Методи Андреев, депутат от  38-то НС, председател на комисията за разкриване на досиетата

С любопитство прочетох статията на г-н Радан Кънев „В защита на Реформаторския блок”, публикувана миналата седмица във Faktor.bg (виж ТУК, б.р.) и на личния блог на автора. Около протичащото дясно обединение висят много въпросителни, недоизказани мисли и премълчани истини. Те се превръщат в основателен повод за съмнения и недоверие.

Като професионален адвокат Радан Кънев е влязъл в ролята на партиен защитник на реформаторите, но когато в един процес се търси истината, не може да няма и обвинители. Лидерът на ДСБ  правилно е посочил и установил кои са критиките към тях, но грешно ги тълкува.

Политиците от това гръмко обединение  действително ходят на гражданските протести в София, но не са разбрали защо недоволните са толкова настойчиви и защо профилът им е на интелигентни хора, от средната и дребната класа. В действителност това са десни избиратели, които до сега са гласували безспорно за СДС, а през годините - и за БЗНС, ДСБ, НДСВ, а някои може би са подкрепили и ГЕРБ. Важно е, че тези хора, които повече от два месеца показват воля по площадите на България, са всъщност разочарованите десни избиратели.

През изминалите 24 години на преход не можем да кажем, че

добрите са били десните, а левите са лошите.

Оказва се, че действително през тези години е бил създаден един политически миш-маш, който позволи създаването и утвърждаването на така наречения олигархичен модел на управление на държавата. За това вина имат както десните, така и левите партии. Друг е въпросът, че Радан Кънев въобще не намеква, че през този тежък преход даже не е имало истинско дясно и истинско ляво. Той говори за едно дясно, което ние си мислехме, че е дясно, а то реално обслужи интересите на лявото. Тогава възниква въпросът- това дясно, заради което и аз съм бил народен представител от СДС,  ли е  онова политическо пространство, заради което сме били по площадите и продължаваме да бъдем? Всъщност това е въпросът, на който г-н Кънев не е намерил правилния отговор. Той всъщност не иска да признае, че и СДС, и ДСБ са също част от проблема, създаден в държавата. За този олигархичен модел на управление вина има и лявата БСП, но и условно десният СДС, и техните производни формации.

Олигархичният модел беше отглеждан като крехко цвете от началото на прехода. Ако назовем представителите на олигархията сега ще видим, че това са хора, които са известни още от мутренските времена. Някои са започнали  възхода си като кредитни милионери, други са били открити мутри,  активни комсомолци и стопанска номенклатура на БКП. В по-ново време пък се появиха внуците и децата им. Всички те през годините на демокрацията до сега бяха в положение на печеливши. Никога смяната на властта в държавата не е довеждала до промяна на тяхното благосъстояние и комфорт. Напротив,  финансовият  и икономическият им просперитет непрекъснато се е увеличавал. И това чувство за ненаказуемост, че са над законите, които са за гражданите, но не и за тях, всъщност бетонира в България този уродлив олигархичен модел.

Всъщност Радан Кънев е прав, че големият проблем е в съдебната власт, но тя е следствие от установен политически модел. А на този политически модел му беше необходима такава съдебна власт и я създадоха политиците – сини и червени. Трябва да признаем, че когато бяха в опозиция ДСБ и СДС искаха в парламента промяна на съдебната система и Конституцията. Но когато бяха на власт, се задоволяваха с установеното статукво. С настървение излъчваха свои членове на ВСС, на Конституционния съд, главен прокурор и т.н. Същото се случи след време и с ГЕРБ. В началото на мандата си имаха невероятната възможност да променят Конституцията  в частта й за съдебната власт,  така че от тази прогнила съдебна власт и помен да не остане. Но ГЕРБ се отказа и сега тази съдебна система си връща на Борисов и хората му с умножено десетократно озлобление. Защото, все пак, по времето на ГЕРБ първият министър, който каза открито и директно, че съдебната власт е корумпирана, бе Цветан Цветанов, независимо от обвиненията сега срещу него. До тогава нито един български министър не си е позволявал такава категоричност.

