Григор Лилов*

В петък в София завърши работата си международната конференция "Тероризмът и електроните медии".  Тя се провежда редовно по тази тема от 2005 г. Организатор - IATR. 
А какво е IATR?
Абревиатурата означава Международна академия за телевизия и радио. Създадена е през 2002 г. Води се като руска обществена неправителствена организация. Колко е неправителствена, се вижда по състава й. Ще дам само един пример - неин президент е Анатолий Лисенко, който същевременно е генерален директор на ОРТ - Обществена руска телевизия. Тази "Обществена" въпреки названието й е държавна ТВ и затова Лисенко е назначен на длъжността си с Указ на руския президент. Редица от членовете на тази академия са били фигури в състава на КГБ.
Конференциите на тази Академия са ежегодни от 2005. Основният доклад беше на Владимир Козлов - бивш генерал от КГБ, а сега зам.-ръководител на Руската федерална агенция по печата и масовите комуникации. Не между другото, тя е вторият организатор на събитието заедно с Академията.

Родните сподвижници

Има и партньори-съорганизатори.  Такъв е родният Съюз на българските журналисти. Има и втори съорганизатор.  Той е родният "Международен институт за сигурност и сътрудничество." В Института изобилстват бивши служители на родното ДС и разни хора, добре поставени във вътрешното и външно МВР и разни служби. Но не си мислете, че в Института лицата са само "хората" от миналото и само тези от "източните".
Има и "западни" хора. 
Например такъв е Робърт С. Гилбърд, председател на Консултативния съвет на института, бивш американски посланик в Боливия, Индонезия и т.н., а сега президент на консултанската компания Washington Global Partners, специализирана в оценки на глобалния, регионален и национален риск. Там е и Брайън Дженкингс - бивша американска зелета барета, бивш служител на 5 и 7 Специална група на Пентагона, съветник в Групата за дългосрочно планиране на Пентагона, а сега спец. съветник на прочулата  се аналитично-изследователската корпорация "РЕНД", обслужваща Пентагона и амер. правителство. В официалната биография на Дженкингс дискретно е пропуснат вицепрезидентският му пост в "Мултигруп" малко преди да бъде застрелян Илия Павлов.

И една изненада - този Институт е създаден навремето по идея на червения политик Румен Петков, който и сега е председател на Общото му събрание. 

Но както много пъти съм обяснявал, щампите на пропагандата твърде често се разминават с действителността. А понякога са създадени специално, за да крият тази действителност.
Сред партньорите-съорганизатори е също така руският компютърен концерн "Лаборатория Касперски", който само преди дни стана обект на скандал заради подозрения в руски шпионаж. 
Сред партньорите са и няколко родни големи медии. 

Разбира се, няма нищо лошо руска структура, която според мен е на "прикритие", както се изразяват в определени среди на спецслужбите, да си провежда мероприятията с участието на други, чужди на нея структури - също на "прикритие". 
Не е лошо въпреки конкуренцията да обсъждат и анализират борбата с тероризма в различните му аспекти. Не само че няма нищо лошо, а дори е препоръчително, поне според мен!

Политическият знак "стоп"

Лошото е, ако зад този претекст се крие чиста пропагадна акция. В случая мероприятието беше уважено от руския посланик у нас. Това му е задачата - да подкрепя страната си. От света го уважиха на съвсем ниско официално равнище – Китай и Иран. 
Още по-лошо е родните политици да не знаят политическия знак "стоп!"
Защото на такива мероприятия под прикритие на разни секретни служби те нямат място - независимо дали са руски, западноевропейски, американски.
На официализирани такива събития на секретни служби могат и да присъстват, и да участват, но в замаскирани - не! 
Противопоказно е за българската външна политика, противопоказно е и за самите политици - във външните министерства на наши партньори и непартньори започват да ги подозират като част от тези структури. 
А на това събитие-конференция нещо като приветствие на родна почва произнесе вицепремиерът и министър на отбраната Каракачанов. 
Независимо от личното му решение, неговото изявление и участие с изказване в конференцията е знак на приветствие и участие от страна на родното правителство. 
Това е недопустимо в мероприятие, зад чийто образ 

прозират действията на чужди спецструктури

Присъства естествено споменатият вече Румен Петков. Присъстваха и депутатите Тома Томов и Елена Йончева. Казвам депутатите, а не журналистите, защото ги представяха първо като политически лица, а чак после като журналисти.
Всички те - родните съорганизатори, партньори и популярни лица бяха употребени или се самоупотребиха в чуждестранна пропагандна операция - в случая руската. 
Пропагандна е, защото конференцията се превърна в това, а не в специализиран форум с точно определена тема. 
Ще дам пример - пространна реч с много остри нападки срещу ЕС, НАТО и въобще срещу Запада, който не харесвал Кремъл и с маса хвалебствия по адрес на руската политика дръпна дори Стипе Месич (бивш президент на Хърватия до 2010 г.). 
За мен беше скандално, че след изказването на Месич, след такива изказвания следваха бурни аплодисменти, в които достойна дан дадоха българските политици, вкл. и вицепремиерът на родното правителство. А уж темата беше за тероризма и медиите, а не за междудържавни, европейски и атлантически отношения с Кремъл.

Имаше едно изключение от този роден слугинаж. То не се видя, но във външните министерства в ЕС ще го видят. И аз го видях - нямаше я фигурата на главния прокурор Сотир Цацаров. 
Сред гостите и изказващите се трябваше да бъде и той. Името му беше вкарано от някого и присъстваше в предварително обявената програма и дневен ред на конференцията, вкл. и с негово слово. 
Но въпреки това Сотир Цацаров не отиде. Оказа се с по-тънък усет за ситуация и допустимост и недопустимост какво може и какво не може от хора, именуващи се политици.

Разнопосочните сигнали на родните властници от различни партии, разнопосочните сигнали и на премиера ни стават опасни за България в условията на изострящо се световно противопостоене. 
Няма как да останеш хем с едните, хем - с другите. Със сигурност рано или късно някой ще те напляска, а може и от двете страни едновременно да ти видят сметката. Ще напомня, че разчекнатата между Изтока и Запада Югославия на Тито се спомина в кървави войни. 
Лично аз мисля, че въпреки всичките му недостатъци 

Запада е пътят, 

по който трябва да върви страната ни. 
На радетелите на Изтока, които ще се разпишат на поразия отдолу под поста, само ще напомня, че Русия не дава, а взима от България. (например най-високата цена на природния газ в Европа) Напомням им това, защото другите аргументи те не проумяват и не разбират.

*Текстът е публикуван на фейсбук сраницата на автора. Заглавието е на Faktor.bg