Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Още само два конгреса на БСП и ще стигнем заветните 50. Тогава да видите безплатни кебапчета и бира – двойни, а не като досегашните, маломерни…..

Впрочем, покрай току-що отминалия 48 конгрес на социалистите май не чух нито духова музика да свири, нито видях кебапчета и бира да се раздават. Или е имало, но само за делегатите, а не и за целокупния български народ, както би било редно. И както твърдо е обещавано от всички предишни соцконгреси. Така де, поне до мен нищо не стигна този път от въпросната социална радост. Остана ми само едното забавление с множеството глупости, изговорени на високия форум.

То подобни форуми са в известен смисъл опасно нещо.

Преди години бай Илия Зайков, Бог да прости грешната му душа, изрови от старите вестници наистина сензационно антрефиле. В него се казваше, че Димитър Благоев - Дядото, е забелязан от тогавашен папарак в централен пловдивски хотел

„да разширочава една тясна социалистка”

Забелязвате ли как красиво, деликатно и с тънка ирония се изразява журналистът, не като нас днес…..

В текста се отбелязва още, че това житейско отклонение е станало възможно, защото по същото време Вела Благоева – Бабата, е изпратена от Дядото да го замести на някакъв социалистически конгрес във Виена ли беше, в Лозана ли. Но, така или иначе, на място далеч от Пловдив и с добри магазини.

Но ако тази история не стига, за да разберете колко наистина опасни за обществения морал и здраве са социалистическите конгреси, ще ви разкажа и една от личен опит.

Когато преди 40 години кандидатствах в СУ „Климент Охридски”, на политическия изпит ми се падна темата „Пети конгрес на БКП”.

Две необходими разяснения. Първо – да, имаше тогава задължителен политически изпит, отделно от онези по специалността, за която кандидатстваш. Той се оценяваше само с „да” или „не”. Ако получиш „да” вече не помня какво се случваше, но ако получиш „не”, балът ти намалява с 50 стотни. Те обаче, кой знае защо, се удвояват, така че всъщност падаш с цяла единица. За разлика от директните забрани по-рано, в моето късно време това беше начин врагове на социализма да се държат настрани от достъпа до образование, но без гръмко да се нарушават техните човешки права.

Второто уточнение е за онези, които ще ме засекат, че досега говорих за конгреси на БСП, а изведнъж отивам на БКП. Не се заблуждавайте, поне в България и поне засега, 

социалистите и комунистите са развалена стока

от един и същи тезгях. Те само се опитват да се представят за нещо друго ако и когато им е изгодно. И не се поддавайте на объркване с номерацията на техните конгреси, това също е подвеждаща маневра.

Та - на политическия изпит ми се пада Пети конгрес, а аз не знам нищо, дори кога е проведен. Само смътно ми се мержелее някаква връзка с Георги Димитров, така че смело си съчинявам. Разполагам събитието някъде в средата на 30-те, нищо, че тогава партиите са забранени. Съзнателно правя конгреса нелегален, та да изглежда по-смела и цялата работа. Към тази попара измислям някакво писмо, с което пияндето Димитров, вече прочут герой от Лайпцигския процес и шеф на Коминтерна в Москва, поздравява въпросния смел конгрес. Съчинявам и част от самия текст на писмото с цел да го цитирам – `щото по онова време без цитат от някой вожд нищо не минаваше за истина.

Както подозирах - и както разбрах после със сигурност - истината се оказа ма-а-а-лко по-различна.

Петият конгрес се провежда чак през 1948, Георги Димитров не праща писмо, а изнася реч пред него, самата партия не е нелегална, а управляваща. На всичкото отгоре тотално съм пропуснал, че точно тогава тя се преименува на БКП и взима курс за изграждане на социализъм в страната.

Направо да ме убиеш. Да, ако някой си мисли, че заради проявения от мен творчески подход проверяващият комунистически цербер ме е наградил, дълбоко се заблуждава. За творението си получих „не”, балът ми намаля с единица и вместо във философията се оказах във филологията. Кой да ти знае предварително, че навсякъде се учат най-вече нетърпими мъдрости от разни комунистически конгреси…..

