Николай Василев

По време на Втората световна война Франция рухва, не когато Вермахтът пресича изненадващо Ардените, а много по-рано. Още в края на 30-те години, когато французите се питат един друг: „Искаш ли да умреш за Данциг?“ 
Става въпрос за днешния полски град Гданск, който тогава е "свободен град" населен предимно с немци, който от години е управляван от нацистката партия (спечелила изборите по демократичен начин), но е отделен от Германия по силата на Версайския договор и в него е разположен полски гарнизон. По силата на същия договор Англия и Франция, не са позволили на три милиона судетски немци да са присъединят към демилитаризираната и демократична Германия, но когато Хитлер заплашва с война са му позволили да анексира техните провинции. Няколко месеца по-късно нацистите влизат в Прага. Агресията успява, защото не друг, а британският премиер Невил Чембърлейн е определил Чехословакия като „далечна страна, за която не знаем нищо“. 
Съчетанието на две дълбоко погрешни политики - недалновидни договори отрекли правото на демократично самоопределение и опит за омилостивяване на диктатор довеждат до 

деморализация на западноевропейските общества

 Година по-късно Вермахтът марширува по Шанз-Елизе. 
Когато през 1948 година комунистите организират преврат в Чехословакия и я превръщат в съветски сателит, Западните демокрации изглежда са си научили урока. В отговор създават Организация на северноатлантическия договор (НАТО). По силата на чл. 5-ти, ако една от страните членки бъде нападната и тя поиска помощ от съюзниците си, всички са длъжни да приемат, че са нападнати. Ключовата дума тук е „нападнати“. И дума не може да става за солидарност с евентуални агресивни действия на страни членки. Когато Великобритания и Франция нападат Египет през 1956 г., Съединените щати осъждат нападението. „Старата Европа“ отказа да участва в американската война в Ирак. Но когато терористи удариха Световния търговски център в Ню Йорк през 2001, за първи и последен път 

чл. 5 беше задействан

 Това е магията на Северноатлантическия алианс. Колкото по-решителен изглежда той, толкова по-малка е вероятността някой някога да умира за когото и да било. Ал Кайда може и да нападне САЩ, но едва ли има държава, която би  поела подобен риск... освен ако няма достатъчно причини да смята, че нападайки член на НАТО, реакцията на Вашингтон ще бъде само словесна. Известно е, че някога Хитлер не е вярвал, че Великобритания ще удържи на гаранцията, която е дала на Полша... 
След 1949 г. Съединените щати дадоха гаранции на слаби и беззащитни страни и никой не си позволи да ги нападне. Какво би станало обаче, ако потенциалните агресори се усъмнят в американската решителност? 1-ви Септември 1939 г. не ни ли дава отговора?
Едва ли някой вече се съмнява, че срещу НАТО днес се води хибридна война, чиято основна цел е да накара американците да подложат на съмнение смислеността на гаранциите, които са дали на страни, сигурността на които не засяга пряко живота и сигурността на Америка. 
След фиаското на президента Тръмп в Хелзинки, журналистът от близката до Републиканската партия телевизия Фокс Тъкър Карлсън направи провокиращ коментар. Заяви, че Черна гора била малка страна, с ограничени ресурси, която малко американци биха могли да намерят на картата. От американска гледна точка тя не била важна. Но ето, че след акт на Конгреса, който едва ли е бил забелязан от американската общественост, Черна гора придобила огромно значение за САЩ. От миналата година тя е член на НАТО и ако някога се окаже във война, Американската армия е длъжна да я защитава. Журналистът направи някои неточни аналогии с договорите, с които били формирани Антантата и Централните обяви, че те довели до Първата световна война. Тогава Карлъсн включи запис от интервю с президента Търмп, в което му задава крайно провокиращия въпрос:
„Защо е в наш интерес да защитаваме териториалната цялост на Черна гора? Защо моят син трябва да отиде, за да я защитава от атака?“
Вместо да отговори, че единственият ефект от американските гаранции е, че никой никога никой няма да нападне Черна гора и останалите членове на Алианса, а това е много добра новина за Америка... президентът Тръмп заяви..., че и той си задавал същия въпрос! Черногорците били силни хора, можело да са агресивни и ... честито! Вие сте в Трета световна война! Но... така били устроени нещата...“
Карлсън похвали Тръмп за изказването му. Президентите трябвало да мислят за тези неща. Било идиотско САЩ да обещават за вечни времена да бранят границите на Черна гора! Това било голям ангажимент. Все едно да обещаеш на приятел да се грижиш за децата му, ако той умре! „Наистина ли сме готови да браним Черна гора и други членки на НАТО като Естония, Словакия? Искате ли децата ви да умрат в тези страни?“ 
Случайно, или не, Карлсън използва като примери страни, които не бяха независими допреди няколко десетилетия. Внушението е очевидно. Не си ли живеехме прекрасно и когато на картата на света ги нямаше Черна гора, Естония, Словакия? За какво ни е да се ангажираме с тяхната независимост и сигурност?
И ако всичко казано не беше достатъчно скандално, Карлсън повтори опорната точка на руската пропаганда. НАТО била формирана за да брани ЗАПАДНА Европа от СЪВЕТСКА атака. Вече три десетилетия Съветският съюз не съществувал. 

Защо ни е тогава НАТО? 

