За съжаление, мигрантите колкото повече ползват благата на Европа, толкова повече мразят Европа

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„За мен има едно неизвестно – кога ще затворим границите” – каза онзи ден Бойко Борисов във Велико Търново. Той имаше предвид евентуалното поставяне отново на бариерите и патрулите по всички вътрешни европейски граници, след като договорът от Шенген ги държа отворени 20 години.
Няма защо да се чуди премиерът. Ден преди това британският вестник „Телеграф” ясно отговори на въпроса „кога”. И този отговор е – през май. Както пише вестникът – в понеделник /днес – б.а./, на срещата на вътрешните министри от европейските страни в Амстердам, може да се вземе решение държавите-членки да възстановят граничния си контрол за срок от две години. В опит, разбира се, да овладеят мигрантската вълна, която не просто заля континента, но и продължава да набира сила.
Технологично погледнато, договорът от Шенген го позволява. Обаче ето нещо не технологично - преживял съм, коментирал съм и съм надживял много лоши новини в този живот, но ако решението за затваряне на европейските граници се вземе наистина, тази новина със сигурност би била най-лошата. При това го казвам с ясното съзнание на човек от България, страна, която не ползва пряко 

свободата на Шенген

Така или иначе, заедно с общата европейска валута – еврото, това пространство е другата огромна стъпка към реалността, истинската реалност, на Обединена Европа.

Това не е игра на шикалки.

Такава истинска реалност не са Европейският парламент, Европейската комисия или друга някоя от общите ни европейски институции. Подобни топли гнезда за чиновници можем да си създаваме и разрушаваме през ден, без да ни пука, защото те веднага мутират. Не са дори органи като Европейският съд или Европейската банка за възстановяване и развитие, които имат по-пряко отношение към битието на европейските граждани.

Не, именно еврото и липсата на граници са двете стоманени релси, стъпил здраво върху които, влакът на Европа пътува към себе си.

И през 2015-та, само за една година, тези две релси бяха силно саботирани /според мен съзнателно и целенасочено, но това е друга тема/ - първото с гръцката финансова криза, второто – с мигрантската.

Какво става, бе, граждани! И какво предстои да става – не кога, това е въпросът!

Да, Обединена Европа е изключително силна и все още конструкцията се крепи, но докога може да продължава това? Докога обществата ни, събрали се от изток, запад, север и юг, които и без това нямаха достатъчно време да се напаснат заедно, да засилят човешкото, а не институционалното си единство и усещане за общност, могат да бъдат провокирани и все пак да удържат?
Не до вторник. Не дори до месец май. Ние сме европейци и можем да удържим доста повече. Но трябва веднага да се вземат мерките, с които вече сме закъснели. И, знаете ли – трябва да се вземат те в най-драстичната си форма, точно защото вече сме закъснели.

Парадоксът обаче е, че стъпката, която мнозина предвиждат, тоест, повторното поставяне на вътрешните гранични бариери между европейските страни - защото до тази стъпка ще се стигне, независимо дали днес или другия месец - с нищо няма да подобри ситуацията с мигрантите, проблемът ще си остане все така огромен и 

опасен за Обединена Европа

Като си затворим границите, ние просто ще накажем себе си, а няма да си помогнем.

Не, че нямаме основания да се самонакажем – или поне да накажем някои от водещите европейски политици. Толкова глупост, безхаберие, безотговорност за съдбата на европейския проект, колкото си позволиха напоследък редица от тях, май никой досега не си е позволявал да прояви.

Те сякаш напълно забравиха, че проектът не започва вчера и не свършва днес, че той е плод на буквално вековни усилия, които могат да се проследят поне 12 века назад, до времето на император Карл Велики. Че в този проект през столетията са ангажирани много от най-великите умове и сърца на Европа. Че той не е поле за конюнктурни или чисто лични балетно-политически изяви, а територия на здравия разум, законността, хуманността и визионерството.

Най-важното, което трябва да се каже и натърти трижди в момента обаче, е, че този проект се нарича Обединена Европа, а не Псевдо-либерална Европа, както на някои май им се струва.

Не ни подменяйте проекта!

С тези думи се обръщам и лично към канцлера Ангела Меркел, бих искал да я помоля да се осъзнае и да се върне отново към принципа на здравия разум. Ако не знае как – да отиде да пита политическия си ментор, 85-годишният канцлер Кол. Той, колкото и да е болен, човекът, все ще успее да и каже нещо важно.

