Илиян Василев*

По случая КТБ си спомням думите на класика Черномирдин - "хотели как лучше, а получилось как всегда" - тръгнаха с благородни намерения да изчистят банковата ни система от "плевела" Цветан Василев, а се получи другата класика - "разровиха ... мирише". И се зачудихме вкупом - банка лидер, а в нокаут?

Налага се уважавани от мен хора да напускат полето на здравословния скепсис и да се изживяват като пропагандатори - защото е едно да отстояваш морална кауза на макроравнище, когато громиш врага по принцип, а друго е, когато виждаш, че в картината няма герои в бяло, а всички са в нюанси на сивото или черното.

Уважавани медии откриват, че имало "непредвидени тежки" последствия и че банката се източва. Всеки срещу всеки - кредитори и вложители се спасяват по единично чрез цесиите, а други придобиват активи без да се церемонят за процеси и законови процедури при несъстоятелността. Моралът отдавна е отлетял от разгръщащите се последни страници в историята за една банка, един банкер, едни политици, едни вложители. Последните, които ще тържествуват в битката за надмощие между различните лобита, са Истината и Справедливостта. Много неща ще останат неизвестни или незнайни, но едно е сигурно - 

фалитът на КТБ няма да мине като прозрачен, прогнозируем, обществено видим и ефективно регулиран процес през съда. 

Това, което виждаме още на първи план, е че старите герои и нрави на първите "диви" години на прехода отново имат централни роли. Въпрос е на време кога ще възкръснат и практиките, включително тежко криминалните - защото много хора ще останат "на улицата", залозите са свръхвисоки и мнозина ще бъдат готови на всякакви престъпления.

Уважавани от мен експерти и приятели, които доскоро протестираха срещу модела "Кой?", сега взаимодействат в името на "висши интереси" с демиурга на прехода и неговите лейтенанти. Мнозина твърдят, че чрез фалита на КТБ се отмъщава за падането на власт на правителството на Орешарски и за невъзможността да се продължат предишните бизнес схеми при новите условия. На принципа - "око за око, зъб за зъб". Първо стреляй, след това мисли.

Пак колеги, незнайно защо говорейки за 4.3 милиарда лева "дупка", пропускат да забележат разликата между счетоводна загуба и реална загуба. Те се затрудняват да отговорят на екзистенциалния въпрос - 

колко други банки са били "одитирани" с тази ад хок приложена специфична методика?

Отговорът е известен, но никой не си задава въпроса какво правим с този отговор в съда? Не правителството на Орешарски ще плаща, нито този прокурор, нито този управител на БНБ.

Ценностите на демокрацията и на либералната икономика не трябва да бъдат интерпретирани по целесъобразност, според случая и изгодата.

Защото зад съдбата на една банка и атаките срещу няколко други банки прозират контурите на изострящо се геополитическо съперничество, което предпоставя устойчива дестабилизация, нарастваща уязвимост на страната и неуправляемост за години напред. Затова не преставам да повтарям, че саморазрушителната страст да "натрием" носа някому, без да сметнем какво това струва, е непростим лукс в сегашното "военно време" и критична заплаха за националната сигурност, което изисква "военновременни" мерки по изолирането на вирусите на крайния егоизъм и отрицанието.

Всичко започна с Южен поток и с финансовите потоци, 

които тръгнаха към България и осъзнаване на реалността, че вътрешните източници за обогатяване на политико-олигархичната класа са изчерпани или компрометирани, а външните пресъхнаха - Европейският съюз рязко затегна контрола върху еврофондовете, а чуждестранните инвестиции и особено чуждестранните инвеститори не преливат от желание да инвестират в непрогнозируема и рискова България.

На фона на свиващите се потоци от чуждестранни инвестиции средствата, ангажирани в проекта Южен поток, и замразените други енергийни проекти на Русия се открояват като сламка на спасението за редица водещи бизнес и политически олигарси у нас.

Но Кремъл си има свои условия и свои правила. Българските "партньори" имат право на корекции в политическия и медиен дизайн, но не и по съдържанието. Затова и ако преди проекта Белене в Русия все още бяха склонни да "авансират" срещу бъдещи изгоди, то при Южен поток тези кръгове настояват за обвързване на обещания и разходи с получено и направено.

