Виолета К. Радева, специално за  Faktor.bg

Коалиционното правителство на ГЕРБ и обединените патриоти реши превъоръжаването на българската бойна авиация да бъде със самолети, съвместими с бойните самолети на НАТО, чийто член е Република България. Изборът на F-16 от геостратегическа гледна точка, съпоставен с горещо препоръчвания от бившия шеф на ВВС шведски самолет Грипен, е единственият логичен избор. Изборът разбира се има своите и бойно-технически, и политически измерения. Първите са от сферата на компетентност на военните. Те вече си казаха думата, предлагайки министерският съвет да реши в полза на самолетите от САЩ. Политическите измерения обаче са всъщност далече по-важни и по тях трябва да изразят позиции всички по-значителни части от българското общество, тъй като става дума за общата ни сигурност, за потвърждаване на евроатлантическия избор, който България направи в началото на XXI век. 

За никого не е тайна, че Руската федерация води пълномащабна хибридна война по отношение не само на страните от Европейския съюз, Великобритания и в голяма степен на САЩ по време на кампанията за последните президентски избори, но тази война с особена настървеност се води спрямо бившите соцдържави и по-конкретно с България.

Една от големите спечелени от Русия битки беше тази за избора на български президент

Посоченият и благословен от „скромния пенсионер” ген. Решетников „натовски генерал” Румен Радев седна върху стола на държавния глава. От този момент започна неистовият натиск върху правителството да финализира покупката на шведските самолети Грипен, за които той, като бивш шеф на ВВС, лобира със страст, достойна за по-благородни дела. 

Едва ли първостепенната грижа на един държавен глава трябва да е от кой производител да бъде купен и какъв изтребител е нужен на българската армия. Дори този държавен глава да е пенсиониран летец. След като е станал президент, той вече е влязъл в различна социална роля и тази роля изисква от него други умения, поставя му други отговорности. Но не! Нашият държавен глава така се е вживял в ролята на рекламен агент за шведските Грипени, че предизвиква у своите опоненти обосновано предположение за някаква неясна зависимост или за известна корист. Дали е така – знаят си той и онези, които евентуално са мотивирали поведението му по казуса. До каква степен е обсебен от самолетите пролича дори и в неадекватната реч, която дръпна на ошашавените празнуващи българи в новогодишното си уж приветствие. 

Да брани държавния глава и атакуващата му позиция срещу решението на днешното легитимно избрано, а не назначено служебно правителство, се появи на 11 януари 2019 г. в предаването на БНТ „Още от деня” неговият главен секретар полк. Димитър Стоянов. С тона на обиден, възприет сякаш да внуши на публиката колко неразбран, въпреки абсолютната си правота, е началникът, комуто служи и съветва (вероятно – не знам, не съм се разхождала из покоите на държавните ни глави), полковникът дълго и широко обясни как не били спазени процедурите. Процедурите! Те, процедурите, били най-важни! Нямало значение какъв боен самолет щял да бъде купен, важни били процедурите. Конкурсът бил опорочен. На възражението, че според комисията в Народното събрание не става въпрос изобщо за конкурс, а за стратегическа преценка, господин полковникът, сякаш не е чул цитираното становище, отново запремята тезата за „опорочения конкурс”. 

В последно време

президентското воинство е на крак

Няма телевизия или друга медия, където да не виждаме или слушаме заклинания срещу избора на F-16. В оплакването на героя Грипен се включи, като в древногръцките трагедии, целият комунистическо-русофилско-президентски хор. С неподражаем патос в него се извисяват гласовете на бивши, настоящи и бъдещи комунисти – като се започне от лидерката на БСП Нинова и се стигне до лицето на партията със затихващи функции АБВ Румен Петков, който настоява за отмяна на процедурата за избор на нов боен самолет с аргумента, че те искали модернизация на цялата военна техника. Това, че всички, които открито или прикрито са радетели за някакви евроазиатщини, за любов и вечна дружба с „освободителката” Русия са срещу американските F-16, едва ли може да изненада някого. 

Няма сега да търсим корените на тази любов необяснима към шведските самолети на руските патриоти с български паспорти. За тях достатъчно се изговори през последните дни. Ако пиша тези редове, то е, за да изразя абсолютното си недоумение къде са и защо мълчат лидерите на определящите са като десни партии. Нали твърдят, че са за категорично заявени позиции по отношение на принадлежността ни към НАТО и към колективната сигурност на демократичния свят? Какви са техните становища по горещия спор? 

Това, че са опозиция на днешното правителство, означава ли, че

и по въпроса за избора на бойни самолети са също в опозиция и се солидаризират със становището на БСП

и на президента, тоест смятат, че трябва да бъде купен Грипен? Да не би пък да са се разболели от грип и да са изгубили гласа си, та не могат да изразят своето мнение? 

Защо не сме чули какво мисли по въпроса шефът на „Да, България” Христо Иванов?

По коя телевизия каза мнението си ген. Атанас Атанасов – лицето на Демократи за силна България /ДСБ/?

Чул ли е някой какво е становището на СДС, огласено от председателя на партията Румен Христов?

Виждал ли е някой г-н Лютви Местан, чул ли е неговата партия ДОСТ, която се обяви за дясна, либерална, как оценява аргументите „за” и „против” двата варианта, обсъждани публично?

Къде се покриха партията на дясната Кунева, хората на Касим Дал?

Едно от знаковите лица на десницата, Радан Кънев, коментира със страст на 11 януари „пакета Макрон”, но не е обелил и една дума например по позицията на САЩ, изразена от посолството в София, че F-16 блок 70 е най-добрата възможна комбинация от цена, бойни способности и взаимна съвместимост с другите натовски военновъздушни сили и че това е боен самолет, който ще служи ефикасно и надеждно в следващите 30-40 години. Не искам да кажа, че въпросът с пакета мобилност е без значение, маргинален. Не! Но неизмеримо по-важен е въпросът с избора на самолет за бойната ни авиация.

От всички определящи се като десни лидери, единствен Николай Ненчев от БЗНС, министър на отбраната в кабинета Борисов-2, има ясна и категорична позиция по въпроса. В своя лекция той заявява, че хибридната война на Русия срещу България, която се води по целия спектър на въздействие, е война против евроатлантическата ни ориентация. Война против идентичността ни като съюзник в НАТО и ЕС, чиято цел е да ни превърне в най-слабото звено на ЕС и НАТО, да ни превърне във вечно отворена врата за проникването на Русия на Балканите. Н. Ненчев признава, че не е успял да направи достатъчно в рамките на мандата си, за да се справи с руското хибридно влияние в нашата национална отбрана поради липса на достатъчно време.

Достатъчен ли е обаче този глас, за да измие лицето на десните в България?

Правителството без съмнение има за какво да бъде критикувано. То не е безгрешно и всички виждаме и грешките, и колебанията в доста случаи да се вземат болезнени, но необходими решения и да се извършат належащите реформи в много области. Когато става въпрос обаче за геостратегическия избор и ориентация на България, би било логично и естествено всички, които се самоопределят като евроатлантици, да не бъдат злоради кибици (дано бъда извинена за жаргона, но в случая това е точната дума!), а да докажат, че са такива не само на приказка, а на дело.