Или поне да и прасне един шамар, та да се опомни.

Да, както съобщи онзи ден „Шпигел”, група юристи вече са подали във Федералния конституционен съд в Карлсруе иск против миграционната политика на германското правителство. Визира се основно решението на Меркел от септември миналата година, с което границата се отвори за безконтролно приемане на бежанци и което нарушава както германската конституция, така и европейското Дъблинско споразумение.

По принцип, умни хора са юристите, но бавни – този иск трябваше да бъде подаден отдавна, още в самото начало. Защото, след месеци мотане, сега вече няма време, а въпросът е колко дълго ще се точи евентуалният процес и какви ще са реалните резултати от него. Не ми се мисли. Нищо, че в случая не говорим за адски закъсалото българско правосъдие – пак не ми се мисли.

Но да оставим Меркел и другите подобни. Да се върнем на парадокса, че за справяне с външен за Европа проблем се търси решение чрез възстановяване на вътрешните граници. Все едно да решиш проблемите на БДЖ, като накараш балерините да карат локомотив, а машинистите да играят балет. А може и да е още по-тъпо…..

Мигрантите няма да спрат да прииждат отвън, а граничният контрол няма да ги спре вътре – нито да се държат като глутници диви животни, както в Кьолн и други европейски градове по Нова година; нито да се чувстват свободни да налагат своите правила в нашата къщичка; нито да получават пари от европейските социални фондове, без да имат и най-малко желание да пълнят тези фондове.

Да не говорим, че, както сочи резултатът от десетилетните усилия за интеграция, тези хора, за съжаление, никога няма да изпитат никакво желание да се интегрират, напротив – вижда се, че колкото повече се ползват от благата на европейския дух, толерантност, мисъл и финанси, толкова повече мразят Европа. Дори онези от второ трето поколение – което е безумие, но е и факт.

Дали е така, защото не са успели сами, в своите родни места, да направят живота си мирен и добър, та завиждат, дали защото са пълни с религиозни и всякакви други предразсъдъци, дали поради трета, четвърта и пета причина. Не знам, но – в един момент дори започва да не ме интересува.

Не мога аз да се интересувам от наранената крехка душевност на онези тъпи, но 

хищни вълци, които се нахвърлят на жени,

сякаш са добитък. Не мога да вляза в обувките на онези, които, стигнали до Швеция, протестираха, че не искат там, а в Германия. Не мога да съчувствам на тълпата от около 500 мигранти, която, веднага след демонстрация във френския град Кале в тяхна подкрепа, нахлу и превзе един ферибот за Англия. Просто защото така им се иска. Или защото смятат, че им се полага. Че някой е длъжен да им осигури всичко, а те не са длъжни никому с нищо.

Проявата на подобна наглост ме отвращава и не мога да се примиря с нея.

Нека да уточня – тази наглост ме отвращава не само, когато се проявява от страна на мигрантите, а също на българите или който и да било друг. Но видно е, че в тълпите от Азия и Африка, които в момента продължават да заливат Европа, такава наглост не е изключение, по-скоро е правило. Няма да забравя как в Унгария хвърляха и тъпкаха сандвичите, които хора с добро сърце им бяха осигурили, за да не гладуват…..

Може би заради това не са успели да подредят живота в собствените си страни – защото не са осъзнали, че принципът да не нарушаваш личното пространство на другия е единственият начин някой по-як от теб да не наруши твоето лично пространство. Този урок обаче те няма да го научат и тук, в Европа, защото като гледат нашата толерантност – приемат я за слабост и просто максимално я използват. Това да ви прилича на нещо? Например на начина, по който руският император Владимир Путин и неговите крепостни гледат на Европа…..?

Необходимата стъпка в случая обаче е не възстановяване на вътрешните граници, а заздравяване на външните.

Трябва спешно да се променят правилата, да се затегне контрола и, вместо квоти за бежанци, трябва да се разпределят на правилните места по общата европейска граница полицаи от всички европейски страни, които да наложат стриктни мерки. Пряко и целенасочено мигрантският поток трябва да бъде спрян, като изключение се прави, разбира се, за отделни хуманитарни случаи. Както казва канцлерът Меркел – не можем да загърбим базисните си принципи на толерантност и хуманизъм.

Истина е обаче, че и не бива да позволим тези наши принципи най-безогледно да се използват срещу самите нас.