Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Толкова отдавна ни правят на маймуни в тази страна, граждани, че огромната част от нас вече не просто са се примирили, а направо са затънали дълбоко в тази роля. И то с удоволствие. Тези са безнадежден случай, така че бележките ми са за онези, които все още искат да се познаят, щом се погледнат в огледалото.

За целта обаче няма да проработи идеята на Председателя Миков - вместо закон за борба с корупцията, направо да сътворим закон за бесене на политици. Добре звучи, но няма да проработи - и защото идеята е популистка, и защото вече имаме подобен опит, та знаем какво ще стане. Нещо повече, знаем, че точно това всъщност е краткият път към допълнително омаймуняване на човека.

Нали си спомняте - преди 70 години самата любима на Миков комунистическа партия, сега по грешка наричана социалистическа, направи подобен опит. Но какво постигна? Вместо да се преборят с корупцията като избесят всички политици, включително себе си, комунистите избесиха всички политици, освен себе си и завзеха правата над цялата корупция в България.

И не само корупцията си присвоиха, де, на практика те си присвоиха абсолютно всичко, а така стартира последната фаза от гадния генетичен процес на хуманоидна регресия в милата ни родина.

Първата фаза очевидно започва още с идването на Аспарух по тези места. Той остава, вместо като някои от по-умните си братя да хукне като ужилен и да се засели доста по на запад. Тогава може би нямаше да има нещастна България, но със сигурност щеше да има щастливи българи – така си мисля.

Дългият ми опит, половината от който при старите комунисти, а другата половина – при новите, показва, че 

единственият правилен изход е бягството

С други думи – да се превърнем в бежанци, за да съхраним човешкото у себе си. Знам, защото помня - така беше, така е и сега. Всичко друго е от лукаваго.

За нас, българите, бягството е правилен изход не от вчера. Да, не всички тези истории са красиви и щастливи, обаче всички те са за хора със свободен дух. Но няма да се връщам много назад, ще ви разкажа само някои нещица за онова, което е минало пред очите ми.

„Да, бе, ще им живея аз на тях тука! Да не съм луд!” – каза един мой първи братовчед в началото на 80-те. Затова на бърза ръка забремени девойка-французойка, намерена на Пампорово, ожени се и замина. При това легално, така че можеше да се връща и да се подиграва на комунистите и ченгетата в лицето.

За разлика от онзи колега на брат ми, който дори не искаше да им се подиграва, а само да се махне и за целта плати на каналджии да го прекарат в Сърбия. След два неуспеха и затвор за опит за бягство, третият път той стигна до Сърбия с пломбирания хладилен вагон, в който го бяха скрили. Само че заради дългото забавяне на границата, стигна замръзнал и мъртъв.
После пред очите ми се случи онази гадост, наречена „възродителен процес”. Нейната кулминация беше огромната бежанска вълна на турците през лятото на 1989-та. Смята се, че само за няколко месеца тогава в Турция се изселиха около 350 хиляди души. Но като свидетел от първа ръка ви казвам да не вярвате на глупостите, които някои говорят – не първо турците започнаха да бягат от родните си места, а първо комунистите и ченгетата насила ги подгониха, чак след това те започнаха да бягат.

Тогава Турция прие тези хора и, въпреки трудностите, успя да им осигури добро съществуване. Дори, според мен, адаптацията им дори донякъде опроверга основното правило, че първо поколение емигрант е загубено поколение, което се жертва за децата и не може да очаква да постигне много в собствения си живот.

Идете в Турция обаче и питайте някой от бежанците иска ли да се върне. Да, те сънуват България, защото тя е тяхна родина – но не искат и да чуят за връщане, защото животът им там е далеч по-добър. Сигурно има и примери за обратното, винаги има, но като цяло - така стоят нещата.

Парадоксът е, че за тези хора, изгонени от България, комунистите на практика осигуриха по-добро бъдеще, а за всички нас, останалите тук – по-лошо.

В началото на 90-те, веднага след промените пък, дойде и другата голяма изселническа вълна. Колко хора тогава тръгнаха да разгледат прелестите на социалистическа Куба и останаха в гадната капиталистическа Канада, помните ли? Колко хукнаха за Германия, колко се разселиха из Европа. Е, вярно, 

нито един не отиде в Русия,

но какво да се прави, въпрос на избор.

