Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Най-после, след много срамежливи усилия да се прикрие с различни смокинови листа, наскоро се учреди партията на бившия президент Георги Първанов и в медиите веднага започнаха да се появяват пророци, полу-пророци и обикновени гадатели, с идеята да обяснят приликите и разликите между новото АБВ и старото БСП.

Целта им е да вкарат общественото съзнание в размисъл и дебат, които са напълно излишни, дори вредни за българския политически живот. Не за друго, а защото когато човек търси прилики и разлики, обикновено намира – дори там, където ги няма. Или, ако е достатъчно рафиниран, може достатъчно убедително да си ги изсмуче от пръстите и да ги представи като нещо, въпреки, че те са нищо.

А после, по време на изборите, някои хора, убедени от авторитетно разпространените простотии, да отидат и да гласуват за съответното нищо.

Аз бих обяснил нещата съвършено просто, като кажа, че БСП и АБВ са като черните и белите квадратчета на шахматната дъска, но боядисани в ярко розово – те са еднакво големи, еднакво квадратни, еднакво вписани в общата структура, тоест, еднакво еднакви.

И еднакво розови.

Възражение първо – двете партии не са еднакво големи. Не са, но ще станат, поне горе-долу. Ей сега Станишев като се застои повече в Брюксел, останалите тук да се мъчат в българския парламент червени магьосници най-после ще могат да му спретнат отдавна очаквания – и отдавна заслужен – преврат. Така обществото ще си отдъхне от него, но бързо ще започне пак да се задъхва от неговите наследници, които, за да овладеят консервативните вътрешно-партийни пространства, тепърва ще трябва да се доказват пред електората си, че са по-леви от Кастро.

Но дори да не стане такъв преврат, дори Станишев да си остане на върха на БСП, това няма да помогне на червената партийна върхушка и тя ще продължи да губи влияние. В зависимост от характера на глупостите, които върши, на моменти тази загуба ще е сред крайно лявото ядро, на моменти сред ляво-центристката периферия, на моменти и оттук, и оттам.

Важното е обаче, че вече има кой да се възползва от този вече започнал период на полуразпад, на който му предстои да се развие и задълбочи. АБВ на Първанов няма да изтърве момента да натрупа сили и влияние, като шумно и благо осмуче кокалчетата на партията-майка. Затова казвам, че горе-долу ще се изравнят двете формации по големина на електоралната подкрепа. Може това изравняване да не стане точно за предстоящите извънредни избори, но тъй като е много вероятно скоро след тях да имаме и други извънредни избори, време и възможности дал Бог.

Възражение второ – БСП и АБВ не са еднакво квадратни, тоест, не са еднакво тъпи и еднакво вредни. И защо? Ами сигурно защото първите казват, че са европейски социалисти, а вторите казват, че са по-големи европейски социалисти от тях.

Много умно.

В това отношение наблюдаваме една брилянтна простотия – точно Георги Първанов и Румен Петков да ни говорят за социалдемокрацията като свое символ-верую. Единият известен с това, че отстрелва забранени животински видове и манипулира хора, като лъже откровено на всяка втора дума или премълчава всяка втора истина, която знае; другият известен с това, което пие от сутринта и което – няма как - пикае всяка вечер, ако не във фонтаните на Плевен, то където го свари нуждата…..

Та тези двама „политици”, пряко забъркани в провала на държавата поне от 2001-ва година насам, сега започват да учат българския народ на истинска социалдемокрация.

`Айде, бе, на мен ли тия!

Затова казвам, че БСП и АБВ са еднакво квадратни – нито едните, нито другите са забравили нещо старо, нито едните, нито другите, са научили нещо ново, единствената им цел и на двете е да лъжат, мажат, да ги бият и да ги псуват, да ги кълнат и да ги осмиват, но те да си управляват, да са във властта. Най-малкото – да са твърде близо до нея, толкова близо, че и чужди мръсни пръсти да оближат, пак да намажат нещичко от общонародния гювеч.

Възражение трето – БСП и АБВ не са еднакво вписани в общата структура, защото едната е нова партия на пет дни, а другата – стара, на сто години.

Какво да ви кажа по този повод? БСП и на двеста години да беше, пак щеше да бъде толкова антидемократична, толкова некадърна, толкова анти-политическа партия, колкото я познаваме през последните – да оставим настрани последните 50 или дори последните 25 години – да вземем само последната една година. Тя е достатъчна, за да видим простотиите, които сътвориха и да разберем що за магаре сами слагаме често за водач на нашето общо българско стадо.

