Христо Марков*

            След

като бе прогонен няколко пъти позорно от Пловдив, освиркван, руган и насмешливо провален „палатковият лагер” срещу кмета, то в последните седмици новоизлюпеният политик с претенции за народен вожд, за „глас и съвест на епохата”, Николай Бареков - Дудука пак се появи. Ролите му са все абсурдни и граничещи с налудност.

            Преди

няколко седмици си отиде от този свят Александър Дяков – адвокат, бивш районен кмет и шеф на Пловдивския панаир. Сашо бе от хората, които не обичат да вдигат врява около себе си, пазеше авторитета на стария пловдивски род по особен начин – с много такт и умереност той остана в паметта на съгражданите си като умерен политик и професионалист, независимо, че винаги е бил от СДС. За погребението дойдоха много политици, включително бивши кметове и съветници, но още повече негови приятели и съученици. И тогава, о Боже, милостиви, на гробището се появи кой мислите… Разбира се, Дудука! С ескорт от три луксозни джипа и десетина мутри с вид на силови дебили. Злите езици счетоха, че посещението на Дудука се дължи на факта, че синът на Сашо (Дяко, преминал като светкавица през няколкопартии, сега е в „България без цензура”). Но не би. Длъгнестият политик Бареков се възправи гордо до гроба на Дяков и започна поредната си дълга и с висок апломб политическа реч. Да, там на гробищата, това изчадие на олигархията и популизма бе решило да произнася поредното си кресчендо. Присъстващите бяха в ступор и бързичко се постараха да изчезнат от пошлото представление на гробищата, устроено от безсрамника Дудук Бареков. Разбира се, запаленият и потопен оратор ни най-малко не се притесни и продължи речта си за „мафиотската държава и неговото величие в неравната борба с Бойко Борисов и Цветан Цветанов”.

В края на това представление дори мутрите-охранители по даден знак ръкопляскаха. На пловдивските гробища, до зиналата паст…

            Последните

дни фекалното шествие на Дудука в Пловдив продължи, но индиректно. Някак си по пазарски. На ул. „Младежка” в града има пазар, от години. Този пазар си има концесионер със скандална слава – Атанас Червенков-Райфъла, който през февруари се изявяваше като един от лидерите на протеста срещу монополите, караше мотор, гневен на ГЕРБ, управата на града и разни хора, които му искали да си плаща концесията. Тези дни неговият тъст обикаля сергиите на пазара и раздава бланки по Закона за политическите партии и агитира активно да се запишат в „единствената партия, която ще ви спаси от кмета Иван Тотев”, т.е. „България без цензура”, разбира се. Леля Богдана Зидарова е възрастна жена, която от години допълва мизерния си бюджет със сергия на същия пазар и с треперещи ръце попълнила бумагата, защото посланика на Райфъла й казал, че ще и вдигне наема за сергията, даже може и да и прекрати договора. Сега леля Богдана се готви да ходи на учредително събрание на партията в София. „Ами що да не отида, не съм ходила в София от 1991 г., тогава бях на митинг на СДС. Сега пак ще отида за един ден, на сергията ще продава внучката. Не искам да ме изгонят по средата на зимата, казаха, че може Тотев да закрие пазара…” – кротко ми сподели възрастната жена, потенциална учредителка на Барековата формация.

            Какво

ли не съм видял през последните 25 години в политиката, но такава наглост и безочие, такава празна демонстрация на богатство и самовлюбеност като този момък от село Баня не съм виждал. И се питам какво ще отговори един ден, когато сина му го попита: „Татко, защо ти викат Дудук и Капут?” Но и той едва ли ще се засрами…

 *Христо Марков е депутат от Седмото Велико Народно събрание и от Тридесет и шестото народно събрание,  секретар на парламентарната група на СДС. Член на Демократическата партия. От 1991 год. е член на Върховния партиен съвет на партията. Един от 39-те депутати, които не подписаха конституцията. Участник в гладната стачка срещу приемането й. Живее в Пловдив, а личният му блог  - toross.blog.bg - е един от най-популярните в страната.