Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

През последните десетина дни имам чувството, граждани, че някъде из подземията на Кремъл сегашните руски вождове са намерили огро-о-о-омен сандък, пълен с ум. С акъл, пипе, интелект – както щете го наречете.

Така ще да е, няма как сандъкът да е бил пълен с водка, `щото нея щяха да си я пазят за лична консумация, нямаше да я раздават наляво-надясно, както правят с акъла. А него го шиткат направо безплатно, явно смятат, че имат прекалено много от тази стока и не им трябва още.

Последното съобщение, което ме убеди окончателно в истинността на тази хипотеза, е новината, че известният с абсолютно нецензурните си решения орган „Роскомнадзор” затваря „Уикипедия”. Е, не цялата „Уикипедия”, това е трудно дори за талантливата руска медийна полиция, но тя хитро подхожда по обратния път - затваря достъпа на всички руснаци до световната електронна енциклопедия.

Така е най-сигурно – нито планината може да отиде при Мохамед, нито Мохамед – при планината.

Този номер с връзването на Мохамед хитреците в Русия винаги са го знаели, затова винаги са държали хората си крепостни, затворени, изолирани от света и знанието – за да бъдат през цялото време достатъчно тъпи, та да може на техния фон дори най-тъпите им управници да изглеждат умни.

Но всъщност тръгнах да ви информирам как точно руснаците сега раздават намерения в онзи сандък акъл.

На нас, българите например, в момента ни го държат пред носа под формата на морков, след който ние да крачим. Така, де, Кремъл отдавна ни брои за руско троянско магаре в ЕС и НАТО, защо този път да не опитат с моркова, след като с тоягата в последно време не им върви особено добре.

Насред окупирания в нарушение на всички международни закони Крим, император Путин благо-благо заговори пак 

за духовната и историческа близост между руския и българския народ

Което според него означава, че Русия ще развива отношенията си с България, включително по проекта „Южен поток”.
Той не ни пита искаме ли ние да развиваме тези отношения, той заявява, че така ще стане. Той не помни, че преди броени месеци в Турция ехидно спря „Южен поток”, за да накаже България с някакъв турски, но сега твърди, че България е спряла южния. Той се прави, че чак десет години по-късно научава за членството на България в НАТО и великодушно признава, че то е свършен факт - макар със същата уста да внушава, че от НАТО ние, българите, не сме съвсем доволни. Той не споменава нищо за членството ни в ЕС. Тогава трябва да каже, че първо Русия ще върне Крим на Украйна, ще спре акцията в Донецк и Луганск и ще започне да се държи като нормална страна, а чак тогава европейска България може да помисли за някакви отношения с Русия. Всичко това Путин го прави или не го прави, защото така му е политически изгодно в момента.

Тази техника на управление се нарича „волунтаризъм”, дума, която означава да представяш желаното за действително и идиотите да ти вярват. Волунтаризмът, както е известно, се използва от всички тоталитарни режими по света. Хитлер изгради хилядолетен райх. Искреният му приятел Сталин направи световна революция. Кастро счупи гръбнака на империализма. Ким нахрани гладния си народ с кучетата, които преди това изядоха чичо му…..

Та и Путин се вписва изцяло в тази кохорта, като опитва да внуши, че щом той поиска нещо, то непременно ще стане. И даже вече е станало.

На това вярват само баламите и продажниците, естествено. Но императорът добре знае, че точно в България и едните, и другите, са в изобилие, така че основна цел на словото му в Крим бе

да активира позадрямалата пета колона

тук. И тя веднага се активира.

Нали знаете как прасета налитат на трюфелr – ей така налетяха и българските рубладжии на поредната путинова манипулация.

Над блатото например веднага се показа носът на бившия президент Първанов, известен радетел на рубладжийството и талантлив енергетик, чиито Голям шлем на България срещу Русия се оказа Голям шлем на Русия срещу България. „Приемам с удовлетворение казаното от Путин – вика Гоце, тоест, изобщо не вижда и намек за споменатите елементарни манипулации, насочени срещу българския национален интерес, заложени в изказването.

Извинявайте, граждани, ама ако някой е толкова тъп, че да не може да ги види, как му поверяваш съдбата на държавата си за цели два мандата. На това отгоре всички знаем, че той, естествено, добре разбира за какво иде реч, но се прави на разсеян по една или друга причина.

