Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Най-общо казано, разликата между двете фабрики е, че, като влезе дете в бонбонената, първо се тъпче, после се насира. След което го водят в шамарената, където му дават да разбере, че приличните хора така не правят. Горе долу в разгара на тази политическа хипотеза се намират сега и световното село, и нашата махала, България.

Например руският президент Путин май изкара много дълго в бонбонената фабрика. Макар че започна да пълни памперса и да умирисва света още от начало, не се намери кой да го научи на ред. Стана малко като в прочутата комунистическа революционна ситуация – тези, които искат да го направят, не могат, а онези, които могат, не искат. Но, след като дълго разиграва всички, Путин все пак видя и опакото на розовия живот, като получи оглушителен шамар от Турция. Неслучайно казвам така – Путин получи шамар от Турция, а не лично от Ердоган, както усилено тълкуват напоследък разни фалшиви тълкуватели тук. Имам предвид, че който и друг да беше турски президент, свалянето на руския самолет щеше да стане поне по две причини. Първо, Турция е голяма страна, със силна армия и силна икономика, затова не и пука безкрайно много от всеки натрапник с каратистки пояс, който трябва да бъде ошамарен. Второ – московското карате кид стана нахално като конска муха и реши да не се съобразява с предупрежденията за предстоящ бой по дупето. Май ги сметна за част от веселбата. И май разчиташе, че в Анкара, също като Европа или САЩ, ползват новата, редактирана и политически коректна версия на книгата на д-р Спок, според която детето в никакъв случай

не бива да се шамаросва

Да, но явно в Анкара още карат по най-старото издание. В него шамрената фабрика се препоръчва като метод за възпитание. Ако не поставиш на детето ясни граници, отвъд които не бива да минава, то ще ти се качи на главата, а един разумен човек, както и един разумен свят, не би трябвало да допускат това.

Така или иначе, оглушителният шамар, който Турция забърса на Путин, отекна силно навсякъде, надявам се и в самата Русия. А неговото ехо казва – Путин не е недосегаем, той не може да прави каквото си иска. Това трябваше да се чуе - хората имат нужда от нагледен пример, иначе трудно виждат истината, скрита зад реалността.

От гледна точка на Путин обаче точно това не биваше да се чуе, защото вече всички знаят, че царят е гол. Но като няма в ръкава си вълшебна пръчка да накаже Турция, той изпадна в бяс и стартира хаотични санкции. С което върху оглушителния турски шамар по едната си буза, добави по другата още един, вече собствен.

Да, със санкциите срещу Турция Русия наказва и себе си, а с ответните турски санкции наказанието ще стане двойно. Не се подвеждайте, за Кремъл ситуацията не е огледална на европейските и американските санкции. Турция беше сред малкото реални икономически партньори, останали на Русия и занапред Москва ще трябва да внася краставици и домати от Венецуела. А това ще е много по-сериозен удар върху нейната собствена икономика, отколкото върху турската, която е гъвкава и силна.

Много по-дълго от Путин пък насред българската политическа фабрика за бонбони изкара правораздавателната ни система, включително компетентната прокуратура, от което памперсът на съдебната власт, казано най-общо, чувствително натежа.

През годините сме свидетели на непрекъснатите европейски критики в съответните доклади за напредъка, които вече дори не могат да бъдат преброени колко са. Като общество сме участници в и потърпевши от поредица скандали с център съдебната система. Знаем редица случаи и редица анализи, които сочат, че правосъдието ни е кривосъдие, та заради това там трябва да се търси точката, в която интересите на корумпираните се пресичат с интересите на корумпиращите, тези на някои политици – с тези на всички престъпници, общественият интерес се измества от частния и групов на отделни лица и кръгове. Вместо да бъде точно обратното.

Проблемът обаче е, че още не се е пръкнал подходящият Крали Марко с шамарите.
Пък и, да ви кажа под секрет, такъв Крали Марко няма и няма как да има. Защото нещата не зависят от волята за промяна на отделен човек, на група реформатори или дори на цялото правителство. И да има такава воля, промяната си остава невъзможна заради съзнателно и целенасочено

заложените от комунистите в Конституцията ни безумия

по отношение на съдебната система.