Помня брат ми, който стоически остана в България до датата на първите избори – 10 юни 1990-та. После с багажа в ръка гласува за демокрацията, качи се на влака и замина за самата демокрация. За 25 години се е връщал два пъти, но още първият път каза, че не иска да го прави отново. Тогава той пристигна на летище Пловдив и някакъв тип поиска от него да представи митническата декларация, с която е напуснал страната пет години по-рано.

Как да наречеш такъв, освен маймуна безподобна.

Оттогава насам бежанската вълна от България не е спирала под разни форми – работа, учене, търсене на приключения. Каквото и да е – само да е по-далече от тук. Такава е тенденцията – дори онези, които отиват уж за малко, гледат да не се връщат. И защо им е, след като добре виждат каква е ситуацията, дори когато си дойдат за малко.

Не се поддавайте на мнимия патриотизъм. „Да върнем българите в България” е глупав лозунг, който може да донесе само нещастия на младите хора. Нищо, че тук няма война, нищо, че няма особени природни бедствия, нищо, че няма диктатура и уж има демокрация. Някак се изхитряваме през цялото време да живеем така, сякаш всички тези неща са ни се струпали едновременно на главата.

Можете ли да си представите „преход” в продължение на цели 25 години, след което време се оказва, че като цяло общото положение изобщо не е по-добро от онова в началото. Можете, разбира се, нали го живеете.

А знаете ли колко време продължава преходът в Западна Германия след пълната катастрофа при загубата на Втората световна война?

Осем години! Осем, не двадесет и осем! И не осемдесет, които пак не се знае дали ще ни стигнат на нас!

През 1953 статистиката вече отчита, че ФРГ е достигнала предвоенното ниво на благосъстояние. Но за тях имаше план Маршал, а за нас не – ще каже някой. Да, ама всичко там беше разрушено издъно, а освен това германците плащаха и огромни суми като репарации – примерно на новосъздадената еврейска държава за жертвите на Холокоста, на Гърция за окупацията и прочие.

А какво плащаме ние? – питам аз.

Цената на собствената си глупост плащаме – ето какво

Цената на глупостта си да гласуваме пак и пак за комунистите и техните безкрайни производни, оплетени като свински черва, въпреки че прекрасно виждаме как ни лъжат в очите, как не им пука от нищо и за нищо. Цената на глупостта си да смятаме, че въпросите за пълното разкриване на досиетата на ДС и изобщо изясняване на истината за комунистическото ни минало, не са чак толкова важни. Цената на глупостта си да вярваме, че някой друг ще оправи живота ни като свърши нашата работа вместо нас самите и ще ни поднесе на тепсия свободата, демокрацията, благосъстоянието, самото щастие дори.

Поредната добра възможност масово да се махнем от тази държава, където всеки божи ден продължават да ни правят – или сами да се правим - на маймуни, беше покрай кризата с бежанците, когато Германия каза – приемаме всички. Само че вече сме толкова изтръпнали мозъчно, че изтървахме и нея.

Защо не тръгнахме, не ми е ясно. Виж, тръгнаха косовари, албанци, черногорци, все нации, за които ние, великите българи, ако изобщо някога се сещаме, го правим само чрез разказване на политически некоректни вицове за албански реотани и подводници. А те хитро ни изпревариха, вмъкнаха се в тълпата сирийци и хоп - през Шенген, през Шенген, та в немско, където държавата раздава пари на калпак дори без да работиш.

Даже обратно – колкото по-малко работиш, толкова повече пари ти дават.

От друга страна забелязвам, че, колкото и да е трагичен животът ни, ние много си го пазим, като например неистово се страхуваме от сирийските бежанци, които могат да ни смъкнат и кръпките от скъсаните гащи. Нещо не забелязвам обаче да се страхуваме от онези минимум 300 000 руснаци, които на практика вече са превзели цялото ни Черноморие. Защо ли?

О, не, не е защото руснаците са наши братя - славяни и православни, а сирийците са чужди и мюсюлмани, не ми пробутвайте тези глупости на руската пропаганда, подети на висок глас и от българските руски хрантутници.

Истината е друга – не продумваме и дума за тази руска инвазия, защото вече мозъците ни са така обработени, та за някои от нас и мисловните умения на маймуната изглеждат като връх на гениалността.

Така ще стане с всички, ако продължаваме да им живеем тук, затова, братя граждани – да си плюем на петичките.