Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

И настанаха преговори.

На всички е ясно, че да преговаря човек с БСП е като да преговаря с жена си дали да отскочи до кръчмата с момчетата и колко бири да изпие там. В този случай непременно се проявява феноменът, който ние, мъжете, погрешно определяме като „тя не знае какво иска”.

Напротив, много добре знае.

Жената например задължително иска да се въртиш на пета само около нея. Не че и трябваш за нещо – видно от факта, че ако се въртиш, това води до секс за теб също толкова рядко, колкото и ако не се въртиш. А да не говорим, че и до никакви бири не води. По същата безумна логика комунистите пък например искат Русия да строи у нас колкото може повече и колкото може по-големи енергийни проекти.

Те знаят, че подобни проекти са напълно безполезни, дори вредни. И всъщност не искат Русия да ги построи.

Искат само да ги строи – за да могат те през цялото време 

да лапат комисиони, да правят далавери, 

да смучат пари и да упражняват влияние. Но ревнуват и не дават друг също да се включи в това финансово-политическо упражнение. Те ако даваха, дори в сегашната безнадеждна ситуация правителството щеше да се състави доста лесно.

При преговори с БСП винаги е налице и другата много характерна особеност на това да преговаряш с жена си – задължително излизаш виновен.

Ако, въпреки възникналия спор, все пак отскочиш до кръчмата, си виновен, защото заради приятелите-пияндета зарязваш собствената си благоверна и нещастна съпруга, не ти пука за нея и нейните чувства. Ако пък не отидеш - караш я да се чувства тя, невинната, виновна, като се мотаеш безцелно наоколо и хм-каш. Ако отидеш, изпиеш една-две бири и се прибереш трезвен, си лош, защото „поне да се беше налюскал, че да види светът на какво съм подложена”. Ако пък случайно вземеш, че се налюскаш и после страдаш от махмурлук – аз казах ли ти, да ме беше послушал…..

Та и комунистите са същите – никога нямат угодия, но накрая винаги се оказват отгоре. Затова с тях не бива да се водят преговори, дори рядко и в умерени дози.

Преговорите с ДПС пък са почти като диалог с тъщата.

Някои не са съгласни и твърдят, че този диалог е още по-труден, по-безсмислен и по-пълен с изненади. Аз обаче смятам, че всъщност е по-лесен. Имам предвид, че тъщата например е склонна да те подкрепя при цели две условия – да имаш много пари, които щедро споделяш с дъщеря и, плюс всяка сутрин да носиш на горкото създание, измъчено от непомерните ти сексуални щения, закуска в леглото.

А ето, че ДПС закуска не искат, за тях и само парите си да споделяш с тях е напълно достатъчно.

Така де, нашите пари, на данъкоплатците. Ама те нали всъщност вече принадлежат на управляващите, след като веднъж са ни ги измъкнали от джоба…..

Категоричен съм обаче, че общото в двата случая си остава общо – и тъщата, и ДПС ще те подкрепят, докато парите започнат да свършват. Тогава бързо ще се преориентират, ще направят живота ти ад, а накрая ще те изхвърлят на бунището на историята. Справка – горкият Орешарски. Но той беше само последният български премиер, изсмукан и изоставен от ДПС. Преди това същото се случи със Симеончо. Какво ще кажете за Беров? А за Филип Димитров? Или дори за собствения им политически бащица Луканов в зората на демокрацията…..

Неистово лакомата върхушка на ДПС

кротуваше, макар пак само донякъде, при Жан Виденов и при Иван Костов, но не защото тези двамата водеха с тях някакви преговори, а обратно - защото не водеха никакви и просто ги изтикваха към ъгъла всеки път, щом онези тръгнат с протегната ръка към средата на стаята.

Честно казано, не знам на какво да оприлича преговорите, които ГЕРБ трябва да води с четвъртата политическа сила, Реформаторския блок. Сами по себе си, РБ са орел, рак и щука, които си разказват като положителен пример историята за орела, рака и щуката, докато се обвиняват взаимно колко много всеки от другите допринася за това компанията им да прилича на орел, рак и щука.

На всичкото отгоре, наричат се Реформатори, тоест, основната им политическа цел е твърде похвална – да правят реформи. Или да съдействат за правенето на реформи. Само че, за съжаление, както каза Андрей Райчев, конфигурацията точно в този парламент не е изобщо подходяща за реформи.

