Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Казвал съм го, ще го кажа пак и няма да спра да го повтарям – от всички европейски партньори, България трябва да се сближи най-много с Полша.

Ние трябва да се освободим колкото може по-бързо от балканския си манталитет, от желанието си винаги да сме най-великите и да не искаме акъл от никого, а пари от всички. Просто защото не сме най-великите, а явно не сме и най-умните – ако бяхме, щяхме да имаме и пари, та нямаше да просим.

Затова трябва да се учим от полския опит в икономиката и работата на институциите, а в политиката, особено външната, трябва да следваме отблизо полския пример и постоянно да търсим възможности за участие в разни евро-атлантически инициативи и решения съвместно с Полша.

Защо точно с Полша?

В интерес на истината, преди години, когато написах голяма статия по темата за българска медия, тя не само не излезе във вестника, за който беше предназначена, ами този вестник реши, че му идвам в повече и прекрати сътрудничеството ни. Е, все пак може би не самият вестник, а едно-две ченгета вътре в него, според които близостта между България и Полша би била вредна за България, защото поляците са „крайни”.

Крайни ли?

Идете да видите Полша и се върнете да ми разкажете в какво са крайни и защо. Но преди това аз да ви подскажа, че да знаете какво да търсите.

Крайни са поляците в желанието си да живеят като нормални хора, затова още от 90-те, след първите няколко изстрадани години на икономически реформи, не са спирали да се движат нагоре.

„Полската икономика изживява възход, който няма равен на себе си в цяла Европа, а по време на икономическата криза Полша беше единствената европейска държава, която продължаваше да постига растеж. Страната отдавна е задминала регионалните отличници от 90-те години - Унгария и Чехия, а очакванията за тази година са, че полската икономика ще реализира ръст от около 3 процента”.

Не го твърдя аз, пише го немският вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг”. Нещо повече, там е цитирана и прогноза на Световната банка, според която през следващите 15 години икономическият ръст на Полша неизменно ще се движи в рамките на същите тези 3 процента и следователно към 2030 Брутният вътрешен продукт на страната ще се удвои.

Този БВП и в момента е впечатляващ – през 2013 е над 525 милиарда долара, при 38 милиона население. За сравнение, през същата година българският БВП е 80 милиарда лева, тоест, по съвсем, съвсем груба сметка - при пет пъти по-малко население, нашият БВП е към 10 пъти по-малък. Смята се, че Полша и в момента има шестата по големина икономика в Европейския съюз, за годините от 90-та до 2012 стандартът на живот там е скочил повече от два пъти и вече е 62 на сто от този в най-развитите държави.

Не знам дали всички си дават сметка какво означава на този фон очакваният годишен ръст в Полша и къде ще стигне тя след 15 години, но при всички случаи – никак няма да е лошо да си поляк тогава. Пък и сега.

Честно казано, не беше лошо да си поляк и преди 16-17 години, когато за последно бях там. Една вечер ходих на гости у семейство, в което жената работеше като репортер, а мъжът като охранител в полското национално радио. Срам не срам, в името на сравнението, престраших се да задам неприличните въпроси за финансовото положение на нашего брата. Какво да ви кажа - чудех се как да замажа работата, когато после и те ме попитаха как стоят тези неща в България.

Оказа се, че нейната заплата е около 900 долара, неговата – около 700. Говоря за 98-ма или 99-та година. Не смея и да помисля колко получават сега. Освен това обаче – жилището им бе дадено от националното радио със смешно нисък наем. А тъй като кварталът е отдалечен в голямата Варшава, тя имаше право на пари за такси два пъти на ден, за отиване и връщане от работа.

Освен чисто икономическите детайли, забелязахте ли и другото много интересно в ситуацията – тя е журналист, тя върши важната за обществото работа, затова получава повече пари и екстри. Той е охранител, може да е много готин човек, наше момче или каквото е там - но мястото му в обществената йерархия е по-ниско и това има материално изражение. За разлика от България, където всеки е началник - или поне иска началническа заплата, `щото е готин - такова е положението в Полша: всеки да си знае мястото.