Ако някой си мисли, че Владимир Путин няма да упражни силов натиск върху това правителство и с неговата позиция, че Брюксел решава по темата Южен поток - дълбоко се лъже. Не случайно Газпром изобщо няма намерение да стартира процедура по дерогация от Третия енергиен пакет и продължава да настоява, че единствено валидни са двустранните споразумения с България. Така рестото на конфронтацията остава у нас.

Пропастта между Запада и Русия расте и конфликтът в Украйна всеки момент може да премине в гореща фаза, като вариантите за Студена война-2 съвсем не са най-песимистичните.

Южен поток е в центъра на архитектониката на тази геополитическа драма. Москва не може да получи насила българското съгласие, но може да дестабилизира страната, като блокира реформите и вдигне техните социални и политически разходи. Защото български политици са поели лични ангажименти. Платено, а няма резултат.

От началото на месеца в акваторията на Черно море навлезе тръбополагащият кораб на компанията Сайпем, която е контрактувана за да полага тръбите в морския участък на Южен поток. По план трябва да започне работа в края на ноември, но без решение по наземната част в България е логически, политически и икономически абсурд. От което следва, че правителството на Бойко Борисов ще бъде подложено на критики и остри атаки и кризата около КТБ е удобна мина със забавено действие. Не само защото банката бе определена да обслужва проекта от премиера Орешарски. Притчата, която напоследък се прокрадва в някои издания, че Цветан Василев играе с Москва, а Пеевски и ДПС са "древни" стожери на евроатлантизма, е несръчна ПР схема и четиво за наивници.

Истината е, че евроатлантизмът е най-неуместния план за разбиране на случващото се около банката. 

Няма вариант при който дестабилизация, провокирана от фалита на голяма банка с критично присъствие в два ключови за националната сигурност сектори - като енергетиката и оръжейната индустрия - без значение дали е поради занижен надзор на БНБ или заради злоумишлена преднамерена атака на политически и бизнес конкуренти - да се смята да полезно или оправдано в името на евроатлантизма действие. Защото в края на този процес България ще бъде отслабена, като се съкратят експоненциално и ресурсите и за провеждане на реформи и изпълнение на ангажиментите ни към НАТО и ЕС и то в епицентъра на най-значимата геополитическа криза за последните 25 години и в нашия Черноморски регион..

В руски издания недвусмислено се говори, 

че ще бъде пуснат в ход поредният сценарий за дестабилизация и за сваляне на българското правителство по метода известен от февруари, 

разбира се надграден с нови елементи.

В този контекст сагата около КТБ съвсем не се свежда до съдбата на един банкер, а до политическата и икономическа сеизмика, която е съзнателно генерирана и подклаждана, без да може да бъде съзнателно контролирана и управлявана. Този, който иска да внуши, че същата прокуратура, която се намеси по безпрецедентен начин в изборите през май 2013, днес е коренно различна и търси преди всичко "народополезното", атакувайки банката, ни пуска по пързалката.

Защото процесът никога не е бил воден само, а напоследък и основно, от принципни и чисти подбуди, а е бил винаги подчинен на друг много по-съдържателен и значим процес - този за властта, защото става дума за съдбоносни решения, за изходни позиции и достъп до ограничени ресурси. Съдебната реформа е неизбежна, а от нея мнозина от силните "вчера" ще загубят позиции, власт и пари. Провокираната от тях дестабилизация на страната и повишаване на разходите за реформи цели да ги осуети и да им даде критични лостове за влияние върху законодателната и изпълнителната власт.

Срещу външните заплахи винаги ще успеем да намерим противодействие, в това число и с помощта на нашите съюзници от ЕС и НАТО, както и благодарение на неизбежното отрезвяване и прагматизъм в Кремъл след поредицата неудачи в България. Но срещу вътрешните източници за дестабилизация, при доминантата на груповия и личностен егоизъм - пример за което е сагата около КТБ - нямаме особени шансове.

Най-лошото е, че пропускаме да забележим, че се намираме в стъклен дом и действията ни са обект на невинаги добронамерен интерес, който работи срещу страната и ни прави извънредно уязвими. Без външни инвеститори, с много съдебни искове, с отслабнала държава и държавност, с компрометиран растеж и развитие, сринато доверие сред съюзници, катастрофирали сектори, невъзможни или забранително скъпи реформи - какво струва България като добавена стойност за НАТО и ЕС?

*Коментарът е публикуван в личния блог на автора