Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Само за последните няколко дни преживях толкова много и толкова големи изненади в живота си, че се уплаших да не превъртя, та ходих на врачка да ми лее куршум.

Първо, уплаших се за селското ни стопанство, защото от пазара купих пресни египетски картофи – при това на конкурентни цени и с доста по-добро от българските картофи качество.

Египетски картоф! Представяте ли си?

Донякъде, макар и не докрай, мога да разбера присъствието тук на френски, немски, полски или австрийски картофи, на чиито фон нашите, с дебели кори, с дефекти, заради които се изхвърля половината и с вкус на пръст, независимо вариш ли го, печеш ли го, изглеждат като циганско кюмбе пред космически кораб.

Но не, говоря за истински египетски продукт.

Мъртвите фараони в безводната пустиня вадят реколта, каквато нашите живи фараони в благословената българска земя не могат и да сънуват. Тъмните фелахи, уж изтерзани от дългогодишната мека диктатура и жертвената арабска пролет, дето имат само една зелена ивица край Нил, бият по картоф нашите голе-е-е-ми майстори, чиито деди само преди век учеха Виена, Прага и Будапеща на градинарския занаят и чиято продукция сега ЕС дотира.

Тази драматична кончина на българското селско стопанство е резултат от два основни фактора. Единият е опустошителният комунистически режим, който за 45 години се погрижи да остави само изпепелена земя и изпепелени души зад себе си, включително да принуди хората да забравят как се правят истинските неща като картофи. Като фасул и чесън. Като домати и градинарство изобщо. Другият фактор е нелепата псевдо-пазарна среда, изградена тук от същите български комунисти и техните отрочета след промените през 89-та. Тя пък упорито пречи на възстановяването на тези умения, защото на комунистите така им е изгодно.

И за това не е виновно СДС-то, което насила ни върна земята и ни зароби да си я работим, щем не щем. О, не! Обратно – въпреки връщането на земята, от което България трябваше да цъфне като истинска градина, съзнателно поддържаната от комунистите и техните бандити псевдо-пазарна среда, е нещото, което реално пречи.

В комбинация, разбира се, с ширещата се простотия сред българското земеделско народонаселение, липсата на образование и свястна мисъл, неспособността да учиш от чуждия опит, нежеланието да се занимаваш с нещо, когато можеш да не се занимаваш с нищо и много други такива прелести.

Вторият ми сериозен уплах дойде от едно безцеремонно изказване на бившия ни любим президент Георги Първанов:

„България повече няма нужда от НАТО”.

А сега, де! В контекста на развитията по темата, забележете промяната на словореда. Първо президентът Плевнелиев заяви, че имаме нужда от „повече НАТО”. После лидерът на БСП Станишев отрече - „България няма нужда от повече НАТО”. А сега пък Първанов твърди, че ние изобщо „повече нямаме нужда от НАТО”. Преведено от комунистически български, това означава - НАТО да си ходи. И, както се разбира – да си ходи, защото се осмелява да засегне свещените интереси на Русия в България. Не за нещо друго.

Поредното обръщане на Първанов като фурнаджийска лопата по темата НАТО не е изненада за никого. И не е изненада, че позицията му за войната, която Кремъл пали на 300 километра от България, напълно съвпада с тази на национал-социалиста и волен русофил Сидеров. То отдавна е известно, че конците и на едната, и на другата кукла, са закачени пряко за мустаките на посланик Исаков и се управляват чрез тяхното помръдване.

Чудя се обаче друго – как така АБВ още с появата си на българския политически пазар, се оказа в ролята на египетски картоф, който изведнъж доби 7-8 процента от него, тоест, за сметка на кого достигна онази електорална подкрепа, която има. Защото преди това социолозите даваха на БСП и ГЕРБ около 20 процента, обикновено с процент-два разлика в полза на едните или другите, в зависимост от това кой плаща. Същото дават и сега обаче, което означава, че Първанов и АВБ най-вероятно са влезли в коалиция с Всевишния, а той пък отнякъде е измислил специално за тях някакви проценти, които хем са реални, хем са над сто. Иначе няма как да си обясним цялата работа.

Известно е, че единственото място, откъдето АБВ може да откъсне толкова значим електорален залък, е БСП. Неслучайно атаките на Първанов и неговата шайка постоянно са насочени против Станишев и неговата шайка. Основна, разбира се, е критиката, че Станишев не иска да се определи ясно спрямо Русия, като каже, че България няма да подкрепи никакви европейски санкции срещу братята руснаци, каквито и магарии да правят те.

