лавров и самият Путин за разговорите с Тръмп след срещата им в Осака. 
„Настройката е много добра, атмосферата е конструктивна” – заяви по този повод Лавров. Началникът му също е доволен: „Беше добра среща, много прагматична”. 
Ако тези думи трябва да се преведат от кремълски специално за Тръмп, то преводът звучи така: „Ние постигнахме почти всичко, което искахме от тази среща, а за другото – има надежда да се спазарим с тъпите американци”. 
Не, не преувеличавам, точно такава е ситуацията, точно такова е отношението на руския връх към политическата игра в момента и затова тези руски оценки за срещата са наистина притеснителни. Щеше да бъде ОК, ако Лавров и Путин си бяха тръгнали леко посърнали, ядосани и мълчаливи. Или обратно – с дръпнати лица да вземат да се обясняват за нещо си, като трупат една върху друга обичайните глупости. 
Такива гимнастики правеше навремето Горбачов след някои от знаковите му срещи с Рейгън. Рони му заявяваше директно – ако Империята на злото не спре да тормози хората и да дрънка с ядрените си ракети, ние ще довършим технологията за междузвездни войни, а вие нямате капацитет да ни последвате, щото народът ви вече измира от глад. И Горби на думи се пънеше и дуеше пред микрофоните с обяснения за лошия актьор, дето тъпите американци си го избрали за президент - а после на дело клякаше на задни лапи като кученце, което „служи”.   
Много ми се ще и сега Тръмп да каже ясно на Путин, че 

няма да има подобряване на отношенията с Москва,

 напротив, нещата ще се затягат, ако руснаците не се изтеглят максимално бързо от цяла Украйна, ако не си вдигнат веднага парцалките от Венецуела, ако не спрат хибридната война, която водят, както срещу единството на ЕС, така и срещу евро-атлантизма, ако не спрат да подпомагат терористичните режими в Иран, Сирия, Либия и други.   
Нищо такова обаче, със своите думи и действия по темата Русия, президентът Доналд Тръмп определено не разсейва тревогите, а ги задълбочава. 
На всичкото отгоре, нещата станаха и още по-абсурдни от няколко дни насам, когато Путин започна да учи западните либерални демокрации какво не работи при тях и как би могло да проработи. 

Представяте ли си – самият император се явява едва ли не любител и застъпник на либералната идея, която обаче не прилага в Русия, защото, покрай опита на Запада, намира, че тя е вече изчерпана, не работи и, по негово мнение, трябва да се замени с нещо по-така, по-масово - по болшевишко, тоест. 
Да-а-а, и като се обърнем към самата Русия, за да видим какво реално ни предлага моделът на Путин, виждаме съвсем ясно: управление на олигархията в съюз с мафията; убийства и арести на политически противници; силна милитаризация за сметка на слаба реална икономика; манипулативна пропаганда, която не просто подкрепя режима, а пълни главите на поданиците с фантазии и глупости, свързани с руските имперски амбиции; изцяло контролиран от държавата личен живот, използване на църквата като инструмент за умствен и духовен натиск, образование и обществени отношения, които възпроизвеждат невежеството и крепостническото поведение; пълно незачитане на стойността на човешкия живот и достойнство; мизерия, безхаберие, некадърност, корупция…..
Май наистина мога да изброявам руските прелести до Второ пришествие, но няма смисъл – Тръмп тези неща не го интересуват, очевидно от цялата картинка той вижда само красивия лик на Путин и възможността „добре да си поговорим с него”. 
Много ме е яд, граждани! Два мандата начело на американската политика стоя Барак Обама и нанесе големи поражения. Той не само беше напълно некадърен по външните теми, но като нерешителен и слабохарактерен президент даде възможност на Путин да се разгърне, да започне 

той да води играта,

 да се смята за незаобиколим фактор в световната политика - вместо да му покаже ясно, че е третокласно градинско джудже, каквото е всъщност.  
Сега пък по свой начин, различен от този на Обама, но също толкова нескопосен,  Тръмп продължава да поставя САЩ и демократичния свят изобщо в положението на заложник на имперските руски апетити. Те имат тази малка, но отвратителна особеност, че, колкото повече ги удовлетворяваш, толкова повече се разгарят и разрастват. 
Нали помните как Пипи Дългото чорапче и децата от остров Корекоредут се справят с нахалните акули, които идват в залива – ами замерят ги отдалече и ги праскат по носа с кокосов орех. Е, подобна мярка трябва да се предприема и спрямо режима на Путин всеки път, колчем той се появи със заплашителен вид и започне да кръжи в залива на демокрацията.