Като предколеден шамар прозвуча извратената инициатива на даскал по история да върне учениците от едно кърджалийско училище в годините на социализма. Вместо в школото да се говори за добродетелите на Рождество, за историческата и общочовешката мисия на Исус и философията на учението, което носи, преподавателят по история направи атеистична въстановка как е изглеждал един час през вече далечната 1982 г. Урокът на „будителя” даже бе показан на живо по национална телевизия. Той започна с ретроградното "Клас стани - клас мирно", а след това часът продължи с досадната фисзарядка: "Раз - два - три - четири". За капак накрая с комсомолски устрем даскалът изкомандва: "равнис - мирно". След като охлади червените страсти, другарят обясни, че искал да телепортира децата в  епохата на добрия соцреализъм и ДКМС, за да се докоснат до "онова" сакрално време. Учениците изпълняваха като зомбирани всички заповеди пред портретите на червените икони Георги Димитров и Тодор Живков. "Трябва да има ред и дисциплина! Днес това не се спазва. Децата трябва да се научат!", констатира с дидактичен тон въодушевеният радетел на комунистическото възпитание.

"Трябва да знаят какво ги чака, затова правя въстановката. Всички сме виновни за състоянието на държавата сега", мотивира гаврата си даскалът. Червеният морализатор обаче приличаше повече на инквизитора от клипа на Пинк Флойд "Тухла в стената".  

Само ден по-късно съвсем като коледен подарък, дойде и новината, че колекцията на Музея на социалистическото изкуство в столичния кв. „Изгрев” съвсем скоро ще бъде обогатена с нови интересни експонати. 

Восъчни отливки на видни членове на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП, ще “реабилитират” партийната клика от висшия ешалон на БКП по време на  тоталитарния режим в България. Щели да бъдат по подобие на експонатите от световноизвестния музей за восъчни фигури на "Мадам Тюсо" в Лондон., а в колекцията ще влязат  образите на бащата на Сергей Станишев -  Димитър Станишев, Милко Балев, Петър Младенов, Станко Тодоров, Иван Пръмов, Огнян Дойнов, Чудомир Александров, Йордан Йотов, Цола Драгойчева, Пеко Таков, Гриша Филипов и Пенчо Кубадински и др. По ирония на съдбата тази престъпна червена клика, вместо след падането на комунизма да бъде осъдена за пораженията, които нанесе в продължение на 45 г. на нацията и да изгние по затворите, не само се измъкна от възмездие, но и ще бъде възвеличена в музей, а образите им ще бъдет показвани като пример на доброто минало. Тяхното място  е за друг музей - на срама и позора. В същото време никой не се сеща за жертвите точно на  „героите”, които ще греят в музея на ГЕРБ и културния министър Вежди Рашидов. Никой в България не споменава и дума, че на 26 декември преди 65 години комунистическият режим национализира банковата система в страната и сложи ръка върху спестяванията на милиони българи.  Разорени са хиляди дребни производители, съсипан е животът на хиляди семейства, обявени за врагове.

26 декември ще остане в черните хроники на нацията и с друг печален факт. Преди 45 г. Софийски градски съд осъжда задочно писателя Георги Марков на 6 г. и 6 месеца, затвор заради шпионаж в полза на друга държавата. Процесът е изцяло манипулиран и стъкмен от службите. Само 6 години по-късно присъдата все пак влиза в сила, но в доста по-жесток вариант - писателят е убит по поръчка на Държавна сигурност в Лондон. Днес обаче това е просто исторически факт. Българските ученици почти нищо не знаят за Георги Марков, произведенията му не се изучават в училище, а поръчителите и убийците му са на свобода. Вместо да се дискутират Задочните репортажи, които показват в натура зловещото лице на социализма, в българското училище се възраждат тоталитарни символи и модели. И докато Европа и светът осъдиха комунизма като престъпен режим, у нас се опитват да го реабилитират и да ни го  пробутват като светло бъдеще.