Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Сигурен съм, че на бай Левон Хампарцумян, личният ми банкер, никак няма да му се понрави, когато утре, въоръжен с гръцки аргументи, се чучна в кабинета му да водим преговори за опрощаването или поне силното редуциране на семейния ми дълг. Няма да му хареса, ама какво да се прави – с жената проведохме референдум и заявихме нашето смело „охо-о-о”.

Не знам дали забелязвате, но това „охо-о-о” е многозначително.

Веднъж то казва – значи можело и така, да пиеш и да не плащаш. Освен това, в него има солиден намек, че изедниците-чорбаджии, дето насила ти дават пари, а после нагло настояват да ги връщаш, без да ти дадат още пари, за да върнеш спокойно предишните, които са толкова много, че все още не си ги похарчил, са терористи. Казва също, че щом народът целокупно пожелае нещо на референдум, не само селските, но дори европейските кучета замлъкват изненадано. От всичко най-много ми харесва обаче едно друго внушение, което въпросното многозначително „охо-о-о” съдържа - 

че ако бай Левон се инати твърде, въпросът с дълга ми може да бъде отнесен до по-високо място.

Например може да стигне чак до Високата порта в Брюксел. Също до Социнтерна, Лявинтерна, Червеноинтерна, Глупинтерна и смелите организации на Зеленокожите Червеноиди, пръснати из цяла Европа. До папата може да отиде. Дори до самата Москва, ако се наложи…..

При това в моя случай не става дума за милиарди като в гръцкия, а за дребни суми, каквито например добрият банкер Цветан Василев раздаваше за джобни на умни хора като Никито Бареков. Вярно, аз не съм толкова умно дете като него. Нито толкова послушно – затова и дългът ми е малък.

Но все пак настоявам той да бъде опростен по ред причини.

Първата е, че нямам пари.

Не знам защо нямам. И аз като гърците опитах всичко – не плащам данъци; пенсионирах се рано от държавната служба, за да мога най-после да си почина в този живот; отварям дюкяна толкова късно, че почти веднага го затварям, защото вече е рано, а трябва и да се поспи; в събота и неделя, тъй като законът, който за мен е като религия, ми забранява каквито и да е усилия, дори не се навеждам.

Освен ако не видя пълен портфейл, паднал на тротоара.

А да речеш, че харча кой знае колко – не! Харча си пак толкова, колкото обикновените гърци харчат в кризата, която ги гази, тоест, до три пъти и половина повече, отколкото стандартният българин, който, както винаги, не е в криза, а благоденства.

Така поне изчислиха някакви руски другари, пък аз на тях им вярвам. Къде ще ходя? Далеч по-умни хора от мен като другарят Ципрас от Гърция, от България другарят Сидеров, другарят Първанов, другарят Миков, другарят Овчаров и другите верни другари им вярват, само аз да се цепя.

Втората причина, поради която непременно трябва бай Левон да ми опрости дълга, е 

защото иначе ще трябва да продавам всичко, което имам, пък аз не искам.

Искам си като в Гърция – телекомите да са си мои, корабостроителниците, мандрите и сиренето, камънаците и трънките по островите, всичко да си е мое. Не за друго, ами защото това е повод за лична и национална гордост.

Е, гордостта, при която отпред си изпъчен, а отзад си насран, е малко особен вид – но какво да правим, като само такава си имаме ние, бедните балканци.

Третата причина, с която банкерът ми трябва непременно да се съобрази, е, че ако той не ми опрости дълга сега, ще се махна от него и ще отида в някоя френска, италианска или австрийска банка да изтегля кредит. Ще види той – и на приятелите ще кажа да направят така.

В тези страни другарите премиери-социалисти Франсоа Оланд, Матео Ренци и Вернер Файман смело защитиха гръцката кауза. Те твърдо се противопоставиха на желанието на десницата от Германия, Холандия, Финландия и други, да се извади Гърция поне за пет години от Еврозоната. Точно те, единни като тримата мускетари, настояха Атина да получи последен шанс за споразумение след безкрайната поредица последни шансове, които вече имаше по-рано и които използва единствено, за да лае гневно срещу ръката, която я храни.

Ето защо смятам да се ориентирам към тях. Вдъхновени от гръцкия пример и водени от смели и компетентни социалистически правителства, може да се очаква тези три страни в даден момент да влязат в същата дългова спирала, от която изходът е само един – да им бъдат опрощавани и опрощавани милиарди. Особено след като Европа, по тяхно собствено настояване, вече създаде прецедент за това.

Някои хора намират този прецедент за срамен факт.

Някои хора, например онези от приказката за лъжливото овчарче, вече изобщо не вярват, че каквито и планове за реформи да представи сега Гърция, каквито и договори да подпише, те ще бъдат наистина реализирани, а няма съвсем скоро същата криза да избухне с нова сила.

Някои хора смятат, че така Европа сама се ритна отзад по безпрецедентен начин и синината от тежкия шут, който си нанесе, ще личи дълго.

Някои хора казват, че милиони европейци досега бяха по европейски солидарни с Гърция, но оттук нататък солидарността се превръща не в европейска, а в чисто социалистическа, в лош спомен от времето на комунизма и СССР.

Някои хора са сигурни, че сега вече, сред онези някои хора във Великобритания, които до вчера се колебаеха, везните наистина ще наклонят към излизане от Европа. Лондон и без това е на кръстопът дали да стои в тази точно Европа, в която левицата прави глупости, а десницата и угажда от глупост, само за да не бъде обвинена в политическа некоректност. С безпрецедентното последно решение на Брюксел за наливане в Гърция на още пари, взети от европейските данъкоплатци обаче, англичаните вече имат солиден аргумент да се махнат. Техният изход, а не евентуалният „грекзит”, би било наистина болезнен удар за Европа.

Някои хора твърдят, че не бива единството на Европа да бъде пазено на цената на разделението на Европа.

Добре, де, само че аз не съм сред тези хора - пази, Боже!

Аз продължавам да смятам, че настояването на кредиторите взетите назаем пари да бъдат непременно връщани, е лиготия от лошите минали времена и скапан буржоазен предразсъдък.

Аз съм почти сигурен, че някъде има дърво с пари, от където въпросните кредитори ги берат като шума, а после ни ги пробутват на нас, обикновените хора, за нещо особено ценно. Само да се сетя къде е дървото, ще видят те! /Може и да ги копаят отнякъде, де, това е другият вариант – б.а./

Аз не приемам версията, че социализмът и популизмът са нещо лошо, което изкривява действителността до неузнаваемост. Смятам, че всяка държава трябва да се управлява от откровени популисти, след които на власт да идват още по-големи популисти, та да му е добре на народа. Така и рахатя ми в къщи ще е голям, защото постоянно ще мога да купувам обувки на жената.

Аз, бай Левоне, в края на краищата, съм абсолютно убеден – и последните развития го доказват, че човек все има сламка, за която да се хване, щом трябва някой да му плати масрафа. Имам предвид – като не е Европа, ще е Русия. Пък и Щатите, загрижени за оставането ми в НАТО, може да дадат едно рамо. Ако пък не – с Китай ще видим как стоят нещата. Или с Ислямска държава. Велики сили дал Господ, безумни планове – също.

Колко му е - един живот е само, все ще го избутам в ролята на умния, докато всички останали играят баламите.