Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Като деца играехме на „сандър”. Трима-четирима се подреждат в каре или триъгълник и с футболна топка разиграват един по средата, който се мъчи да я отнеме, тоест - разказват му играта. Скриват му топката. Правят го „сандър”.

Та същото играе напоследък и некоронованият още руски император Владимир Путин с целия свободен свят. Същото, но обратно – той, човекът от средата, разказа играта на всички нас, останалите в карето. Скри ни топката. Направи ни сандър.

Нещо повече. Като видяха това, дори лакеите и шутовете от свитата на императора започнаха да се гаврят с онова, което според тях е „жалкият”, „лигав” и „педерастки” Запад.

Например външният министър на Русия Сергей Лавров, човек, на когото нормалните хора не биха поверили управлението и на конюшня, защото мозъкът му е твърде близо до опашката, онзи ден демонстрира пред света един логически трик. Като впрегна цялата интелигентност, на която е способен, за да запомни думите, той обясни, че Русия няма как да бъде изключена от Г-8, защото това е „неформален клуб, членството в който не се оформя официално по никакъв начин”. Тоест, намекна, че Русия е волна страна, която може да си влиза и излиза от този клуб когато и както си поиска.

Само че Лавров очевидно бърка Г-8 с руска баня

или с руски бардак – което често е едно и също. Защото Г-8 лесно ще се върне към стария си формат Г-7. Но това значи, че после Русия, каквито и усилия да положи, няма да се задържи дълго в други подобни неформални или формални клубове, където тя всъщност иска да бъде. Един пример е Световната търговска организация, където Москва едва-що бе допусната. Вероятно, макар не изведнъж, за Кремъл ще бъде затворена вратата и на НАСА, откъдето сега в руската космическа програма се наливат пари и технологии. Със сигурност ще загуби Русия сегашния принцип на „затворените очи”, който Западът прилага към продажбата на руски оръжия и ядрени технологии. Те, впрочем, представляват огромен процент от руския износ на промишлени стоки изобщо. В това отношение очаквам кремълските магьосници изведнъж да се блъснат в стена от неочакваната конкуренция, затворени врати, протакане и дори директни международни санкции.

Няколко думи и за едно друго възможно развитие, свързано с действията и изявленията на Русия и „високопоставени” руски представители. Това е допълнителното клатене на и без това разклатените основи на ООН, която за пореден път демонстрира пълна неефективност по отношение поддържането и укрепването на крехкия световен мир. Нека да напомня – това е организация, която Съединените щати отдавна почти изцяло издържат финансово. И защо? Ами за да може Русия да налага вето върху всички важни решения на международната общност, насочени в защита на демокрацията по света, да подкрепя всички диктаторски и терористични режими и сама да демонстрира мускули на световната политическа сцена – ето затова. Така излиза. Но смятам, че американците, които и без това отдавна са вдигнали мерника на ООН, този път ще вземат по-съществени мерки за промяна на правилата, след което нещата или ще си дойдат на мястото, или организацията най-после ще се разтури.

Това означава, че Русия със сигурност ще се окаже извън един важен бъдещ световен клуб, който ще взима – и ще реализира - най-съществените международни решения.

Но в стремежа си да дразни излишно демократичната общност Сергей Лавров не е сам. Приглася му наш познайник на име Владимир Чижов, руски посланик в Европейския съюз, който, кой знае защо, все още не е обявен за персона нон грата в Европа. Откъде ви е познато името му ли? Ами ако сте българин, вероятно го ненавиждате, въпреки че не го помните. Преди години, мисля че около руската агресия в Грузия, същият Чижов нарече България руски троянски кон в ЕС и НАТО и обясни, че не се страхува от евентуални санкции на Запада, защото страната ни може да им наложи вето.

Сега пък Чижов разгърна типичния си руски дебелашки хумор срещу сериозното и напълно резонно опасение на Джон Маккейн, американски сенатор-републиканец и бивш кандидат за президент на Щатите, че ако продължи, както е тръгнала през просото на Украйна, утре Русия може да анексира Молдова. „Маккейн да внимава за Аляска, защото тя също е била руска територия” – „пошегува” се Чижов.

Руснаците обикновено избягват да мислят и да споменават за Аляска, защото това накърнява свещените им имперски чувства. През 1867 година Русия прави нещо изключително тъпо - продава своята американска територия от милион и половина квадратни километра на САЩ за смешните 7.2 милиона долара. Без да говорим за златото и другите природни богатства там, само находищата на нефт и газ сега се оценяват на около 150 милиарда. Вероятно на Кремъл му се ще по някакъв начин да си върне идиотщината назад, но не става. А колкото до евентуалното връщане на Аляска със сила, дори шегаджията Чижов трябва да е наясно, че като нагази в тамошните снежни преспи, ще срещне шегаджийката Сара Пейлин, начело на ескимосите - а те са обучени да взимат скалпове за по хуманно направо през ушанките - да не се мъчат жертвите, като им измръзват ушите.

