Николай Паунов, Фейсбук
То се появяваше навсякъде, където имаше и най-малката вероятност нещичко да се случи неоцапано. Въпреки масираната рекламна кампания на всякакви прахове за пране, Петното винаги си оставаше неизличимо. Заплахата от Петното така стряскаше някои хора, че дори когато хващаха перото с най-добри намерения, ръката им трепваше и те неволно го изобразяваха някъде по белия лист, сред подредените редове с мъдри мисли. Други започнаха да се притесняват да правят каквото и да е, ако в резултата отсъстваше Петното. И на Петното не се налагаше да прави нищо друго, освен да гледа отстрани и да се подсмихва. Намесваше се само, когато е необходимо. Това се нарича професионализъм. В един момент Петното дори започна да се притеснява от конкуренция. Така де, където се появи едно петно, лесно се появяват нови и нови... Иди после докажи, че си истинското Петно, а не някаква поредна самозвана мръсотия! А годината полека-лека си измина... И не е толкова страшно, че опитите за изчистване на Петното се провалиха, страшно е, че май постепенно започваме да го приемаме за аксесоар. Толкова е фешън!
Още от Лачени цървули
Задава се кръстопът
Пъплим по земното кълбо и се налага да пресичаме нерегулирани кръстовища, да изчакваме бариери, а който сбърка прави наказателни обиколки от един-два века
25 октомври: Да си купим свобода или да подарим цялата власт на „прогресистите“?
Който иска България да остане европейска демократична страна, с национален интерес, гарантиран от членството ни в двата мощни клуба НАТО и ЕС, с перспектива за бъдещето на децата ни - изборът е тандемът Гюров-Кандев
Парадоксът "Български народ"
Парадоксалното на парадокса, е че, той (българският народ) не е в състояние да излъчи смислена интелигентна опозиция и отхвърля всякаква идея за меритокрация