Пламен Асенов,

специално за Faktor.bg

Много грешат онези българи, които, подведени от малкото място, отделяно от медиите на международната политика или от друга глупост, смятат, че ставащото по света слабо ги засяга. Освен ако не им бърка пряко в джоба или в гърлото, за тях то се състои от любопитни катастрофи с много жертви, плажна и коктейлна екзотика, истории за романтични срещи и раздели на звезди, случки с големи и малки цици, планове на световното еврейство да ни управлява, противоборство на големи държави, които се бият като диви животни, от което ние, дребните, само страдаме…..

Или от още по-нелепи неща се състои, за които не мога да се сетя в момента. Защото не ми е работа, пък и не съм способен, да измисля всички простотии, които могат да хрумнат на всички гениални мозъци в любимата ни република.

Или „народна република”, както обеща да я прекръсти пак Миколайката Бареков, стига само да вземе властта.
И ще я вземе човекът, защо да не я вземе. Акъл ли му липсва, пари ли няма, с морала ли е скаран?

Правилно се сетихте, всичко това му липсва едновременно, но пък има голямо желание да го притежава - ето защо е толкова подходящ за бъдещ премиер. Или президент. Или някакъв друг, но не какъвто той иска, а какъвто е удобен за господарите си, онези, които притежават акъла, парите и морала вместо него.

Преди известно време, когато горкият политически плъшок обяви създаването на своята уж партия, каза, че негов господар са самите десни политически принципи, за които той е готов да се бори, докато спре да се бори. От самите тези, които защити обаче се разбра, че той всъщност се придържа плътно към левите политически принципи, а за десните само лъже. Така се стигна до онзи ден, когато явно пусулата окончателно се смени, та Миколайката изведнъж призна, че всъщност е

вожд на работническата класа

По-ляво от това – здраве му кажи!

Нищо, че той истинско бачкане през живота си не е помирисвал и през далекоглед. И нищо, че работническа класа в България всъщност няма, защото тук класата, която постоянно празнува, е далеч по-масова от онази, която постоянно работи.

Наблюдателният читател обаче веднага ще попита защо така смесих политическите маймунджулуци на Миколайката Бареков с темата за малкото желание на българина да смята външната политика за нещо важно. Ами съвсем ясно е. При цялата си способност да е компетентен по всяка тема, новоизлюпеният тоз` политически лидер Бареков никога не отговаря на три изключително важни въпроса, свързани с вътрешно-външната политика на България.

Първият е за отношението му към Путин, неговата кремълска клика и в частност, към руската агресия в Украйна – завладяването на Крим, поддържането на сепаратистите в източната част, отказа на Русия да изпълни условията по споразумението, което подписа в Женева.

Вторият въпрос е – след като твърди, че партията му „ще следва политиката на пълна интеграция на българския народ към европейските ценности”, какво е отношението му по въпроса за общата европейска енергийна политика, която ще стопира големите руски енергийни проекти в България, както и за общите европейски санкции срещу Русия. Третият въпрос е дали Бареков подкрепя идеята на президента Плевнелиев за повече НАТО в България или, също като бившия президент Първанов смята, че „НАТО повече не е необходимо на България”.

Не, че решението на някои от тези въпроси някога ще зависи от мнението на Миколайката, само това оставаше. Но в сегашната предизборна кампания, той дължи тези отговори на всички българи, за да могат те по-добре да се ориентират в цялостната ситуация. Нали все пак кампанията е за Европейски парламент, не за български. Или за на Бареков капата.

Ако пък не знае как се информират гражданите, да пита външния министър Кристиян Вигенин. Той вече окончателно мина от отбора на „ястребите” срещу Русия, както укоризнено го наричаше собствената му партия, в отбора на „ястребите” срещу Европа. Или по-скоро се върна там, където винаги си е бил, де.

Онзи ден той съвсем безцеремонно предупреди целия български народ да не вярва и да не обръща никакво внимание на решенията на Европейския парламент. Резолюцията не Европейския парламент, която препоръча спирането на „Южен поток”, според Вигенин е „плод на емоционалния израз на Европейския парламент за по-бърза икономическа и политическа стабилизация на Украйна.”

Макар че има нещо изначално сбъркано в това изречение, все пак смисълът му е ясен – не слушайте европейските депутати, те са психически и умствено нестабилни. Чуйте мен и моята партия, ние ви казваме, че „Южен поток” в България, ще се строи и значи – той ще се строи. Въпреки цяла Европа.

