Шрамайер нарича участниците в този недостоен дебат "тясно скроени дебелоглави провинциалисти". Дипломатът е на мнение, че и от двете страни на границата липсват държавници с дългосрочна визия за двете страни, за региона и за Европа. 

Българският шовинизъм

В спора между Скопие и София е налице и голяма доза арогантност, демонстрирана преди всичко от българската страна, твърди Шрамайер. Откакто България беше приета в ЕС, според Шрамайер напълно неоснователно, София използва по-остър и арогантен език спрямо Скопие, прави се на истински европеец и не пропуска случай да се скара на бедния си роднина.

Премиерът Бойко Борисов твърди, че Скопие крадяло българската история. Но кой е дал на София правото да се разпорежда с историята като със своя собственост - пита германският дипломат и определя това поведение като "исторически шовинизъм", сравним с полските претенции към източногерманските територии от времето на комунизма.

София гледа на македонците като на "заблудени овци", които трябва да бъдат върнати обратно в стадото. Докато България не се прости с тази илюзия и докато Трети март продължава да бъде национален празник на страната, отношенията с Македония няма да се подобрят, убеден е Клаус Шрамайер. 

Българската политика очевидно се интересува повече от историята, отколкото от настоящето, казва Клаус Шрамайер. 

Факт е, че двете страни имат вековна обща и неделима история, която се нуждае и от съвместно изследване и интерпретиране. Никой нищо няма да загуби от това, казва Шрамайер и предлага дебатът да бъде оставен на историците. Но не само на тези от БАН, които българският финансов министър нарече "феодални старци", а и на македонски експерти. А най-добре би било да бъдат поканени и независими експерти от чужбина, предлага Шрамайер. 

Късогледството на София 

Германският дипломат допуска, че е възможно напрежението по оста София - Скопие да е част от предизборната кампания на ГЕРБ - един вид опит тази тема да се "изземе" от "Атака", ВМРО и т. н. Или пък става дума за отвличане на вниманието от многото скандали напоследък. 

Но включвайки се в този спор, България си прави мечешка услуга и допълнително се дискредитира пред света. 

Защо София просто не се вслуша в гласа на разума, който чуваме от политици като Желю Желев, Николай Слатински или Кристиян Вигенин - пита германският дипломат. 

Според него спорът е опасен не само за двамата участници в него, но и за целия регион, тъй като по този начин той допълнително се дестабилизира и отдалечава от своята европеизация. 

Очевидно българската политика е късогледа, щом се интересува повече от историята, отколкото от настоящето, казва Клаус Шрамайер.

Германският дипломат твърди освен това, че България е длъжник на Македония: след двете Балкански войни, довели до загубата на Вардарска Македония, през двата окупационни периода (Първата и особено Втората световна война) София не само не се отнасяше братски със Скопие, а дори точно обратното. Това се помни от обикновените хора в Македония, но в София очевидно не, казва Шрамайер.

Вълците отново вият край Вардара 

Ако Македония бъде отклонена от пътя на европейската интеграция, България ще носи част от вината за това, твърди Шрамайер. 

Според германския дипломат, никой не би трябвало да има интерес от това спорът между двете съседни страни да продължава безкрайно. Единственото изключение е може би българската мафия, която междувременно е стъпила здраво в Македония и много добре знае, че надзорът от страна на Брюксел доста би пречил на "работата" й. 

Има слухове, че именно по тази причина българската мафия се опитва да осуети европейската интеграция на Македония, твърди Шрамайер, който в периода 1996-1999 г. е изкарал един мандат и в Скопие. 

Ако Македония бъде отклонена от пътя на европейската интеграция и бъде обречена на самота, България ще носи част от вината за това. 

Тъжно е, че т. нар. македонски въпрос, смятан дълго време за погребан, възкръсва сега по този грозен начин. Тъжно е също така, че вълците отново вият.

В глутницата липсват само сърбите, които за щастие сега си имат други, по-важни проблеми, заключава германският дипломат.