Николай Ненчев

С последното си изказване президентът отправи закана към конституционния ред, каквато не бяхме чували от десетилетия! Нима Румен Радев не си дава сметка, че сме 2018, а не 1934 година? Чухме от устата на държавния глава да заявявява: „Ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване. Ще вложа своите сили в диалог и сътрудничество с вас и извеждането на страната към нова перспектива на развитие". Какво означава това? Призив за „Културна революция“, за бунт на „царя“ и „поданиците” срещу „бароните“? Какво дава основание на Румен Радев да разглежда себе си извън “политическата класа”? Колко удобно! Само че, когато хвърли униформата си, след като я беше опозорил с изявления, че като началник на Военновъздушните сили не приема решение на Министерския съвет и на Народното събрание, той стана част от тази политическа класа! Още преди да бъде избран, той демонстрира, че 

не се интересува от духа и буквата на Конституцията

 Днес като президент отправя нескрита заявка за това! Ако, по думите му, „нов изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива,“ то, как планира да изведе страната до нови перспективи и какви са те? Дали планира след евентуална оставка на правителството да не задвижи изборния цикъл? Дали ще управлява чрез декрети? Дали вместо избори няма да предложи серия от манипулирани референдуми? Негова цел ли е да унищожи парламентарната демокрация? И това ли е продължението на плана „Решетников“? Видяхме до какви „нови перспективи“ доведе страната си Александър Лукашенко! Или Хуго Чавес и Мадуро? Не сме забравили, че и сръбският президент Милошевич започна кариерата си с призив за обединение на народа срещу “политическата класа“. Най-болезнени, разбира се, са поуките от нашата собствена българска история. Отстраняването на „политическата класа“ от властта през 1934 г. доведе до еднолично управление, което през 1941 г. направи катастрофален геополитически избор и остави България през 1944 г. безпомощна и без съюзници пред Съветската агресия. Нима ще допуснем този порочен исторически цикъл да се повтори?

 Не бива да се лъжем!

 България се нуждае от дълбоки реформи. Съдебната власт е опасно йерархизирана и неефективна. Няма ясно разграничение между професионалното и политическото ръководство в министерствата. Системата на здравеопазването продължава да функционира зле. Доходите на хората си остават най-ниските в Европейския съюз. Не без намесата на служебното правителство, назначено от Румен Радев, проектите за модернизация на въоръжените сили бяха замразени. Страната наистина е в дълбока системна криза и появата на президент, който заплашва конституционния ред е симптом за нейната сериозност. В света, в Европа и на Балканите наблюдаваме остро геополитическо противопоставяне. Очакват се тежки конфликти. В този критичен момент всяко посегателство срещу конституционния ред, свободата и демокрацията в България ще има фатални последствия и обслужва само и единствено чужди имперски геополитически интереси.