Това е положението. По Конституция главният прокурор не само е несменяем, каквито и безобразия да сътвори. Той не отговаря пред никого за нищо, напълно безотговорен е. Това противоречи както на основния демократичен принцип за разделение и взаимен контрол на властите, така и на здравия разум. Защото здравият разум казва, че пълната безотговорност вреди на характера и психиката на човека.

Пак по Конституция, Висшият съдебен съвет е така конструиран орган, че пази основно две неща – интересите на своите политически патрони и интересите на самата съдебна система. Да попитам и аз - колко са гарваните в съдебната система и на колко от тях ВСС е извадило поне едното око.

Пак по Конституция…..

Добре де, работата е ясна. При това отдавна и на всички.

Тя е почти същата като в онова изследване на група учени с цел да разберат защо един човек постоянно се напива. Дават му водка с тоник, резултатът е - пиян. Джин с тоник – къркан. Мастика с тоник – кьоркандил. И т.н. От което вадят логично заключение, че общият знаменател на проблема е в тоника и човекът трябва да го избягва.

Развитията около тъй наречения скандал „Яневагейт” са поредното доказателство, че всичко най-лошо, което може да се каже и помисли за българската правораздавателна система, е вярно. Дори не ми се ще да влизам в подробности за дебрите от гадости, през които въпросът премина досега, за да не си изцапам ревера. Обаче няколко неща правят впечатление и трябва да се кажат непременно.
Първо, като четеш скрипта на разговора между две водещи български съдийки, виждаш как българската правосъдна система сама си удря шамар, след като те изобщо са част от нея. Защото от диалога им дори най-тъпият ще разбере какво точно е отношението към закона на хората, призвани да го съблюдават. Да оставим настрани какво е тяхното отношение към морала, към достойнството, към принципите на демократичното общество и прочие глупости. Съвсем ясно се вижда, че на тях не им пука дори за закона, а гледат само как да го използват, за да оправят себе си. Естествено, в тази ситуация винаги има друга група, водена от обратния интерес - да оправи пък себе си. Така се стига до бой на черни котки в тъмна стая.

Второ, някои опитаха да внушат, че едната от тези двете съдийки е добра, защото казва истината, а другата е лоша, защото не я казва или обратно. Това е безперспективен подход. Той ни вкарва пак в онова чудовищно déjà vu, което ни се случва десетилетия наред – принудата

да избираме добрия само изсред лошите

А ни се случва, защото като общество сме истински ветропоказател - нямаме стабилни принципи, на които да държим и с които да съизмерваме нещата, а се клатим при най-малък вятър.

Трето, приказките как някакви медии, зад които стоят тъмни сили, заговорничат срещу съдебната система като цяло и главния прокурор в частност, са обратното на истината. Както вече споменах, по Конституция главният прокурор не може да бъде свален като руски самолет над Турция. А в Парламента достатъчно политическа воля за промени в Конституцията, които да доведат и до промяна на тази и другите погрешно поставени принципи на съдебната система очевидно няма и няма да има в близко време.

Четвърто, реформа в системата няма скоро да се реализира и заради друго - защото нейното състояние е много по-лошо, отколкото някои смятат, не е въпрос само на отделни гнили ябълки, а на кълбо от патологични тении, чиято съпротива срещу лечението е много по-силна от чиято и да е воля за лечение.

Само че не се заблуждавайте, парадоксално е, но шамари от сорта на „Яневагейт” не се отпечатват там, където трябва - върху бузата на самото правосъдие, а оставят зловещ белег от котешки нокти върху лицето на цялото българско общество.

Друг български кандидат за шамарената фабрика, който отдавна усмърдява околността на душите ни, защото прекалява с шоколадовите бонбони, обвити в рубла с лика на Путин, е руската пета колона тук. Тя отново прояви характер при парламентарния дебат за ремонта на МИГ-овете ни в Полша – в смисъл, съвсем руски характер. Сякаш Павлик Морозов срещу баща си, нашите патриоти като един застанаха зад руските интереси срещу българските. От аргументите им излезе, че като член на НАТО ние извършваме предателство спрямо Русия, защото сме член на НАТО.
Банда идиоти – като подхванеш от Атака, минеш през БСП към АБВ и опреш до ред други шушумиги, тези пичове са готови не само себе си да продадат, но и всички нас. Както, впрочем, вече са го правили.

Само че искат пак, защото след първия път никой не ги прекара през шамарената фабрика, а ги остави да си живеят в бонбонената с надеждата, че са добри момчета и сами ще се покаят.