Не само от това твърдение на другаря Вигенин обаче 

лъха умствена изостаналост, 

характерна за 80-те години на миналия век. И други негови думи повдигат сред мен въпроса дали човекът е наред „со главата” , както казват братята македонци. Той например смело заяви, че „не Южен поток е проблемът на Украйна”, след като много добре знае, че по руско настояване България избърза да подпише и направи първата копка на газопровода точно като част от руския политически натиск срещу Украйна, който след това премина и във военна агресия. После пък Вигенин се изцепи, че „Южен потока” е важен национален проект, който ще гарантира сигурността на гражданите”.

За никого не е лесно да постигне онова, което постигна момчето тук, само в едно толкова кратко изречение.

Искам да кажа, че в него, освен името на газопровода, няма нито една друга вярна дума.

Първо, „Южен поток” не е важен проект. Или е важен само от руска гледна точка. От българска важното е, при сто процента енергийна зависимост от Русия, да изградим онези уж започнати интерконекторни връзки със съседните страни, спешно да проучим и стартираме добива на шистов газ, да сме максимално активни по единната европейска енергийна политика, за да получим и най-голямата възможна европейска и американска помощ в преходния период, докато диверсифицираме енергетиката си.

Второ, „Южен поток” не е национален проект. Той е руски проект, с който се цели и налагане на допълнителна политическа зависимост върху европейска и демократична България от евразийска и олигархично-сатрапска Русия.

Трето, „Южен поток” няма да гарантира сигурността на българските граждани в нито един смисъл, обратно. Ако бъде реализиран, в сферата на енергийната сигурност на страната той е излишен. В сферата на икономическата сигурност ще ни бъде само в тежест, защото вместо да имаме приходи, ще имаме само разходи по него, плюс че ще платим и на цялата бандитска руско-българска корупционна мафия. В сферата на военната и гражданската сигурност пък, чрез „Южен поток” катастрофата ни е направо гарантирана. Както се знае, според заложената в самата руска конституция доктрина, във всеки момент, когато реши, тя ще може да влезе с войски в България, за да защити светата си собственост.

Въпреки това обаче, по темата за руския газопровод лъжливото овчарче Вигенин бе веднага подкрепено от Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката. Той пък като едно истинно овчарче каза без шикалкавене: „Ще се борим „Южен поток” да се осъществи”.

Срещу кого ще се борите, бе, марули пролетни?

Срещу Европа ще се борите, за да угодите на Москва, така ли?

Ами `що ли не `земете и вие като в Бишкек да прекръстите някой от големите булеварди „Путин”? Например оня, дето на времето беше „Ленин”. Съвсем подходящ е – и като жалко величие, и като брой катастрофи, дето стават на него. `Щото разни отговорни другари по света са твърде напред в това отношение, а ние изоставаме. Улици с името „Путин” вече се появиха и в красивия чеченски град Грозни, и в управлявания от палестинската автономия Витлеем. А в споменатия вече Киргизстан отидоха и още по-далеч, като кръстиха „Путин” един от върховете на прочутата планина Тяншан.

Къде спи другарят Станишев?

Ама той затова другарят Първанов му крои шапка, е в предстоящите избори ще му го начука на дребно електората, като му го открадне половината. Поне така смятат социалозите.
Европейските социолози обаче вече отчетоха друго - ясна тенденция за дясна вълна в Европа. Просто нормалните хора в нормалния свят са уплашени от ненормалното поведение на Русия и искат да изберат нормални политици, които да се държат с Путин адекватно, а не такива, които се целуват с него в устата.

Но защо ли в България тази дясна вълна не се усеща и комунистите продължават да си разиграват коня? Те дори не само се канят да пратят най-много троянски кончета в Европейския парламент, но смятат и да изкарат целия си управленски мандат, напук на гражданите, които протестираха срещу тях цели 300 дни.

Ами това се случва, защото всъщност няма кой реално, политически да им се противопостави. Тъй наречената десница от много години е все на смъртен одър, а гражданското общество, с отказа си от политическото като нещо срамно по време на протестите, пропиля поредния шанс България наистина да тръгне по пътя на нормалните европейски държави.

Абе, да не би напоследък външната политика също да се е превърнала във вътрешна, пък ние още да не забелязваме това?