Известният журналист би трябвало да знае, че войните не са се появили с появата на Съветския съюз, нито са изчезнали с него. Смисълът на НАТО е да спре всички възможни агресии в демократична Европа. След неговото създаване нито една страна членка на Алианса не беше нападната на Стария континент. През 1982 г. управляваната от хунта Аржентина нападна британските Фолкландски острови, но Лондон прецени, че може сам да се справи с агресията и не постави въпроса на Атлантическия съвет. Едва ли някой се съмнява, че ако президентът Макариос не беше отхвърлил двете покани и беше присъединил страната си към НАТО, днес Кипър нямаше да бъде разделен. Също толкова е сигурно, че ако през 2006 година Украйна и Грузия бяха поканени в НАТО, окупациите на Абхазия и на Южна Осетия, както и анексията на Крим нямаше да се случат.
Слушателите на Карлсън би трябвало да си зададат простия въпрос: Ако американци не бивало да загиват в защита на Черна гора, къде е червената линия на защита на техния начин на живот? Трябва ли да чакат нов Пърл Харбър?
Съединените щати очевидно не са в състояние да сложат край на всеки конфликт, да спрат всяка агресия, да накарат целия свят да приеме либералната демокрация. Опитът им през 60-те години да спрат комунистическата агресия срещу корумпирания, полу-феодален Южен Виетнам завърши катастрофално. Не по-успешен беше опитът за умиротворяване на разпадналата се държава Сомалия в началото на 90-те. Войните в Афганистан и Ирак не донесоха нищо добро за сигурността на Западния свят. 
Когато американски войски биват изпращани в страни, където голяма част от населението не ги желае, било поради грандиозни планове на Белия дом и Пентагона, било заради някакъв ангажимент, който американското общество не разбира, деморализацията на армията и на обществото е неизбежна. Но когато те биват разположени в страни, в които са добре дошли и защитават демократичните ценности – моралът е висок и Америка наистина брани световен ред, който позволява и на нейните граждани да просперират.
Безсмислено е военнослужещи да бъдат изпращани на война за „ценности“. Няма нищо по-смислено от това хората, които споделят общи ценности да се защитават помежду си. Крайно неразумно е американски президент да изпраща американци на война в Ирак или Афганистан, за да превърне тези страни в демокрации. Също толкова престъпно е да изостави Естония на произвола на съдбата, защото желае по-добри отношения с Русия, а тя видите ли била „чувствителна“.
Разбира се богатите държави в Западния съюз трябва да плащат своя справедлив дял за общата защита и след определен "гратисен период" е логично да премахват всякакви митнически ограничения помежду си. Ако Тръмп заплашва ЕС и Канада с мита, само за да се премахнат всякакви търговски ограничения, значи е наистина на прав път. Страни като Германия имаха достатъчно дълъг "гратисен период“, в който можеха да налагат протекции на своя пазар и да изнасят на американския. Тръмп е прав и в осъждането на „Северен поток“ 1 и 2, чиято единствена цел е бъдат заобиколени Полша, Балтийските страни и разбира се да се постави Украйна на колене.
Когато поемаш ангажимент за взаимна защита, това от само себе си създава 

едно по-голямо „ние“

 В края на 18 век, отделните американски щати не са сигурни дали атака срещу един от тях автоматично означава атака срещу останалите. Най-много американци загиват във войната, която водят помежду си! Но през 1948-9 Америка рискува война със Съветския съюз, заради жителите на Западен Берлин... с които са воювали само три години по-рано! 
За да бъде защитен светът на либералната демокрация се нуждае не само от силни армии и подготвени служби, които да отбиват хибридните атаки. Нужна е една по-голяма обща идентификация. За защита от нелоялната конкуренция и от масовата миграция на бедни хора, поведението на много от които едва ли ще е съобразено с полисната етика, националните граници отдавна са недостатъчни. Нужно е много по-голямо защитено общо пространство. Затова когато питат американски президент: „Готови ли сме да защитаваме Черна гора“, въпросът трябва да бъде: „В състояние ли е Черна гора (България, Словакия...) да се впишат в нашия свят. Готови ли са да живеят по законите и принципите на либералната демокрация? Ако им дадем гратисен период, в който да могат да защитават пазарите си и да изнасят на нашите, ако им отпуснем някакъв „План Маршал“, ще се превърнат ли в интегрална част от нашия свят? Ще спомагат ли нашата обща сигурност? Ще спадне ли първоначалния наплив от неприятни емигранти, които могат да създават проблеми в нашите градове?“
Либералната демокрация ще оцелее само ако се създаде цял един огромен либерален свят, с гарантирано свободно движение на хора стоки и капитали. Той трябва да е много по-голям от границите на ЕС, дори на Евро-Атлантика – както предлага професор Калин Янакиев, макар да е примамливо да мечтаем оградата, която Доналд Тръмп изгражда по границата с Мексико и оградата, която ние изграждаме по границата с Турция да са сегменти от общо съоръжение, което обгражда общо пространство на свободно движение. Но Евро-Атлантика не е достатъчна. Логично е в този свободен свят да влизат и страни като Австралия, Нова Зеландия, защо не Чили и Уругвай? Защо не и някои държави от Далечния Изток Доскоро Израел също отговаряше на критериите...
Преди години сенатор Маккейн предлагаше да се създаде Лига на демокрациите. Ако тя стане реалност и вместо да се водят търговски войни между нейните сегменти, а президентите и премиерите на общността заявят: „League of Democracies FIRST”, това няма да е разрушителен популизъм. Така ще се гарантира свободният начин на живот.