Факт е, че съдебната власт е корумпирана, но тя е събирателен образ и това, че тук-там има честни и почтени магистрати не променя образа й и негативното отношение на обществото, което я свързва с тежка корупция.

Но сега конкретно по  защитните тези от пледоарията на Радан Кънев. Той казва, че Реформаторският блок (РБ, б.р.)представлява огромна опасност за статуквото в българския политическия живот. Това изобщо не е вярно, защото реално РБ е нова фирма със старо съдържание. Същността му са същите тези партии и техните производни – СДС, ДСБ, БЗНС, партията на Касим Дал, НДСВ в лицето на Кунева и т.н. Всички тези формации са част от проблема, който сега изкара хората по площадите. НДСВ,  от което се излюпиха и Кунева и Даниел Вълчев,  официализира модела на олигархията, която беше закрепена по времето на СДС. ДПС пък, от което идват Касим Дал и Корман Исмаилов, е събирателен образ на най-корумпираната част от българския елит – флагмана на родната корупция.

Радан Кънев като

Матросов защитава сега Кунева

и нарича тези, които говорят против нея, „клеветниците”. Но нека прочете какво е разкрил в книгата „Снахата на задкулисието” „клеветникът” Антон Тодоров. А след това да каже, кое в това разследване е клевета – номенклатурното й минало и семейство, номенклатурното й развитие след 1989 г., или че като еврокомисар направи приемането на България в ЕС при изключително неизгодни условия и т.н.

Какво се получава реално – само преди няколко месеца, по време на изборите Иван Костов  разпъна Кунева, посочи я  като последната червена кукувица, а сега приемникът му в ДСБ Радан Кънев се превръща в политически адвокат на същата тази кукувица. Кънев е интелигентен човек, да прочете Библията – там е казано: „Не си създавайте кумири”. Умният човек се отнася с недоверие към процесите,  умният политик търси генезиса на процесите.

Но да видим кой е Касим Дал и можем ли с лека ръка да го отделим от това, което 23 години беше ДПС – абсурдно. И тук съвсем не става дума за национализъм. Кънев казва, че чрез участието им в РБ се укрепват стратегическите интереси на българската нация и се превъзмогва сегрегацията й. Но дума не обелва, защо в България има политическа партия ДПС, която е неконституционна и е флагман  на политическата корупция. Тя е резултат от съвместните усилия на Лукановото БСП и на СДС. Тези, които са паметливи, помнят, че за да бъде регистрирана ДПС еднакъв принос или еднаква вина имат и БСП и СДС. От там идва и проблемът за сеграгацията на българските турци. ДПС не е решението на проблема им, то не ги приобщава към българската нация, а напротив - то се превърна в основна причина на тяхната сегрегация от българското общество. ДПС сегрегира турците, като им казва: „Ще бъдете богати, ще правите бизнес, ще имате работа, но само ако ни подкрепяте и ние сме във властта”. И в районите, където властва Доган е ясно изразен този феодален модел – има един-два така наречени патрони, които дават работа на голяма част от електората на ДПС. Те получават поръчки  с помощта на политическата власт на ДПС, отчитат се на партията за това и така сегрегират етническите турци, затварят ги в един омагьосан кръг. ДПС не присъедини българските турци към българската нация, а напротив. Партията на Доган години наред работи точно в обратна посока – разединение и противопоставяне на хората. Затова  съм категоричен, че политиката на реформаторите в тази посока е грешна и защитните тези на Радан Кънев не издържат. Трябва да се върнем към изконните, исторически доказани форми на участие на българските турци в политическия живот на държавата. Те могат да бъдат леви, десни, центристи, либерали и т.н., да бъдат членове на различни партии. Но ДПС и производната партия на Касим Дал всъщност имат един и същ механизъм на действие – политическото им оцеляване минава през модела турците да са отделени от българите. А верният път е точно обратен и затова моделът на Доган и Дал трябва да престане да съществува. До идването на комунистите на власт през 1944 г. не е съществувала партия подобна на ДПС или друг монополен субект. Българските турци са били свободни да се идентифицират с различни формации и идеологии.