Пак сенатор Маккейн стана мишена за веселба и на друго руско официално лице. Тъй като той каза преди време, че заради руската агресия в Украйна отменя отпуската си в Сибир и сигурно никога вече няма да го посети, самият руски вицепремиер Дмитрий Рогозин се пошегува, като препоръча - 

„Джони, никога не казвай никога”

Е, малко зловеща излезе тази шега като за вицепремиер, дори руски, но пък всички се смяхме от сърце, защото правилно разбрахме нейната фройдистка основа. Просто дълбоко в себе си Рогозин е уплашен - той или е сътворил нещо в гащите и чака да го пипнат по миризмата, или се страхува, че император Путин просто заради единия каприз може да изпрати самия него в Сибир завинаги.

Тия и тримата обаче, така или иначе, се шегуват – къде успешно, къде не.

Но никак не се шегува руският богатир на плътта и духа Владимир Жириновски, който е изпратил писмо до полските власти с предложение Русия и Полша да си поделят Украйна. Ей така, просто влизат – едните от Запад, другите от Изток – и си я поделят. Точно както братчетата Хитлер и Сталин си поделиха самата Полша през 39-та. Нищо ценно не забравя величавият руски мозък, нали? Но и нищо ново не научава!

Струва ви се майтап всичко това ли? Ами не е. Жириновски, колкото и смешни да са такива политически клоуни, не е просто поредният случаен идиот и обикновено посмешище за разума. Официално той си е цял заместник-председател на руската Държавна дума, долната камара на техния Парламент. Също - лидер на Либерално-демократическата партия на Русия, която има 12 процента от местата в Думата. Той дава идеи в Русия. Него го слушат. От него се учат. За него гласуват. Сигурно има и хора, които го обичат. И тези хора сега ще намразят допълнително Полша, защото, в пристъп на гадна демократична слабост, не иска да си подели Украйна с нас. Лоша, лоша Полша – ама ние и нея можем да си я върнем, защото и нея сме я владели, при това към 300 години…..

Разказвам всички тези неща не само за да се посмеем с някои от типичните герои на нашето време, за съжителството с които Илф и Петров биха ни завидели. Не, а защото те са част от един важен извод – през последните десетина години, а особено ясно това стана през последния месец, свободният свят загуби една голяма война. Не битка, а точно война –

войната на пропагандата

Да не кажа, че май и напълно съзнателно още преди години я заряза тази война да си се води сама.

За разлика от Русия, която се оказа много напред в подготовката за нея. Поне в България виждаме, че тя вече активира в своя подкрепа не само отделни партии, хора от бивши специални служби и други тути-кванти, които са си нейната позната и досега пета колона, но държи явна или скрита собственост върху медиите. А където няма пряка собственост – има силно влияние чрез подставени лица или чрез рекламната брадва. Можем да преброим буквално на пръстите на едната ръка българските вестници, радиа и телевизии, които в момента не се намират под пряк руски контрол и влияние. Да, поради неговия характер, за интернет това все още не е напълно валидно, но и там се полагат големи усилия – като се започне от развъждането на тролове, та се стигне до пряко блокиране на нежелани критици на руската политика в мрежата.

Тук, в пропагандната страна на поредната дълга война, която се очертава между свободния свят и Русия, има огромен потенциал, който трябва да се използва. Защото имам чувството, че напоследък слепци водят слепците. Западът наистина проспа разпадането на комунистическата система в края на 80-те години на миналия век, но това по ред причини беше разбираемо. Неразбираемо и непростимо обаче е, че сега същият този Запад, с всичките му супер платени анализатори и кохорти политически съветници, проспа и нещо много по-просто за уцелване – надигането и възхода на имперска Русия. При това грехът е още по-голям, защото целият процес беше пряко подкрепен и обезпечен точно със западни помощи, заеми, инвестиции и насърчен с лигавене, хилене и приятелски снимки с Путин по международните форуми.

Че ако САЩ и Европа бяха вложили в страните от бившия Източен блок, сега членове на НАТО и ЕС, само малка част от парите, които пропиляха за 20 години в Русия, то нашите общества щяха да цъфтят и изобщо нямаше да се чудим – ще наложи ли българското комунистическо правителство вето на евентуални европейски санкции срещу Москва или няма да наложи. И ако Западът през тези 20 години беше просто поддържал традиционните си информационни канали в бившите комунистически страни, нямаше да има шанс руската пропаганда изобщо да се засели и вкорени тук.

Но – жалко! Още много години има да гризем дръвцето, наречено Русия, което тези дни ни прасна зверски по гърба. Дано поне сега се събудим.