„В дългосрочен план България трябва да е с Русия, не само заради традицията, но и заради актуалните задачи. А енергетиката е именно такава задача” – опитва Гоце допълнителна манипулация. Каква ти традиция, ако прочете човек истинската история на българо-руските отношения. И каква ти актуалност, ако поне малко помисли върху настоящето. Но Гоце е толкова е убедителен, че за малко да се ощипя, за да видя дали аз нещо не сънувам, че сме европейска и натовска страна, а не руска провинция.

Естествено, че, освен Първанов, в кампанията на Путин не закъсня да се включи и тъй наречената Българска социалистическа партия. Казвам „тъй наречена”, защото отдавна е ясно, че определението „българска”, което краси БСП, звучи толкова автоиронично, та ако комунистите съзнаваха колко, отдавна щяха да се гръмнат.

„Да чуем Путин” – призова БСП и настоя, че „българските власти нямат право да пропуснат тази възможност”. Те, естествено, не казват за каква точно възможност иде реч, но аз ще ви кажа. Всъщност възможностите са две. Първата – всякакви български типове, навъртяни във и около енергетиката, плюс във и около братската любов с Русия – било медийна, било неправителствена, било правителствена, било друга, да се облажат с парички. Втората възможност – всякакви руски типове от Кремъл да реализират стратегическата си политика и чрез влияние върху България да засилят влиянието си в ЕС и НАТО.

А ако някой наивник за поредния пореден път се подлъгва, че сега нещата няма да са както досега, да види как БСП подходи към темата след изказването на Путин. От него следва, твърдят нашенските комунисти, че „изгражданият образ на една агресивна и непримирима Русия не съответства на истината”. А също – че санкциите срещу Русия трябва незабавно да се свалят.

Сякаш някой друг, а не самите руснаци тикат под носа на света агресивната Русия. И сякаш някой изобщо иска да има санкции и да понася загуби, ако те не са необходими, за да се сдържа въпросната агресивност.

Няма да се впускам в описание на другите, още по-верноподанически реакции в България спрямо благоволението на императора отново да ни забележи, дошли от очаквани и неочаквани страни. Тези реакции са още по-срамни от вече споменатите, а на мен ми се ще да запазим малко достойнство, иначе няма как да изпълним най-добрият съвет по въпроса как трябва да реагира България. Даде го Илиян Василев, който написа: „Най-доброто, което можем да направим, е съзнателно да се изолираме от негативите на политиката на Путин в Русия и зад граница, като не допускаме възприятия или реалност на сближаване с Русия да създадат напрежение в отношенията ни с нашите съюзници. Защото Русия тепърва ще влиза 

в зони на висока турбулентност, 

а там никак не ни е мястото.”

Не само затова трябва да се изолираме, но в случая, като сме решили да гледаме уж прагматично на отношенията си с Русия, и това е добър аргумент.

Извинявайте, граждани, отплеснах се малко по българската част от темата как Кремъл в момента раздава акъл на всички, но сега се връщам към нея.

Също както Путин не пита България иска или не иска да развива отношения с Русия, на Украйна пък той натрапва версията, че руснаци и украинци са един народ. Порошенко от Киев му отвръща – не, бе, не сме. „"Няма братски народи по време на война. Има единен украински народ, който върви към Европа, и има руски народ, който се намира в дълбока криза" – казва украинският президент, мнение, което вече споделя цяла Украйна. „Ние не правим разлика” – обаче продължава да настоява Путин.

Някои му повярваха прекалено и веднага изпитаха на гърба си резултата от тази вяра. Имам предвид храбрите революционери в Луганск, които онзи ден въведоха в измислената си държава рублата като официална валута точно в момент, когато тя се срина още и вече дори за тапети изглежда твърде евтина.

Да се готвят българските вярващи.

В цялата история с раздаването на акъл от кремълския сандък обаче най ми хареса идеята, която лансира не друг, а титана на международната политика, руският външен министър Сергей Лавров. Той лично обяви края на епохата, в която „историческият Запад” доминира останалия свят.

Най-после. Човекът е прочел Шпенглер и със закъснение от 100 години го пробутва на демократичния свят като своя собствена мисъл.
Само че светът го е чел навреме и е взел мерки прогнозата да не се реализира.

И освен това светът е сигурен, че не руснак ще каже дали Западът запада. Руснакът може само да се надява на това – но не прекалено много, защото след 100 години друг умен руснак пак ще открие, че всичко тепърва предстои.