Според министър Делян Добрев, от БСП са знаели предварително за руския иск от 1 милиард евро за АЕЦ „Белене”, а Корнелия Нинова от БСП пък отвърна днес като детонира твърдението ,че правителството на ГЕРБ е имало информация за подготвян атентат в България преди касапницата на летище Сарафово.

Звучи страховита тази размяна на удари, направо е в духа на революционния плам на Станишев, който лансира днес партийния лозунг „свобода или ГЕРБ”. Обаче е твърде бутафорна. Отново…

Интересното не е в самата размяна на обвинения, а в тяхната предсказуема „безкръвност” и доказана беззъбост.

Едните са жалват от БСП на европейската полиция за разследване на злоупотреби ОЛАФ и получават светкавично напомняне, че със същия успех могат да се оплачат на „арменския поп”, защото тази специализирана служба действа само в рамките на прерогативите си по отношение на далаверите с европейски средства.

Другите пък, за които е знайно, че имат дълбочинен поглед върху тайните на тайните служби в България поради генетични причини, демонстрират дозирана, но и твърде съмнителна в случая осведоменост за нещо толкова сериозно, което се коментира буквално в целия свят- от Ерусалим и Лондон до Вашингтон. Не е ли „малко” лековато да хвърляш подобни димки за отвличане на вниманието?

И друг път съм използвал метафората за тази битка в стил американски кеч. Уж се скубят, ритат и хапят на тепиха, а всъщност отлично спазват правилата, според които продължава шоуто, за да си получат хонорара за зрелището, за което публиката си плаща скъпо. Но е време вече да се разберем: след като беше разбит толкова триумфално „двуполюсният модел”, с дейното участие на благодетеля на Борисов в политиката Симеон Сакскобургготски и уж се разсея т.н. „синьо-червена мъгла”, какво точно получихме като алтернатива?

Получаваме безцветна мъгла, в която партийната окраска е само за заблуда на лековерните при обозначаването на кечистите.

Ако Борисов и компания наистина искаха да натикат в миша дупка предшествениците си от тройната коалиция , както обещаваха, за да впечатлят разочарованите от липсата на справедливост български избиратели, имаха три години да го направят. И не като някаква вендета, а по закон. Нима чак сега „прозряха” престъпния характер на атомния Франкенщайн край Белене ? Кого искат да заблудят с имитацията на внезапен праведно институционален гняв, обръщайки се за международна помощ за разкопаване на скелетите в българския ядрен гардероб?

Също толкова обречена на нищожност по своето практическо значение е маневрата на БСП с употребата на нещастие от мащаба на трагедията край Бургас за егоистичните цели на шоуто. Не че е невероятно властта да е сгафила в предотвратяването на атентата, но чак пък да е съучастник в него, като едва ли не е знаела, но не е предприела нищо, е абсурд, годен само за партийна употреба в клубовете на партията с преобладаващо членство на другарки и другари от т.н. трета възраст.

Не за друго обвинението на Нинова е несериозно, а защото от ГЕРБ дават мило и драго да се представят като успешни борци в битката срещу престъпността и нямат абсолютно никакъв интерес да се самоубиват, козирувайки пред огледалото. В най-лошия ( за ГЕРБ) случай, ако Нинова е сто процента права, ще последва същото, както и след пренебрегването на предупрежденията за сбъдналата се опасност от атентат срещу българската база в Кербала. Те.е. ще последва едно голямо нищо заради нищонеправенето, в което доказано големи специалисти са Георги Първанов, БСП, но и онези, който днес са наред да грачат соло в хора на гарваните.

Ако това е алтернативата на „синьо-червената мъгла”, от която изскочи Сакскобургготски, ранната прогноза за следващите избори отсега се очертава като един голяяям, пореден вопъл на разочарованите. Въпросът е само кой ще ги очарова този път.