"Спящи руски клетки" носят имената Шипка, Левски, Капитан Петко войвода - Стамболов им е знаме, а патриотизмът камуфлаж

Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Развятото знаме на Донецката република на Шипка е символ на тоталната парализа на държавата, на неспособността и да намери вярна посока, да отсее плявата от брашното, плевела от семето.
Нотата във Външно министерство на украиско посолство, едва ли ще предизвика особена реакция - ще отговорим, че развятото знаме не е официална реакция, дело на държавни служители, нито е част от официалната програма и церемония. Ще мине по линия на свободата на слово и изявите. Но в медийното отразяване - а това е част от официалната реалност - това знаме е факт. 
Истинският проблем е, че държавата отсъства. Институциите, които са призвани да я защитават, 

да пазят здравето на нацията, 

единството ни - служби, прокуратура, съд - са си взели перманентен отпуск. 
Това не е първия път, при който украинският посланик, регистрира на анти-украински прояви в България и е принуден да изпраща протестни ноти в Министерството на външните работи. 
То не бяха парламентаристи и политици, които посещаваха незаконно окупирания Крим, партийни активисти и членове на паравоенни организации, които се хвалеха, че се бият в Източна Украйна на страната на сепаратистите, тоест водят война срещу Украйна.
Не престанаха и опитите български институции и лица да се използва за раздухване на междуетническо напрежение в Украйна, властови кръгове в България буквално насъскваха българите в Украйна да се бунтуват срещу властите в Киев, в изпълнение на плановете на официалната руска пропаганда и нейните хибридни операции. На този фон едно знаме на Шипка трудно може да се приеме като изненада.
Неотдавна саморекламиращата се като "най-гледана" телевизия у нас - БТВ - направо 

заличи Крим от картата на Украйна 

и отново полетяха ноти, протести. Посланикът на Украйна тук трябваше да потърси обяснение от централата в Прага, за да се сетят тукашните нюзмейкъри, че има граници на геополитическите им заигравания. Формално притежаваната от американски инвеститори телевизия, дава достатъчно основание да се запитаме дали случайно няма смяна на собствеността. Тъй като смяната на мажоритарния собственик няма как да мине без известие, то вероятно става дума за смяната на собствеността от миноритарния собственик Красимир Гергов към Делян Пеевски от преди три години. Поне такъв слух върви в медийните среди. Не знам дали е верен, но да сте забелязали, че оттогава количеството на руски филми рязко нарастна, да не говорим за директното предаване на парада по случай 9 май от Москва, в условията на санкции и тотален бойкот на политиците от ЕС и НАТО. 
Защото е известно, че заедно с продажбата на този миноритарен дял върви и правото да се определя шефа на новините и информацията в БТВ. Американците се интересуват от финансовите показатели, но програмата се прави тук.
На този фон не беше никаква изненада, че официален Киев не ни покани да изпратим представителни военни части на парада по случай Деня на независимостта на 24 август, на който бяха поканени 10 страни - САЩ, Канада, Естония, Грузия, Латвия, Литва, Молдова, Румъния. От българското министерство на отбраната лаконично обясниха:

 "не сме поканени"

Появата на символите на непризнатата от никой "република" на сепаратистите от Донецка област и то на един от ярките празници на България - на връх Шипка - е просто поредна стъпка по пътя на разграждането на държавността.
Официален Киев, Хелзинки, Букурещ имат също толкова основание да бъдат представени на Шипка, колкото и Москва. Но бяха допуснати да бъдат представени само сепаратистите, финансирани и контролирани от Русия.
Не се залъгвайте, издигналите това знаме не го правят нито спонтанно, нито случайно. Те съзнателно местят летвата на публично и институционално допустимото за тяхните действия, като карат българската публика да свиква с новата нормалност. А тя се определя от реакциите на институции - те мълчат, значи може да опитаме нещо повече.
Това са същите организации, които развиват паралелни и в много отношение полулегални и тайни мрежи на руско влияние - и в мирно и размирно време. Те могат да бъдат мобилизирани при всяка по-значителна нужда на Москва. Ролята им е да неутрализират и 

блокират евроатлантическото ни развитие 

в частта, която нараства, и която противоречи на руските интереси.
Те имат планове за всичко - как да реализират и реагират в случай на размицири, на остри политически кризи /кому да помогнат, кого да атакуват/, как да проведат кибератаки и блокират важни институции и структуро-определящи за икономиката и сигурността на държавата предприятия, как да мобилизират общественото мнение срещу ЕС и НАТО, срещу Украйна, изобщо срещу всеки неудобен на Москва. 
Има части от територията на страната, които те контролират и ние реално сме загубили суверенитета си - нито службите, нито полицията имат достъп. Те са частна собственост на близки до Кремъл руски бизнесмени. Ако не знаете - това е хибридната война и влияние - частни корпоративни служби, армии, хибридни войници, мрежи за бизнес, неправителствени организации, културни служби. Така руските мрежи по-лесно се самофинансират от бизнес приходи или легендират като легитимни получатели на официални средства. Пък и по-лесно минават под радара на контрол на контраразузнаването и службите на НАТО и ЕС. 
Не чакайте техните организации да носят имената на руски генерали, политици, поети или писатели. Всяка една от тези 

"спящи руски клетки"

е или Шипка или Левски, Капитан Петко войвода. Стамболов /вярно, с разцепена глава/ им е знаме, патриотизмът камуфлаж.
Проблемът не е само, че някой развява знамето на "Донецката република" на връх Шипка, а че почти никой от водещите политици у нас, дори участващите не го осъдиха!?
Ако участник беше размахал свастика най-вероятно щеше да бъде задържан. Но българските полицаи, агенти, охранители изпитват панически страх, а някои и неувереност, ако тръгнат да арестуват размахващи символите на антиевропейска и антиантлантическа Русия
Въпросът е - къде е границата на нашата и на българските институции толератност? Оказа се, че такава няма. 
За това и шаржът на Комарницки е точно в целта - в Доганската република няма кой да отрицава Донецка република.