Но в отношението на Радан Кънев към ДПС се вижда дългата ръка на Иван Костов и това е абсолютна стратегическа грешка на реформаторите. Искат да повторим събитията от 1990 г., но да не е ДПС, а да е Народна партия „Свобода и достойнство”. С приобщаването на тази формация при реформаторите Радан Кънев не решава проблема, а го подменя. Освен това да не забравяме, че Дал беше дълги години дясната ръка на Доган и е посветен във всички корупционни практики на ДПС. Когато влиза в политиката Дал  е обикновен гражданин. Сега, когато се отдели от ДПС той е

богат като Крез,

пуши пури по 20 см., има свой бизнес, с който може да финансира свое политическо начинание. Това е абсолютно неправилна политика.  

Радан Кънев поставя въпроса за единството на нацията, но не дава честен отговор формацията на Дал спомага ли за това, след като само преди седмица на среща с вицепремиера на Турция този политик застана на страната на Ердоган да се върнат вакъфските имоти. Ако Дал беше човек с българско национално самосъзнание, трябваше да потърси справедливост и да попита и за имотите на тракийските бежанци, останали в Одринска Тракия. Ето, това е въпрос на дясна политика, защото става дума за частна собственост на български граждани. Радан Кънев подкрепя етнически партии на базата на това дали са му по-симпатични или не са му, а те сегрегират българските малцинствени групи, за да ги експлоатират.

Но когато пледираме за националната кауза и за укрепване на българската идентичност, как да приемем, че редом до демократите в РБ стои и политикът на Меглена Кунева Йонко Грозев. Стана ясно, че именно той, в качеството си на адвокат е представлявал нелегитимната и противоконституционна партия ОМО „Илинден” пред европейските съдебни институции. Национализмът и патриотизмът са съществена част от дясното мислене и политика. Но как тогава да приемем реформатор, като адвокат Грозев, да защитава и приема като справедлива каузата за откъсването на Пиринска Македония от България, признаването на исторически несъществуващо македонско малцинство и нация?

В защитната си пледоария за Реформаторския блок лидерът на ДСБ говори  за тежки последици от „сложните игри, тънките сметки и дългите пасове”. Но нека да видим, кой ги правеше тези дълги пасове и тънки сметки. Аз веднага отговарям – преди изборите Кунева е червена кукувица, а след изборите - стратегически партньор. Това не прилича ли на сложна игра, на тънки сметки и дълги пасове? Няма как да бъде обяснено по друг начин.

Кънев казва, че за 20 г. българската десница загуби лидерите си като основна сила, но защо и как се стигна до тук, не дава отговор. Така е защото българската десница загуби избирателите си, затова изгуби и лидерите си, и обществената си сила. Аз мога да дам като примери поне 4 - 5 причини и те станаха видни, точно когато ОДС управляваше. Когато избирателите ти вярват, атаките на твоя противни, каквито и да са се разпадат като сапунени мехури. До 1997 г. СДС беше сатанизирано от комунистите, те имаха специални директиви за оклеветяване на честните и почтени демократи, за  фабрикуване на компромати и лъжи срещу тях. Какво ли не се изписа, но хората не им вярваха. Но по време на управлението на ОДС избирателите разбраха, че лидерите, на които дадоха доверието си, ги измамиха. Защото през този управленски мандат не беше направено нищо срещу разрастването на мутроподобната олигархия. Тогава нямаше бели якички, имаше мутри, имаше СИК, ВИС, Корона инс, силови застраоаватели. Цяла България беше пропищяла – биеха, убиваха, рекетираха средния бизнес и отвратиха от демокрацията онези граждани, които вярваха, че ще могат да правят свободно честен бизнес. Точно по времето на ОДС тези мутри и групировки сложиха бели якички, точно заради законодателството, прието и провеждано от сините. Тези думи ги казвам съвсем съзнателно, като седесар. Знам, че Иван Костов би възразил, че не са водили битка с групировките. Но истината е, че той водеше лична борба, лична борба подчертавам,