Аз много рядко съм съгласен с Райчев, но този път съм съгласен с общия му извод, макар и поради основания, различни от неговите. Смятам, че истинските реформи, които в момента са необходими на България, могат да бъдат извършени само от умно и принципно дясно управление, което има сериозно мнозинство. Ние сме на кръстопът, в подобен на който затънаха англичаните през 1940-та година. И извикаха Чърчил да ги спасява. Или подобен на онзи, в който бяха американците, когато през 80-та се обърнаха към Рейгън.

Но такива реформи, каквито ни трябват, няма как да се реализират при наличието на шест леви и ултралеви, плюс две по центристки повратливи, а често и неразумно инатливи, партии в парламента.

С други думи, дори в нашия случай да се стигне до нещо подобно на реформи, то ще е точно това – подобие, ерзац, фалшименто. То само ще навреди повече на съответната сфера, която пак ще остане почти реформирана и няма да ни помогне да се измъкнем от блатото по почина на барон Мюнхаузен - като сами се хванем за косата и дръпнем здраво нагоре. И затова в този парламент присъствието на някой, която се нарича Реформатор, е по-скоро ирония на съдбата. Той или е закъснял да се включи в бизнеса с реформите, или толкова е подранил, че по-добре да беше закъснял.

Тогава поне щеше да има опит и да знае какво трябва да се прави, а нямаше постоянно да говори глупости.

Не знам дали ГЕРБ се канят да водят преговори и с тъй наречения Патриотичен фронт, както ги съветват мнозина, а както подсказва и математиката - но по-добре да не си правят илюзии. Първо, постигането на съгласие с ПФ изглежда невероятно, като се имат предвид дори само техните откровени антиевропейски и антинатовски позиции. Както и всичките им останали. Второ, това предвиждане предполага обаче проявата на някаква, все пак, политическа искреност и принципност от страна на ПФ, нещо, което е трудно да се повярва.

Още повече, при общата ситуация в страната и широките нагласи така или иначе да се състави някакво правителство, смятам, че те посмъртно няма да бъдат искрени, че съзнателно ще подведат ГЕРБ да състави кабинет с тях, а ще се отметнат от него, щом господарите им от ДС решат, че това е необходимо. Например ако правителството не слушка достатъчно. Или ако не дава на съответните другари да папкат. Със сигурност – и ако вземе да засегне някой изконен руски интерес или, не дай, Боже, се опита да закрие целия руски пазар в Пловдив, без който българската икономика току-виж съвсем закъсала.

Що се отнася до останалите три партии – ББЦ, Атака и АБВ, бих посъветвал ГЕРБ изобщо да не си и помисля за преговори с тях.

С ББЦ например няма смисъл да се труди човек, защото депутатите на Бареков са като пчелички-роботи, настроени са да бръмчат колкото може по-близо до властта и ще бръмчат. Ще видите, още с откриването на парламента те ще започнат да кацат направо на…..на таковата, де.

С Атака няма нужда да се преговаря, това е само хабене на време. Вярно, за разлика от нас, европейците, според които времето е пари, турците казват, че поне времето е без пари. 

Но Волен нали не е турчин, а чист европеец

Или антиевропеец, но истински руски ариец, все едно.

Ако някой обаче изобщо има намерение да разговаря с него за подкрепа на властта, по-добре да отиде направо при посланик Исаков и да се разбере директно. Ако питаме Брюксел – сигурен съм, че оттам ще ме подкрепят.

А също и много ще се зарадват.

За евентуалните преговори на ГЕРБ с АБВ пък е валидно всичко най-искрено и честно, казано дотук за БСП, ДПС, ПФ, ББЦ и Атака, взети заедно. Въпреки, че в политически план АБВ все още е истинска госпожица, тя, също като овцата Доли, е съвсем еднаква с майка си, столетната овца Доли; природата и е зла като на истинска тъща; притворна е като онзи патриот, дето за общото благо душа дава, но душата на народа; толкова е лява, че, макар никога да не налага цензура на парите и властта, също никога не ги изпуска от поглед; АБВ също е толкова руска, че ако другарят Румен Петков можеше да играе приличен казачок, щеше да го играе всеки път като мезе за водката.

Изобщо не виждам ГЕРБ с кого могат да управляват утре. И къде ще бъдем през това време ние, „обикновените хора”, които с избора си – не само последния, а и изобщо с избора си през последните 25 години - забъркахме цялата каша.

Но те все пак ще управляват, де.

Пък ние ще продължим да сме тук, къде ще ходим.