Николай Паунов, Фейсбук
То се появяваше навсякъде, където имаше и най-малката вероятност нещичко да се случи неоцапано. Въпреки масираната рекламна кампания на всякакви прахове за пране, Петното винаги си оставаше неизличимо. Заплахата от Петното така стряскаше някои хора, че дори когато хващаха перото с най-добри намерения, ръката им трепваше и те неволно го изобразяваха някъде по белия лист, сред подредените редове с мъдри мисли. Други започнаха да се притесняват да правят каквото и да е, ако в резултата отсъстваше Петното. И на Петното не се налагаше да прави нищо друго, освен да гледа отстрани и да се подсмихва. Намесваше се само, когато е необходимо. Това се нарича професионализъм. В един момент Петното дори започна да се притеснява от конкуренция. Така де, където се появи едно петно, лесно се появяват нови и нови... Иди после докажи, че си истинското Петно, а не някаква поредна самозвана мръсотия! А годината полека-лека си измина... И не е толкова страшно, че опитите за изчистване на Петното се провалиха, страшно е, че май постепенно започваме да го приемаме за аксесоар. Толкова е фешън!
Още от Лачени цървули
Бруталното убийство в Пловдив – къде сбъркахме?
Зее вакуум, който поглъща душите на тези деца, които на пръв поглед са само убийци, но всъщност те са и жертви, защото това, което са направили, ще промени в негативен план живота им завинаги
Три дни в България – държавата е в клинична смърт…
Неми свидетели сме на разпад на авторитета на институциите и на усещането за законност и държавност
Италианският мейнстрийм натопи София като локация и бърлога на младите неонацисти, но такива ли са фактите?
Точността на новината за антисемитската проява в малкия курортен градец Банско е особено важна, защото засягат репутацията на държава и чувствителни теми като антисемитизма