Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Предизборната кампания в България вече доста напредна, но забелязвам, че тече вяло, без онези хубави, съдържателни компромати, на които сме свикнали.

Като не ни дават хляб, поне малко зрелища да бяха предложили…..

Отчитам обаче също, че по отношение на зрелищата може и да не съм съвсем прав - отделните партии принципно така са оплескали нещата във и около себе си, а и така продължават да ги оплескват в тези решителни дни, че няма истинска нужда някой друг да вади компромати срещу тях, те сами си го правят.

Най-големият компромат срещу ГЕРБ например е, че те самите, вече доста години в опозиция и на власт, все още не могат да кажат, че са станали истинска дясна партия. Така де, могат и го казват, но не е вярно.

Реалните десни партии имат няколко базисни принципа, към които се придържат и спрямо които ориентират политиката си. Те се броят на пръсти – частна собственост, максимално свободен пазар, минимални държавни регулации, личността като основна ценност и център на живота, личен морал, обществена отговорност, политическа предвидимост. Седем принципа не е чак толкова трудно да се запомнят.

А вече пък съвсем не ми е ясно защо изглежда толкова трудно да се реализират.

Ако си истински десен политик, не бива да твърдиш, че поставяш в центъра на управлението си строежа на магистрали и спортни зали. Да, това е важно, но то е вторична дейност към основната политическа линия. Пък и кого ще вдъхновиш днес с идеята да строи Хаинбоаз, докато Хаинбоаз строи него. Хаинбоаз сега се строи срещу най-обикновени пари, тоест, всеки, който е на власт, го може, ако иска.

Не всеки може обаче да направи такава реформа в МВР, че тази институция да премине изцяло в защита и услуга на гражданина, каквото всъщност е нейното призвание. А не полицаите да смятат, че гражданите съществуват, за да бъдат бити и унижавани – да речем, когато пишат думата „окупатори” върху паметника на руските окупатори в центъра на София. Сигурно е, че такава реформа в МВР БСП е напълно неспособна да направи.

Но ГЕРБ би трябвало да са способни – ако са истинска дясна партия.

Същата е ситуацията и по отношение на реформата в здравната система. Тя става много по-лесна, ако се съобразиш с горните базисни принципи. Тогава например разбираш, че принципът за солидарност, заложен сега в системата, не работи, защото оттам напълно е изключена идеята за собствеността. Как проявяваш солидарност с някого, ако нямаш нищо? Особено ако нямаш нищо, въпреки че даваш нещо - какъвто е случаят.

Същото важи за всички реформи – съгласувани с базисните принципи, те започват да работят. Несъгласувани – всички управляващи се мъчат да измислят топлата вода, поради което българското общество вече 25 години след промените продължава да се мъчи. Не само без топла вода, а изобщо. ГЕРБ обаче сякаш продължават да не разбират тази проста истина и политическото им поведение продължава да е хаотично. Ако е така и след изборите, когато вземат властта, не ни чака добро бъдеще.

Най-големият компромат срещу втората политическа сила в България – престъпната и разпадаща се БСП, е самото нейно съществуване.

Тя е шизофренична, изкуствено поддържана формация, 

която се мъчи да проявява всички най-лоши черти от българския национален характер. Освен гушкането между червените бабички и червените милионери, което само по себе си е оксиморонна комбинация, с чиито абсурд май вече свикнахме, БСП съчетава неистовата си некадърност с нахална претенция за огромен талант и способности; пълната си отдаденост в служба на руските имперски интереси представя като национално-отговорна политика; любовта си към конспирацията и ченгеджийския маниер на работа хвали като приложение на най-висшите демократични принципи. И така нататък – няма какво да изброявам, защото вероятно всеки българин, включително всеки член на БСП, има списък с неща, за които през годините тази партия лично го е излъгала, подвела, измамила, заблудила, метнала, подхлъзнала, изиграла.

Освен всичко друго пък, съществуването на такъв аморфен комуно-социалистическо-сиромахомилско-ченгеджийско-бандитски-и-руско-дупедавски партоподобен мастодонт вече 25 години пречи за нормалното структуриране на цялостното българско политическо пространство. Друг е въпросът, че от БСП има и една полза. На моменти нейните лидери, а когато имат думата – и нейните редови членове, говорят толкова големи глупости, та всички българи се заливат от смях и по този начин се допринася за здравето на нацията.

За ДПС и в този момент, както и във всеки момент от българския преход досега, не могат да се съчинят абсолютно никакви компромати. Освен онези, които партийната олигархическо-ченгеджийска върхушка на Движението сама си съчинява и доброволно представя пред публиката. То не бяха депесарски шутове срещу СДС, то не бяха забрани на БСП, то не бяха прояви на величествен либерализъм с жълто на гащите и чудеса от политическа повратливост, тапицирана в зелено.