И си го знае – в това отношение поляците май също са „крайни”, но пък съзнанието им за нормалното разслоение на обществото вероятно е

една от здравите основи на полското чудо

Защо е толкова важно съществуването и спазването на обществената йерархия ли? Ами защото не може всеки главоч, независимо трезвен или натряскан с бира, да маха с ръка и да вика „абе, ти ли ще ми кажеш” на по-умните и професионално подготвени хора от него - независимо дали става дума за анализ на футболен мач, за проста политика или за сложни явления небесни. Не може всеки, след като си му изложил разумни и доказани от науката или практиката аргументи, да държи на обратното с довода – ама това си е мое собствено мнение. Разбира се, всеки идиот е в правото си да има лично мнение и по въпроса за гравитацията, но заради това гравитацията няма да го пощади, ако той скочи от десетия етаж, за да докаже правотата си.

Но подобни герои не скачат, де, точно те никога не скачат…..

А в Полша хората са много по-склонни да слушат по-умните от тях – понякога са чак „крайни” в слушането. Затова и страната от векове отглежда интелектуалци, чиято мисъл и действие са уважавани по цял свят.

Една от уговорките, които обикновено се правят във връзка с развитието на Полша, е нейната близост с Германия, фактът, че икономиката и е пряко зависима от немската и затова цъфти. А малка България, видите ли, няма към кого да се прикрепи.

`Айде, бе – ами Турция? Освен Полша, Турция е другата страна в света, която не беше изобщо засегната от последната икономическа криза. Ама нашите отношения с Турция са особени, затова нещата са сложни – чувам възражения. А да не би отношенията на Полша с Германия да са прости? Само че хората там умеят нещо, което ние доказано не умеем – да оставим историята на историците и да подредим сегашния и бъдещия си живот като нормално общество.

Веднага следва друго възражение – защо тогава Полша не остави и отношенията си с Русия на историците, а постоянно прави всичко възможно да се противопостави на руските интереси.

Всъщност, въпросът е неправилен, защото е зададен обратно. Както и децата вече знаят, не Полша тормози Русия, а Русия не оставя на мира както Полша, така и най-близките до нея страни – Балтийските републики, Украйна, другите държави от бившия Източен блок или Съветски съюз. Тя постоянно опитва да натрапи политически или каквито и да било други отношения, които не са в интерес на съответните страни и се държи, меко казано, по нецивилизован начин.

Затова Полша пък съвсем закономерно увеличава бюджета си за отбрана, настоява за истинско, сериозно присъствие на войски на НАТО в страната, бързо гради терминали за втечнен газ и изобщо, търси всякакви начини да намали огромната си зависимост от руските енергийни продукти, затова настоява и работи за обща европейска енергийна политика.

Все неща, които и ние в България би трябвало да подемем в хор с Полша, защото

всичко, казано за руската заплаха, засяга и нас

Може би дори в още по-голяма степен ни засяга по две причини. Първо - колкото и да е голяма полската енергийна зависимост от Русия, нашата е още по-голяма, тоест, възможностите за руски диктат тук са по-големи. Второ – полското общество гледа с твърде лошо око на човек - не дай, Боже, политик или журналист - който е купен от Русия и работи публично в руска полза. Докато ние тук си имаме руска пета колона, която изобщо не се срамува от себе си, а настоява нормалните хора да се срамуват от това, че не са руски мекерета.

Другото много важно нещо, заради което е добре да се държим близо до Полша - колкото и „крайна” да е тя и в това отношение - е нейната твърда позиция за европейското единство и евроатлантическата солидарност.

Забравете приказките на Волен Сидеров и другите несвестни руски мекерета. Именно защото единството на Европа и нейното близко сътрудничество със САЩ са най-важните опори на цивилизования свят, те са така 

ожесточено атакувани

Специалните отношения с Щатите през последните стотина години спасиха Европа от много зловещи неща, те трябва да бъдат пазени, поддържани и развивани.

Това е важно за България не по-малко, напротив, дори може би малко повече, отколкото за която и да е друга европейска страна – защото ние всъщност сме най-слабото звено във веригата. Близостта с Полша може да ни помогне и в това отношение.

Разбира се, изобщо не призовавам да се пренася механично всичко от Варшава към София. То е и невъзможно - разлики между нашите общества, географии, истории и мислене дал Господ. Не, това е призив просто добре да се поучим от полския опит, който в много отношения е изключително ценен и максимално да следваме онзи общ път, за който всички знаем, че е правилен. А може би дори - единствено правилен.