А АБВ какво, като е на пет дни, та не знае всички стари хватки, измислени и приложени от българските комунисти за всички над сто години съществуване ли? Знае, знае и още как. Нали той самият Първанов е идеолог и реализатор на много от тях в по-новите времена. Например - абсолютно всички лидери на БКП-БСП преди него си бяха откровено за Русия и против Европа. Именно той внесе модата българската левица на думи да е хем за Европа, хем за Русия едновременно, като в същото време на дело си е изцяло пак за Русия.

Признавам му, негово е това изобретение, с което малката ни иначе българска шахматна дъска би трябвало да се гордее, защото подобна политическа шмекерия никой друг народ по света не е успял да измисли и реализира. Тоест, поне по нещо сме първи и единствени.

Освен това, когато говоря за вписване в общата структура, аз имам предвид не нещо друго, а наличието на шахматиста, който стои зад розовата дъска и мести розовите фигури по нея. Това е фигурата, която придава завършен вид на комплекса от неща около тукашния шах и оформя общата негова структура. Този шахматист е известен с много прозвища, затова няма да измислям сега нови – дори да ви се стори стандартно, но смятам, че

„дългата ръка на Москва” 

наистина доста си му подхожда.

Та именно него виждаме сега, в момента – за кой ли път в българската история - запретнал ръкави, да мести розовите фигурки усилено. Коментаторът на ВВС Ник Торп писа вчера, че е време да се зададе класическият политически въпрос – кой има интерес от ставащото например в българската банкова система и дали то не е отмъщение на Москва заради спирането на строителството на газопровода „Южен поток”.

Към това полезно разсъждение на колегата аз бих напомнил и нещо не по-малко важно, което писах по същия повод още онзи ден – че именно Москва има не само интерес, а има необходимия финансов и технологичен ресурс, операционните и човешките възможности, за реализация на такава мащабна операция против българските банки в самата България. Както и способността да остане в сянка, дори всички подизпълнители да бъдат заловени.

Така де, няма да се отклонявам повече, това действие на шахматиста с банките го давам само като пример. Но иначе точно в неговите планове, в неговата орбита, в неговата обща структура, казвам, са еднакво вписани и АБВ, и БСП. Нещо повече, те самите не само не се срамуват от това, а обратно, гордеят се, зяпнали са да хвалят шахматиста, да реализират волята МУ, да ругаят масирано всеки, който е срещу неговите гениални ходове, да се надцакват един друг с аргументи кой от тях му е по-предан…..

Забелязваш ли, че напоследък в различни телевизии се засилва присъствието на руски филми – пита ме един приятел онзи ден в Пловдив. Забелязваш ли – продължава настойчиво - че навсякъде по света се извършват страшни престъпления, кой убил майка си и баща си и ги изял, кой застрелял сто души, само в Русия такива неща не стават? Или поне нашите телевизии не обелват и дума за тях. Забелязваш ли – пита ме пак – че навсякъде по света има бедни, измъчени, страдащи хора, само в Русия нищо такова няма? Пак според нашите самоотвержени медии.

Да, бе, забелязвам, викам му. А ти забелязваш ли, че българските спортни коментатори продължават да викат на руските отбори по каквото и да било „сборная” – питам на свой ред. Това, че СССР отдавна се разпадна и никакъв сборен отбор не съществува, на тях изглежда им е убягнало от вниманието. Другият вариант е някой нарочно да ги кара да поддържат сред широката публика съзнанието, че промяна от времето на Съветския съюз насам просто липсва и „сборная” си е най-силната, защото си е най-нашата и най-любимата, нещо като „ставай страна огромная”…..

Простотии на квадрат.

Що се отнася до еднаквия розов цвят и на двете леви формации в България – новата АБВ и старата БСП, то тук, мисля, няма нужда от коментар. Те не са истински червени, при това не само защото отричат да са комунисти. Да, голяма част от безобразията им, от поведението и мисленето им, са типично комунистически, но от друга страна - зяпнали са за пари и лапат като типични капиталисти от далечния иначе период на първоначалното натрупване на капитала.

Как пък вече не го натрупаха пустия капитал, та поне да намалеят малко средните нива на крадене и корупция в страната.

В същото време те не са европейски социалдемократи, защото ако в някакъв момент от прехода бяха станали такива, все някой щеше да забележи. Не са и новопокръстени ентусиасти на социалната справедливост като другаря Чавес, дето само Бог, доколкото е наистина всемилостив, може да опрости грешната му душа.

Изобщо, от чисто политологическа гледна точка, тези две партии не са нищо, просто – гола вода, в която е размита малко червена боя.

Сигурно само такава е имало на пазара, когато кукловодът ги е боядисвал.