Последният от тези авто-компромати на ДПС беше нелепото поведение около срещата с турския президент Ердоган на пишман лидера Лютви Местан. Този льольо още като млад момчилградски седесар през 90-та година понякога имаше навика 

да гледа като мишка в трици

Напоследък този навик се е задълбочил. А впечатлението още повече се засилва от факта, че Лютви смята за много интелигентен подход да говори така, сякаш и дъвче трици едновременно с това.

Какъв ти тук компромат, братче, то си е просто жива излагация. Компромати за ДПС имаше едно време, при Доган. Той говореше три пъти в годината, но знаеш, че, каквото каже, е светата истина – и за обръчите от фирми около ДПС, и кой разпределя финансовите потоци в държавата, и…..абе, всичко си казваше, човекът. Пък сега какво? Лютви говори по три пъти на ден, но нищо не му се разбира. Как да съчиниш истински компромат, нали в него веднага ще се промъкне някакъв дискурс на смях…..

Много се чудех дали тук изобщо да представям компромати срещу Реформаторския блок. За тях важи същото, казано по отношение на „дясната” политическа позиция на ГЕРБ. За РБ, естествено, имам предвид и още нещо, но не съм напълно сигурен дали представянето на реформаторската им идея да изметеш, а после да се изсереш на метеното, от моя страна ще бъде истински компромат или просто описание на един откровен будалък.

Не знам, но работата с тази компания излезе точно такава, каквато мнозина още отначало се съмнявахме, че ще излезе, тоест, най-актуалният въпрос при тях е – какво и кого ще реформират реформаторите, веднага след като реформират себе си. То бива, бива, ама така атавистично да ти лъсне лидерският бацил насред самата предизборна кампания е не срамота, а направо погром. Автопогром. 

Самосвали – бих нарекъл тези нещастници, 

ако бяха на власт или на друго някакво високо политическо ниво. Но тъй като нивото им и без това е ниско, май ще ги премълча изцяло.

Дано поне от това се засрамят малко. Ама надали.

Не знам какво да правя също с компроматите, които бих могъл да съчиня срещу останалите партии с шанс да влязат утрешния парламент.

Първо, те имената на самите им партийни лидери всъщност представляват диагноза – и медицинска, не само политическа. Бареков, Първанов, Сидеров, Каракачанов, Гела, Мара, Камшик Тодора, Буридановото магаре….. Ако бяха дървени човечета, досега да са им паднали носовете поради безкрайните лъжи, които дрънкат. А пък ако техният манипулативен кретенизъм беше физически, а не само умствено заразен, пандемията щеше да стартира от България.

Да не забравя обаче към тази политико-медицинска компания да прибавя и руския посланик Исаков. Защо пък и той е хванат на това китно българско политическо хорце – ще попита любознателният гражданин. Ами защото ако не беше Исаков, споменатите тия влъхви, вдъхновени от светлия политически принцип „всичко руско любя, тача и милея много повече от всичко българско и родно”, изобщо нямаше да съществуват в политическото битие. Дори не съм сигурен дали някои от тях щяха да съществуват и в политическото небитие или все още щяха да си клечат в първичното нищо.

Второ, може би е по-добре за партии като ББЦ, АБВ, Атака и Какви Бяха Още, да се говори повече с факти, отколкото с компромати. Например ДАНС да изнесе факти как точно руското посолство ги финансира и как им предава за изпълнение указанията на Кремъл. Би трябвало също данъчните някак да ни убедят в огромния журналистически гений на Никита Барекович. Защото ако този човек не е гений, остава неясно как иначе бедните български медии са му плащали повече, отколкото богатите американски плащат на Опра.

Трето, като гледам обаче - и с факти нещата пак няма да станат както трябва. Всъщност знае се, че правилният принцип при работа с подобни измислени политици и партии е те да се премълчават напълно, доколкото за тях и всеки компромат си е чиста реклама. Просто никой не може да измисли и да ги обвини в нещо толкова грозно и гнусно, колкото Бареков, Първанов, Сидеров и компания вече са вършили.

Главният компромат срещу всички български партии в момента обаче, който самите те всеки ден потвърждават с поведението си, е чудовищното им

мълчание по отношение на заплахата за България от страна на Кремъл

Затова ако ме питате дали и за кого все пак ще гласувам сред така описаната политическа менажерия, първа точка е – за онзи, който дефинира правилно тази руска заплаха и изложи достатъчно ефективни мерки за ограничаването и.

Не виждам такъв наоколо, но, докато дишам, все още се надявам.