Едвин Сугарев, Svobodata.com

 След четвърт век мрънкане на мантрата, че партията е права, когато съгреши дори, най-накрая се случи невероятното: БСП се разцепи. Каквато и вода да докарват от девет дерета нейните лидери и политическите им шамани, фактът си остава факт – не друг, а бившият кандидат за президент и вицепреемиер в правителството на тройната коалиция Ивайло Калфин подаде оставка от позицията си на лидер на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. При това с казването, че при драматичния избор между идеите си и ръководството на БСП, който му се налагало да прави в последно време, той предпочитал идеите си. Като се има предвид, че “ръководството” се оглавява от Сергей Станишев, лидер и на ПЕС, шамарът е оглушителен. И отеква далеч отвъд границите на България.

Разбира се, появиха се подозрения, че най-качественият български евродепутат – както Калфин се самоопредели – е стигнал до това драматично решение преди всичко защото е попаднал на неизбираемо място в червената евролиста за предстоящите избори. И че може да не става дума за разцепление, а за изнудване, при което размахания призрак на втората листа означава: оценете ме по достойнство, иначе...

Това би била вероятна хипотеза, ако ситуацията е нормална – но тя не е. Все пак трябва да отбележим, че

нагонът към политически самоубийства

не е характерна черта на българската левица. И че жестът на Калфин съвпада с размразяването на Първановото АБВ и огласената вече заявка за явяване с втора листа, която да бъде оглавена именно от него. Както и с далеч по-ясното разграничение на Татяна Дончева, която напусна БСП и обяви в прав текст, че столетницата не може да представлява интересите на левите хора – и че трябва да се започне на чисто – и с нова партия.

Доколко разтърсващи за БСП са тези новини, можем да съдим по реакциите на червения елит. Според Мая Манолова например поведението на Калфин било разочароващо, понеже работело в полза на Бойко Борисов. При настоящата конюнктура в БСП това е най-тежкото обвинение, което може да бъде отправено към настоящите и бъдещи ренегати. Кристиян Вигенин призна, че ако има втора листа, част от гласовете за БСП ще бъдат разпилени. Татяна Бурджиева пък подчерта, че според устава на БСП, ако бъде излъчена такава листа, отговорните за това лидери трябва да бъдат изключени – като този принцип се отнася и до бившия президент Георги Първанов.

Доста трудно ще бъде обаче решението за подобен радикален жест. То би могло да струва тежко поражение на евроизборите – тъй като Първанов има доста сериозна подкрепа в по-консервативните среди на БСП, които трудно могат да преглътнат факта, че при все че се е задържал най-дълго на своя пост, Сергей Дмитриевич е изгубил досега буквално всички избори, в които е участвал. Доверието към него – най-вече поради казуса с Пеевски, който фатално срина доверието в кабинета на Орешарски – е до голяма степен изчерпано; той самият разчиташе при евентуален успех на тези избори да бъде номиниран като следващия еврокомисар. Сега тези шансове са погребани, а бъдещето на самата БСП – минирано от нейния бивш лидер и президент, по-известен на българите под името Гоце.

Това е добра новина. Не защото настоящото разцепление дава шанс за поява на нормална лява партия, от която България безспорно се нуждае. Не – настоящата ситуация може да бъде описана или като разбягване на по-интелигентните плъхове от потъващия кораб, или като джавкане за големия руски кокал. Но всеки шанс за катастрофа в нереформираната столетница, която както преди, така и сега обслужва не българските, а руските интереси, са добра новина за всеки нормален българин.

Шансовете на джавкащите се далеч не са равни – поне до този момент всички леви псевдо-алтернативи са загивали скоропостижно в тежката сянка на столетницата – и ни предстои да видим дали и този път ще е така.

В същото време обаче и никога досега БСП не е изпадала в толкова драматична безпътица, в каквато се намира в момента като заложник на ДПС и като политическа фасада за скритата власт на олигарсите. Но пък дали Калфин, Гоце и сие ще прокопсат или не, не е толкова важно: става дума за един дол дренки. По-важното е, че се очертава

червено Ватерло,

от което БСП дълго няма да се възстанови, а България ще придобие шанса да стане нормална страна.

Този шанс е изключителен – той няма да се повтори. Именно той предполага значимостта на тези избори – която е далеч по-голяма от това кой ще ни представлява в Европарламента. Затова не само десните партии, но и изобщо нормалните хора в България трябва да следват един единствен принцип: всички срещу БСП и нейните ДС-производни. Трябва първо да отстраним това зло – на всяка цена – да разчистим неговите авгиеви обори, да учредим нов договор между избирателите и тяхното политическо представителство – под формата на нова Конституция. После – щом превърнем родината си в нормална страна – можем да спорим на воля кой кой е, какъв е и откъде е.