но само с „Мултигруп”,

а не с цялата система и схема на мутроподобни субекти и фирми. Но така водеше войната с „Мултигруп”, че веднага след като загубихме властта, групировката на Илия Павлов възкръсна с такава сила, че сложи начело на държавата Симеон Сакскобурготски, или поне го финансира. Битката на Костов с „Мултигруп” реално стигна до там, че в една малка фабрика в Доспат беше принудена фирма на Илия Павлов да отстъпи 53% от собствеността, за да може тази фабрика да бъде взета от едно РМД, близко до тогавашния областен управител на Смолян, който беше от СДС, Веско Черкезов. Това е типичен пример как се водеше битката с „Мултигруп”. Едно предприятие от „тяхно” става „наше”. Това беше схемата, а в това предприятие правят пуловери. Тоест ставаше дума за битка за завземане на територии, а не за решаване на проблема с мафията като генезис. А този стил на действие не напомня ли точно за това, в което днес сините критици обвиняват ГЕРБ и лидерите му, но забравят къде е генезисът му. По време на управлението на ОДС не ставаше дума за смачкване и смяна на олигархичния модел, който набираше сила, а за пренареждане на играчите в този модел, но по начин, по-който тогавашните лидери на СДС виждаха нещата. Да не забравяме, че в този период Иван Костов беше приятел не на кой да е, а на самия собственик на М-тел Красимир Стойчев – виден представител на олигархията, човек на службите и задкулисията. Какво да говорим за връзките и обвързаностите му със Славчо Христов, ресторантьора, който получи на тепсия СИБанка по времето на СДС. В тази банка бяха заложени активите на 40-50 предприятия, тоест, получавайки банката, взимаш и активите на тези фирми. Но аз питам г-н Радан Кънев - чия е собствеността сега на „Златни пясъци” АД, там същият Веско Черкезов е голям началник. А  с чий капитал беше купен комплексът – с капитал на Славчо Христов. И случайно ли е, че Иван Костов има запазен един апартамент в хотел „Адмирал” и  отсяда там?

Радан Кънев не може да търси доверието на избирателите и да пропуска факта, че след правителството на ОДС

лидерите му станаха баснословно богати, благодарение на криминалната приватизация

Те не спряха олигархията, а създадоха закони, чрез които представителите й  да могат да кажат: „Ние сме чисти и нямаме криминално минало”.

Да не пропуснем и примера с кредитните милионери – законът за тях беше така направен, че те не върнаха парите, които са взели, а се издължиха 1000 пъти по-малко, защото това се случи след въвеждането на демонацията на лева. Взимаш кредит 100 хил. лв., а връщаш с лихвите 200 лв., примерно. И аз питам сега - може ли една група български граждани, посочени по времето на Луканов да станат милионери и капиталисти, да бъдат така страстно защитавани и то със закон по времето на Костов и СДС? И вместо възмездие за кражбите, да не им се случи нищо. Сега голяма част от тях са мултимилонери и част  от олигархията, от която българите търсят спасение.

След ОДС на власт дойде НДСВ, а тази формация си беше просто олигархична партия, създадена от най-тъмните сили в Държавна сигурност и финансирана от „Мултигруп”. Царят се оказа агент на едрия български капитал и сега доказва с подкрепата си на това правителство и на  проекта „Белене”, че интересите на руската държава не са му чужди. За това на много места вече се говори неофициално, а и няма как да не е бил, че е сътрудник на руските служби. Те не пропускат такива хора, а по-късно им връщат жестовете, които са получили. Симеон си е просто 100% руски човек.