Няма да забравя например, че VІІ конгрес обявява 

„победата на социалистическия строй”, 

но после се оказва, че това съвсем не значи и истинска победа на комунизма. С други думи, както дори ние, простите студенти вече знаехме, жените не се оказаха изцяло, а си останаха само частично общи, с което комунистите излъгаха голяма част от сериозните обществени очаквания. Винаги ще помня също, че на VІІІ конгрес властта преминава изцяло в ръцете на другаря Тодор Живков, който, освен първи секретар на партията, става и министър-председател. Ето и един от най-съкровените аргументи за избора му: „С всички свои действия той е доказал своята преданост и вярност към КПСС и великата страна на съветските народи”. Не си измислям, наистина цитирам докладчика на конгреса Митко Григоров.

Но да оставим мъртвите да погребат своите мъртви, както казва Христос.

Това е добро пожелание, обаче трудно се реализира, защото проведеният онзи ден 48 конгрес на БСП е съвсем същия като предишните комунистически сборища, поне в три главни направления – практиката на безкрайните лъжи, неистовата преданост към Москва и, разбира се, фантастичната склонност към волунтаризъм, тоест, тарикатска способност на комунистите да представят желаното за действително, сами да си вярват и да настояват другите също да им вярват. Е, сега поне не те застрелват, ако не им вярваш на глупостите, а бяха и такива времена…..

Опашатите лъжи 

в случая започват още с мотото на конгреса, което гласи „Време за справедливост”. Ами, другари, нямаше нужда да се стига чак до 48 конгрес, за да ни припомните, че вие говорите за справедливост винаги, когато сте в опозиция и искате всички да бъдат справедливи към вас. Но щом дойдете на власт, замитате темата под чергата и – юруш на маслините.

Темата за лъжата и Кремъл разгърна лично бившият лидер Сергей Станишев, който се помъчи да прокара идеята, че алтернативата пред България – с Европа или с Русия, е фалшива. Той, разбира се, не даде нито един аргумент в подкрепа на това. И не призна, че неговата собствена партия все повече става антиевропейска и антинатовска, с цел да съхрани поне някаква подкрепа от маргиналните тъпанари, които все повече се разсейват към фашизоида Сидеров.

За да не остане назад, светлият факел на глупостите понесе и сегашният лидер на БСП Михаил Миков. Той каза следното: „От години усещаме, че нещо в БСП скърца. Нямаме право да забавяме темповете на обновление”.

`Ма какво скърца, бе, г-н Началник? Тя вашата партия отдавна е напълно изтрещяла, той – скърца. Че то ако само скърцаше, нямаше целият български преход - който вие превърнахте в жертвено агне на собствената си некадърност и продажност, съчетани с претенции за изключителност - да ни докара до положението, в което сме сега.

Скърца му нещо в главата на Миков 

Или пръста по ръба на чашата с водка му скърца.

Темповете за обновление пък изобщо няма да ги споменавам. Защото то ако имаше изобщо някакви темпове, дори най-скромни, обновлението в БСП отдавна щеше да е факт. Но не би.

Тези глупости на Миков бяха подкрепени и с настояването му, че „БСП не може да се разглежда като търговско дружество”.

`Айде, бе, цял свят може, само Миков - не.

Ами не си ли дава сметка уважаемият соцлидер, че ако и това не може, то партията му съвсем ще се стопи, ще я напуснат и най-верните поддръжници – онези, дето стоят в нея, защото винаги са я смятали точно за търговско дружество. И отдавна са я превърнали в такова.

Колкото до отношенията с Москва, Михаил Миков подчерта, че България трябва да води по-балансирана политика и да отстоява по-категорично националните си интереси, като се противопостави на европейските санкции срещу Русия - без обаче да се противопоставя на самия Европейски съюз.

К`во ли ви казах аз за волунтаризма? И за продажността на комунистите? И за способността им да прикриват с тъпи приказки още по-тъпите си действия?

Това е истинска българска соцкласика – да караш хората да ти вярват, защото те виждат, че си тъп, но говориш по-умно, отколкото действаш.

В този смисъл, не е прав иначе уважаваният от мен Огнян Минчев, който твърди, че в момента БСП се движи от левия център, към който теглел Станишев, към обикновеното ляво. Така щеше да бъде в идеалната държава, където лявата идея има конкретни измерения, а също има политически субект, който е наясно с нейните принципи и ги следва.

В българския случай такова животно отсъства, а БСП си е стандартен мафиотски октопод.

Както стана ясно и от споменатите последни изяви, това не е ляво. Това е нищо, което обаче често ни управлява. Сигурно по тази причина и целият ни живот е откровено никакъв – след като сме я докарали дотам, та дори по време на конгрес другарите да не ни раздават кебапчета и бира…..