Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Волен Сидеров признал Крим!

От подобни признания никога не произлиза нищо добро. Знам го от опит, защото веднъж и аз признах на една жена за една друга жена…..

Все пак обаче трябва да се види какво точно е признал, човекът. `Щото може да е признал Крим за полуостров. Тя световната география досега само него чакаше да изясни въпроса. Или може да е признал нещо от световната история – например, че Крим е суверенна украинска територия, нагло анексирана от руснаците преди година време.

Нали даже най-разваленият часовник два пъти на ден уцелва точното време, защо пък, мисля си, и Волен поне веднъж в живота си да не уцели.

Но пак не успя.

Не, признал е Волен, че Крим е руски. И твърди, че дори не той лично, а в негово лице самата България е направила това съкровено признание.

То ако така ставаше…..
Но все пак смятам 

Сидеров за голям гений

Не съм виждал на живо друго толкова дребно и незначително човече да си приписва толкова централно място във Вселената и да си вярва толкова искрено. Не броим, разбира се, кремълския му началник Путин, защото неговият мащаб е друг, онзи работи направо с Мултивселената.

Чудя се обаче защо по този повод Външно не свърши две прости неща.

Първо, защо не информира българското общество, че относно признаването или непризнаването на каквото и да било, гласът на Волен е все едно гласът на старата ми шапка. И второ – защо не прати молба до съответните медицински власти да си приберат човека, когото са изтървали по грешка.

ХХХ

Искрено мъчно ми стана онзи ден за Йосиф Кобзон, кафанската певачка на Путин и руската мафия. Той горко се оплака, че, заради забраната да стъпва на европейска земя, няма как вече да вижда приятеля си Сидеров и песни да пее за него на изконно руската българска територия. Само на обикновената руска територия ще може, което хем е същото, хем не е същото.

Как ще запееш ти например „Моя страна, моя България” в Русия?

`Ми нали ще те арестуват демократичните руски власти за разпалване на низки страсти и подтикване на тълпата към агресия спрямо суверенна държава…..

Чудна ми е малко тази работа между Сидеров и Кобзон обаче. Преди време другарят Сидеров беше върл антисемит. Мразеше евреите и в червата, кълнеше ги публично, а вероятно на частно и магии е правил, за да прогони злите им духове от тревожното си подсъзнание. Другарят Кобзон пък, както знаем, си е чист семит, еврей, при това украински, а не руски. Кога и в името на какво тия двамцата се сдушиха така топло, че пренебрегнаха самите себе си, остава неясно.

Ясно е само, че се обичат

Кобзон обаче не спря дотук. В България, после Атака и Сидеров, най-много обичам БСП – призна още той със сълзи на очи. А също обичам българско сирене и българска лютеница, добави с премрежен поглед.

Ами къде остана взаимната любов с другаря Първанов, бе, пътнико свиден? С него да не сте се разлюбили? Щото има снимки, които помнят, де. А да не би пък, не дай, Боже, до Москва още да не е стигнала информацията, че другарят Първанов вече не е от БСП? А после тук се чудим защо се плаща на грешните хора…..

Другарят Кобзон обаче частично ме успокои с думите, че добри приятели вече са му занесли в дар сирене и лютеница. Направо си го представих - самотна вечер, на масата вестник, той дъвче и се хили доволно, омазан до ушите с лютеница и почти щастливи сълзи.

Обаче имам една препоръка към него. Да помоли въпросните добри хора да му отнесат в Москва като дар също Атака, БСП и другите българо-руски тути-кванти. Така той ще стане изцяло щастлив, а ние, нормалните българи - изцяло спокойни.

ХХХ

„Ще реагираме, ако САЩ доставят оръжие на Украйна” – предупреди онзи ден руският зам.-министър на външните работи Сергей Рябков.

Честно казано, вече започнах да им свиквам на руснаците и да възприемам с все повече ирония и жалост, както ни съветваше папа Хемингуей, тяхната изумителна способност да викат на бялото – черно, да си вярват сами, разпалено да убеждават всички останали, че е така и накрая да вземат оръжие, за да наложат на света вярата си в черното.