Радан Кънев говори в анализа си със съжаление за едни 500 хил. българи, които гледали избора на Делян Пеевски в парламента за шеф на ДАНС и нямало нито един техен представител да кресне от тяхно име срещу това назначение. Г-н Кънев, ако приемате така нещата, просто не сте разбрал смисъла на тези протести. Ако става дума за тези 500 хил. българи, сигурно ще ги имате като гласове с гювеча, който направихте от Реформаторския блок. Но не всеки обича гювеч. Аз, например, не ям патладжан, друг не обича чушки. Така че не е ясно как ще приемат този тюрлюгювеч привържениците на ДСБ и СДС. Ако сте тръгнали да правите кампания за тези 500 хил. българи, значи си поставяте много ниски цели. Така излиза, че целият ви напън е да се влезе в парламента. Създаването на Реформаторски блок е много голяма и сериозна фирма, звучи помпозно, а изведнъж говорим за 500 хил. избиратели. Не че са малко и че трябва да останат без представителство. Реформаторският блок в тази ситуация показва, че не желае да управлява, а евентуално и то в най-добрия случай да участва в управление. Ако РБ желае да управлява, ще му трябват поне още 1, 300 млн. към тези 500 хил. А тези 1, 300 млн. той няма да ги намери по този начин. Защото тези, които са по площадите, не искат да чуят нито за РБ, нито за който и да било в дясно от познатите през годините лица. Заявката ви е много силна, но летвата е сложена много ниско. Посланието на Радан Кънев лично аз разбирам така: Ние не искаме да управляваме, а да участваме в управление. При тази ситуация трябва да се разберете с ГЕРБ и да им станете патерица. Но ако вие привлечете сами 1, 800 млн. избиратели, ГЕРБ ще ви станат патерица. На този етап аз не виждам как можете да участвате в друго управление, освен на ГЕРБ.

Възмущавате се, че обвиняват РБ, че е режисиран проект на някаква олигархия – да не на цялата, а на някаква и казах на коя – олигархията, създадена и подкрепяна по времето на ОДС. Но партиите във вашия блок така са свързани с центровете на олигархията, че те не могат да излязат от тези орбити и финансови гравитационни сили, които ги привличат и са готови във всеки момент да ги употребят. Нека

Радан Кънев да се закълне в най-святото си

и да каже честно, ако Кунева беше  влезнала в този парламент, нямаше ли да бъде на мястото на Атака? Нейната партия е свързана и е производна на НДСВ, а те са пряко свързани и създадени от БСП, от олигархията и руските интереси. Няма основание Кунева да е извън тази коалиция и игра.

Съгласен съм с г-н Кънев, че РБ не са проект на президента Плевнелиев – неговите хора са Саша Безуханова, кръгът около Иво Прокопиев, но съвсем не съм сигурен, че РБ няма да се прегърне с тези хора, гравитиращи край Прокопиев, Цветелина Бориславова и Безуханова. Те имат обща закваска с фондациите на Сорос. И в един момент РБ стратегически и отговорно, в името на националния интерес патетично може да направи коалиция с тези субекти. Но тава тепърва ще проверим.

Защитникът на РБ се жалва, че ги обвиняват, че са безпринципна коалиция, само за влизане в НС. Ами всичко, което изтъкнах до тук, всъщност подкрепя това съмнение. Не мога да разбера какъв общ език може да има Кънев с Боби Марков от СДС и примерно с Мария Капон, която е с един файтон хора. Мултиплицира се моделът на ОДС - да правим калабалък с един файтон хора и да се пъчим каква голяма коалиция сме. Затова Радан Кънев не трябва да се сърди, че ги обвиняват, че се компрометират със стари муцуни, които търсят слава на гърба на протестите. Ами че вярно е това обвинение – и Кунева, и Даниел Вълчев, и Касим Дал са доказателство за това. Ами нали зад гърба на Боби Марков от СДС наднича един Румен Христов, който е и част от ръководството, надничат хора, като Бакърджиев, Софиянски,  Антоан Николов – все седесари, заради които сега хората са на улицата и намразиха дясното.

Ясно е, че Реформаторският блок не могат да бъдат потенциален съюзник на БСП и ДПС, това е факт. Но нека да си спомним, че Иван Костов много пъти е бил такъв съюзник, макар не буквално, а зад някаква форма на национално спасение, национална сигурност и т.н. Те открит съюз с БСП и ДПС никога няма да имат, но не се знае в каква ситуация могат да попаднат, така че да поискат да се създава експертно или програмно правителство.