Да, наистина, от онзи ден Първанов вече е и срещу правителството на Орешарски, но не защото то е вредно за страната изобщо, а защото с изявлението на Ангел Найденов, че руснаците извършват „провокации” по българската черноморска граница, сме се били превърнали в страна-ястреб.

По същество обаче това е пак атака, насочена срещу Станишев, тя цели да откъсне само и единствено част от електората на БСП. Та кой ли друг трезво мислещ, пък и пияно мислещ българин, ще се поблазни от налудничавото желание на Първанов да ни отдалечи от цивилизования свят и да ни вкара отново в мрачната Евразия, откъдето с такъв зор опитваме да се измъкнем.

Защо тогава електоратът на БСП не намалява рязко, докато електоратът на другото БСП, прикрито като АБВ, рязко се увеличава?

Не знам защо – и това ме плаши.

Виж, бившето величество и бивш премиер Сакскобургготски, след всички тъпотии, които сътвори за страната си, вече нищо не го плаши - дори идеята да дава още и още тъпи политически рецепти. Ама щом родолюбието му изисква от него да бъде на собствената си висота…..Онзи ден горкият пак се раздрънка пред медиите и каза, че добрата българската политическа позиция относно събитията в Крим е „да се поогледаме”.

Очевидно тоя вече напълно се чална и откровено се държи като Тато, който по време на тъй наречената „перестройка” в Съветския съюз, съветваше „да се поснишим, за да отмине бурята”.

Препоръката „да се поогледаме” в случая работи точно толкова добре в полза на България, колкото комунизмът в земеделието, тоест, това е пряк път към затрупването на българския картофен пазар с египетски картофи. Или на Варна с руски парашутисти, все едно.

Чудя се само защо 

типове като Първанов и Сакскобургготски, в добавка и Сидеров, 

естествено, все още не са следствени за съглашателството им с Русия, което е в очевидна вреда на българските национални интереси. Някой ще каже, че те са политици, а в демократичното общество не може да се преследват хора за техните политически убеждения. Не, това тяхното не е въпрос на убеждение, на политическа предпазливост или изобщо на политическа позиция. Не е дори и разбираема човешка грешка. Тук говорим за съществуването на съвършено друг тип техни отношения с Москва, които дори най-либералното от демократичните общества би трябвало да разследва. Защото противното означава, че демокрацията няма имунитет и не може да се защитава от злото в себе си.

А с тези наши герои всичко е сравнително просто и само се правим, че не знаем откъде да подхванем работата - подхваща се от „големите руски енергийни проекти” и руското посолство, след което се разплита цялата верига от мръсни маймуни, накачени на руския клон, чрез който едновременно се обира българския данъкоплатец и се заплашва суверенитета и европейското бъдеще на България.

Междувременно, докато пиша всичко това за тукашните пазарно-политически магии, украинската информационна агенция УНИАН, като се позовава на източник от специалните служби, съобщава, че лидерът на проруските сепаратисти в Славянск се казва Игор Стрелков и е офицер от Главното разузнавателно управление на руската армия. Сещате ли се – това е прочутото по комунистическо време със своята безогледна безпощадност ГРУ. Тоест, в момента ГРУ работи пряко за по-доброто бъдеще на Украйна, а КГБ в лицето на Путин, наблюдава отгоре и координира.

Това пък са 

магиите на Путин, 

който е много хитър. Известно е че той, въпреки ужасното качество на руските картофи, дори не позволява да се вкарат там египетски, та да не свикват руснаците на хубаво. От опит той знае, че с хубавото лесно се свиква, но едно хубаво никога не е достатъчно - скоро ще поискат и истинска демокрация, а не привидна, каквато от сърце им се предлага.

Напоследък обаче наистина се плаша от факта, че все повече хора се връзват на руската пропаганда, която работи масирано и настойчиво, почти като по времето на комунизма. Разликата е, че тогава облъчваше само нас, нещастниците зад Желязната завеса, а сега облъчва целия свят. Щедро раздава акъл, кипри се с измислени от самата нея принципи, които нарича демократични, ругае и заплашва, ако някой дори само си помисли, че Кремъл не е безгрешен, а всички останали – оцапани до ушите.

Е, да, смешно звучи точно Русия да учи когото и да било на демокрация, но ето, че го прави. А мен пък ме е страх, не ми е смешно.

И като отидох вчера да ми леят куршум по този повод, познайте – оказа се, че и куршума, дето ми го изляха, и той руски.