Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

 Чета, че в Англия откриват публичен дом със секс-кукли, вместо с живи проститутки. И хората се хвалят с новата си придобивка, какво да правят.

Британска им работа – още не брекзитнали от ограничителния свят на брюкселските бюрократи и веднага предприемат поредната си напредничава стъпка в индустриалната революция.

Да плащаш доброволно на сводник за секс с гумена кукла – ето до какви висини стигна не само модерната техника, но и модерното гражданско съзнание, граждани. И затова този народ, помнете ми думата, скоро ще отиде още по-далеч напред, отколкото е отишъл досега.  

За разлика от британските обаче, българските революции продължават да си бъдат само и единствено политически. С други думи - от най-лошия вид, такива, които ни набутват все по-дълбоко и по-дълбоко в батака.

Вървя си онзи ден из Пловдив и на голямо централно кръстовище гледам билборд, подписан от две борчески комунистически организации – Движение „Че Гевара”  /щрак, портретче на аржентинеца-кубинец/ и Съюз на комунистите в България /съпроводено с, щрак, портретче на Димитър Благоев – Дядото/.

Да, същият онзи Дядо, дето, както свидетелства един пловдивски вестник от началото на миналия век, бил забелязан от бдителен репортер в централен пловдивски бардак „да разширочава една тясна социалистка”. По същото време, допълва репортерът, когато Бабата, тоест, жена му, Вера, е надлежно изпратена да присъства на скучен социалистически конгрес в Швейцария.

Споменът за този вид журналистика няма как да не умили и развълнува душата ми, но веднага след това се запитах – ама чакайте бе, какво общо има Дядо Благоев с комунизма, та някаква комунистическа партия го изтипосва за свой патрон. Отговорът е така прост, че и неандерталец ще го разбере – ами нищо общо няма.

Димитър Благоев, както е известно, си е един обикновен широко-социалистически социал-предател от гледна точка на тесните социалисти, както наричат себе си първичните български комунисти преди около век. На всичкото отгоре, той пише и доста остри неща

 против Русия и руската политика към България,

 така че е предател и по тази свещена за всяко комунистическо сърце линия.

А може и да са се уплашили хорицата-комунисти от онзи строг закон, дето обявява комунистическата партия в България за престъпна организация. Или от онзи, който забранява символите на комунизма като отровни за човешката душа…..

Добре, де, няма как да се уплашат въпросните преднеандерталски другари, защото живеем в България и такива закони, дори да съществуват на хартия, нямат никаква практическа стойност.

Кой може да си представи например, че смелите български правоохранителни и правораздавателни органи някога ще престанат да си бъркат в носа и ще си мръднат дебелите задници, за да се захванат с нещо извън разпределянето, преразпределянето и консумирането на собствените си финансови и властови порции? Камо ли пък – за да се захванат с нещо толкова абстрактно като опазване на обществения ред и умствената сигурност на българина от тъпите комунистически попълзновения.

А те са наистина щедро тъпи, като съдим и от съдържанието на билборда, за който ви говоря. Той е посветен на 1 май и лозунгите в него гласят: „Мир, труд, свобода, революция” - в този ред.

Да оставим настрани факта, че неколцината михлюзи от „Че Гевара”, които понякога виждам как с мътни погледи се шматкат из пловдивските улици, явно никога не са помирисвали какъвто и да било труд, дори най-малкия. Да забравим също, че всяка комунистическа партия, където и да е по света, задължително носи на хората

 само войни и ограничения на свободите

  Да приемем, че тези наши смели комунистически елементи искрено се борят за мир, труд и свобода.

Ами ако вземат, та внезапно се преборят - чак тогава ли ще се захванат да вдигат революция? Срещу кого, срещу себе си ли? Както разправяше Лех Валенса за първите дни като президент от „Солидарност” – като управляващи сутрин ние взимахме дадени решения, а като синдикалисти следобед излизахме да протестираме срещу тях.

В този смисъл - революцията не трябва ли да е първа в подобен свещен списък. Ама пък ако се прокламира на първо място революцията, тогава как можем искрено и убедително да твърдим, че сме борци за мир….. 

Да-а-а, няма как. Голям капан е да си толкова тъп, че в тези модерни времена, когато светът заменя досадните жени с практични гумени кукли, ти сам и доброволно да се наричаш комунист.

Абе, какво да ви кажа, граждани - и прост социалист да се наричаш, пак никак не е лесно в днешна България.

Питайте Георги Гергов, горкия. Мъка му е на него, голяма мъка, че „шутове и палячовци има в БСП” - както специално подчерта по телевизора онзи ден. Е, вярвам му, безрезервно и безпрекословно му вярвам, че ги има. Даже досега аз лично смятах и него самия за такъв. Но приемам разграничението му от тази гмеж като първа стъпка към осъзнаване и търсене на изкупление. На покупление. Така де, сещате се - на поредното за без пари пазаруване от негова страна на някакви  пловдивски панаири, софийски ЦУМ-ове, държавни институции, човешки съвести, пък и цели хора.

Има обаче опасност и да не се измъкне Гергов толкова сух от водата, в която е нагазил, тоест, освен от високата политика, скоро може да вземе да изхвърчи и от бизнеса изобщо. Като гледам – прекалено много ядове докара той вече не само на собствената си партия и лично на другарката Корнелия Нинова, но и на главния прокурор Сотир Цацаров. А да се еб…ш с реалната власт е опасно. По принцип е опасно и винаги е било. По тази тема Гергов да пита циганския си аналог Цар Киро и ще научи от първо лице как в един миг всички политици, съдии и прокурори, ченгета и вся остальная сволоч, която дотогава си държал в ръчичките си, изведнъж намират начин да се еманципират и

 да те вкарват на топло

 В мекия вариант.

Така или иначе, струва ми се, че пловдивското Гоче много сгази прокурорската леха с лук, като в споменатото интервю изръси следната наистина умствено великанска приказка: „Един прокурор може да се среща с всеки и е длъжен да се среща с всеки, който иска среща”.

Това се вика то всеобщо равенство по комунистически тертип – прииска ти се да пиеш кафе и да си побъбриш с главния прокурор на републиката, вдигаш телефона или пращаш разсилния да го повика и той - какво да прави, идва, човекът. Щото е длъжен да се среща с всеки. Също като оная Тодора от прочутата народна песен, дето била полегнала за всеки, който я пожелае…..

Абе тези хора наред ли са? Имам предвид всичките тези хора, пряко и косвено замесени в аферата с кафепиенето в ЦУМ.

Работата май и с тях е същата като с гореспоменатите чегеваристи и комунисти - вместо да са в кауша и да се разследват, всички тези типове се надсмиват над обществения ни интерес. А това означава, граждани, и над общественото ни безсилие да се защитим и развиваме.