Подкрепям идеята, че демократите се нуждаят от единна нова десница. Това е точно така, но тя не може да се създаде със стар материал, с материал втора ръка. Веднъж минал през политическо управление, всеки субект е станал част от проблема – олигархичното управление, отвратило и разгневило хората. Но в защитата на РБ необяснимо защо Радан Кънев

не споменава и дума за българската олигархия

Не е достатъчно да казваш, че ще се бориш с българската мафия. Тя си има точно наименование – това е българската олигархия, която е намерила и създала престъпни връзки между политици, магистрати и бизнесмени. Но наследникът на Иван Костов и дума не обелва какво би предприел против олигархията – финансови мерки, законодателни мерки. Българският избирател не се нуждае просто от нова дясна партия, а от нова политическа програма, която да реши проблема с олигархията. И това е много дясна политика, защото, освобождавайки държавата от тези финансови кърлежи, които изсмукват европейските фондове, държавните поръчки и  разпределят средствата между политици, магистрати и бизнесмени, ще се даде въздух и свобода на дребния и средния бизнес, който сега кара на фотосинтеза. Ликвидирането на този модел, създаващ олигарси, намирането на законодателни решения, които да  разгонят финансово фамилията на тези олигархични кръгове, е единствената гаранция, че правиш нещо ново и че действително можеш да приковеш върху себе си вниманието на хората. Но г-н Кънев не казва нищо в тази посока.

Нека лидерът на ДСБ да проучи политиката на Полша по времето на правителството на Качински и борбата им с едрия престъпен бизнес на бившата комунистическата номенклатура. Докато не ликвидираме в България посткомунистическите фамилии и капиталисти, не им вземем парите, не им поискаме отчет как станаха баснословно богати, нищо няма да се промени. Защото тези хора са обучавани, че капитализмът е варварски и те го направиха точно такъв. Те не търпят средна и дребна класа, те искат само един малък елит да управлява цялата държава, той да си върти далаверите, а останалите да опъват каиша. Но РБ и Радан Кънев подминават този проблем с олигархията.

Аз обаче няма да премълча и ще кажа директно – българската олигархия икономически и финансово беше закрепена по времето на ОДС с приватизациията, извършена изцяло в полза на едрата комунистическа номенклатура, в полза на синовете и дъщерите на елитите на БКП, в полза на част от офицерството и свързания с Държавна сигурност агентурен апарат, в полза на елитите на българския Комсомол. Ако се направи една карта кой какво е приватизирал по времето на ОДС, ще се види, че 90% от българската промишленост мина в ръцете на тези хора. След това по времето на НДСВ българската олигархия беше официонализирана като политически фактор номер едно, който почна да създава свои коалиции, политически партии и проекти. Това вече стана по времето на НДСВ. И ето така стигнахме до правителството на Олигарски – Орешарски.

Орешарски е същият политически продукт, който ние сме виждали  веднъж като тройна коалиция. За да се случи това нещо, определено има субекти от олигархичните кръгове, които са бабували. И ще ги назова кои са - това са тези субекти, свързани с руската мафия, с руските енергийни обекти. Това е най-опасната част от българската олигархия, свързана с Кремъл, за прокарване на техния икономически интерес, за прокарване на техни проекти в енергетиката, за заробването. По този начин те много добре знаят, че България постепенно ще се отдели от Европа и от НАТО, защото никой не гледа сериозно на една зависима от Русия държава. Ето това е проблемът "Българска олигархия". И докато тя не получи адекватен политически отговор от една новосъздадена дясна политическа сила, от хора, които искат България да има средна и дребна класа, а не както Костов го правеше показно, или пък ГЕРБ, които ликвидираха даже малките наченки на дребна класа. Ако не се появят такива политици, тези граждани, които са сега по площадите, няма да намерят своето политическо представителство. Инак 500 хил. на Радан Кънев избиратели са му гарантирани, но ако няма още 1, 300 млн. гласове, той няма да може да управлява. Ще управлява този, който убеди десния избирател, че ще му предложи ясна програма за финансова възмездие с българския престъпен олигархичен бизнес.