И самото черно

В случая истината е, че ако американците един ден все пак доставят оръжие на Украйна, това ще е част от естествената защитна реакция на света спрямо руската агресия. Реакция на погазените елементарни международни норми за зачитане на държавния суверенитет. Реакция на продължаващите - дори след споразумението на най-високо ниво - руски доставки на оръжие и войници-терористи.

Чудите се как един войник от редовната армия може да бъде наричан терорист ли?

Ами ако е руски войник, но без руски отличителни знаци, а преоблечен като опълченец от измислените републики Донецк и Луганск, той всъщност не води открита война, а извършва диверсионна дейност. Спрямо него не важат дори правилата на Женевската конвенция, свързани с третирането на редовните войници при воденето на редовна, за малко щях да напиша - „нормална” - война.

Но още по-иронично и жалко стана положението заради едно съобщение на самите руснаци, появило се точно когато Рябков дрънкаше оръжие, а Лавров в ООН наговори поредния куп глупости по отношение на Украйна, САЩ и невинната Русия. Излезе информация от самия Сергей Викторович Чемезов, шеф на държавната корпорация за търговия с оръжие „Ростех”, че Русия продава на Иран ракети „Антей-2500”.

Скъпите ми кремълски миролюбци – още не могат да си калибрират пропагандата…..

ХХХ

В понеделник военният министър Николай Ненчев даде висока оценка на военното разузнаване, защото направило много точни прогнози, че рисковете за България идват най-вече откъм Източна Украйна и откъм „Ислямска държава”.
И прогнозите, „за съжаление”, се сбъднали.

Ами да ме награди и мен министърът с похвала пред строя и дребна сума в плик, защото тези прогнози ги дъвча от сума време. Готов съм даже с още прогнози – до края на годината какво ще стане, но всички чакат военното разузнаване да ги направи, пък то очевидно едва сега ще започне работа по тях…..

Абе, г-н министре, ние прекрасно знаем откъде идват заплахите – и вашето военно разузнаване знае, и ДАНС знае, и МВР знае, и прокуратурата знае, всички знаем. Но да откриеш заплахите не е същото като да ги избегнеш, така че въпросът е какво правим, за да не се реализират те.

По отношение на Русия вече е ясно – мобилизираме запасняците, даваме им по една манлихера, качваме ги на салове и, през Черно море, през Черно море, та на самия Крим. Превземем ли него, все едно сме взели Кремъл, нали онзи ден Путин в речта си пред генералитета каза, че сега Крим е сърцето на Русия.

Или друга подобна идиотщина изтърси, не слушах съвсем внимателно.

Какво правим обаче с „Ислямска държава”? Това не ти е редовната руска армия, та да я прегазиш на бърза ръка и да се прибереш у дома измокрен, гладен, уморен, но с чувство на изпълнен дълг. Войната с тероризма е асиметрична и тук трябват малко по-различни мерки, отколкото могат да измислят умните военни тактици.

Например какво ще кажете за тактиката да пускаме джихадистите свободно да си минават през България на отиване към Сирия и Ирак, защото иначе има опасност на връщане ние пак да си ги пускаме, но те нарочно да спират за малко…..

Може също ДАНС героично да излови по бели гащи още няколко истински джихадисти от пазарджишката ромска махала. А ако там са свършили – „Столипиново” е насреща. Нали храбрите ни контра-разузнавачи вече 

изловиха всички тукашни рубладжии

и руски петоколонници, та време е и за джихадистите…..

Или пък може някой да се сети и да чуе австралийския премиер Тони Абът, който каза, че страната „ще преследва групи и хора, които всяват омраза”.

А ето и най-хубавото изречение на Абът във връзка с истинската битка, която Австралия обяви, че започва срещу джихадизма: „Хората, които идват да живеят в нашата страна, са свободни да живеят така, както искат. Стига да не отнемат свободата на другите да го правят”.

Това се отнася и за всички, които живеят в нашата страна. Не само за онези, които сега идват в България, но и за онези, които сме открай време тук – ние също трябва да се съобразяваме един с друг.