Иван Сотиров

Днес, 1 февруари, е денят на почит към жертвите на комунистическия режим и датата на която се навършват 71 години от безпрецедентното за Европа и цивилизованият свят масово избиване на голяма част от българския политически елит: 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз, от така наречения „Народен съд“.

Днес, точно на тази дата, другарката Бокова прецени, че е най-подходящият момент за да провежда предизборната си кампания за шеф на ООН в един от сутрешните блокове на национална българска медия. Тази нейна изява е не просто неуместна, но и срамна, като най-цинично в нея беше обстоятелството, че тя не само не се опита да се покае за действията на собствената си партия, а в цялото интервю хитруваше „дипломатично“ и

омаловажаваше престъпните деяния на БКП

За Бокова вината на БКП е само в убийствата извършвани без съд и присъда, тя очевидно не смята, че БКП и нейният антинационален режим бяха престъпни по своята същност и убиваха хора не само без, но и със присъда! Жертвите именно на една такава присъда почитаме днес. Върховенството на закона и „правосъдието“, които партията на другарката Бокова наложи на страната ни цели 45 години, не бяха инструменти на справедливостта, а оръжия за терор и ликвидиране на българската нация в услуга на СССР.

Без да искам да вменявам родителска вина на когото и да било, държа да подчертая, че престъпната дейност на бащата на кандидатката не е клюка от столично кафене, а негова длъжностна характеристика, като висш ръководен кадър на една престъпна организация! Осъдителното в случая, не е обстоятелството, че Ирина Бокова е дъщеря на Георги Боков, а това, че в опита си да го оневини тя става адвокат на престъпленията на комунистическия режим. Ето какво казва Бокова в интервюто: - „Баща ми е представлявал едно поколение от годините на Втората световна война, баща ми е антифашист, баща ми е партизанин и не смятам, че той, за това, носи прегрешения. Такъв е бил периодът, такива са били неговите убеждения.“ Това е нейното мислене, така утре може да мисли и председателтя на ООН, с който ние като българи трябва да се „гордеем“. Това мислене означава, че висшият функционер и идеолог на БКП и неговите другари не носят отговорност за три съсипани поколения българи и за стотиците хиляди избити и репресирани от тях, както и за цялостната антибългарска дейност на комунистическата партия. Претендентката за български кандидат за председател на ООН, когато говори за поколението от годините на Втората световна война, трябва да уточни, коя част от това поколение, е представлявал баща и:

на убийците или на избитите

от тях? Не! Според нея - просто такъв е бил периодът, колко небрежно, почти като - такъв в е животът, който убил, убил!

Знае ли другарката Бокова, кои бяха наричани и избивани като „фашисти“ от „антифашистите“ от нейната партия? Така наричаха всеки по-образован, имотен и патриотично мислещ човек, който не искаше да приеме съветската окупация на България и продажното управлението на необразованите и крадливи шумкари! Трябва ли пак да се припомня, че съветските наставниците на нашите „антифащисти“ бяха съюзници с Хитлер и че през цялото време на този съюз мълчаха?

От интервюто на Бокова става ясно, че е готова да се бори за шеф на ООН и без подкрепата на България и че може да се върне само във външната политика на България, разбира се защо е подготвена специално сам за това! 

Децата и са в САЩ, не в Русия,

защо ли не се учудвам, но тя обича да притичва до Москва за да се снима с Путин, когато е самотен, защото Запада, в който нашата другарка добре се е интегрирала, му налага санкции. Но иначе, ах, какви са тези подозрения, че е човек на Кремъл – клеветническа кампания. Тя подчерта, че е работила за демократичното развитие на страната. Естествено, та нали нейните другари си го организираха това „демократично развитие“, като 25 годишен бонус за предишните 45 години , как няма да участва. Дали преди 25 години БКП номенклатурата можеше дори и да си помисли, че днес дечицата им ще се подвизават в забранения Запад с парите които тук техните татковци олигарси обират от смазания и изчезващ народ? Надали, но другарката Бокова е неприятно изненадана и учудена за това, че се говори с езика от преди 25 години. Да нейните другари почти успяха да отрежат този неудобен език, дори се опитват напълно да го изтръгнат, но още го има. Толкова е несправедливо „демократичното развитие“ , организирано от другарите на Бокови, че и немите ще проговорят с този език от преди 25 години, а днес, не е ден Бокова да тъжи за себе си, а за убитите от нейната партия!