Ислямизмът е по-лош избор от светския авторитаризъм

Огнян Минчев, Фейсбук

Асад или Ал Кайда - изберете сами... За Израел очевидно този избор не е труден. Да видим какво ще избере Обама. Най-важното е да се появи - или да се създаде трета възможност. Днес в Египет съзрява един необходим съюз между демократичната общност и армията, прогонил ислямиста Морси. Ако този съюз се беше случил в първата фаза на революцията на площад "Тахрир", Египет щеше да си спести Морси и днешните кръвопролития... Какви са възможностите в Сирия? Ще бъде подло за международната общност да остави ненаказана атаката с химическо оръжие - който и да я е извършил. Но кой го е направил? Режимът - както подозират западните лидери, или ислямистката опозиция - както смята бившият главен прокурор на Международния съд Карла дел Понте? Непримиримостта на страните в Сирия се подклажда - не на последно място - от реалистичното очакване, че победителите ислямисти ще изколят победените малцинства. Християни, алевити, арменци са по необходимост заложници на режима в Дамаск - подкрепят го като по-малкото зло.

Има ли шанс за Сирия

в едно истински светско и демократично движение на сунитското мнозинство, което да даде гаранции за неприкосновеност на малцинствата в сирийското общество? Без такова движение, което да привлече за съюзници значими общности сред малцинствата, Сирия трябва да избира между продължаваща гражданска - братоубийствена война и/или разпадане на страната на враждуващи помежду си анклави в резултат на взаимното обезкръвяване. Сирия може да се превърне в нещо, пред което ужасите на Ирак ще ни се видят бледи. Западът трябва да избягва лицемерна реторика и "умиване на ръцете" с ограничена интервенция, която само ще доотвори "кутията на Пандора" и ще даде шансове на Москва, Пекин и Техеран да разиграят "спасяване" на Сирия в свой собствен интерес. Или ще даде възможност на Ал Кайда и на другите радикални ислямисти да разширят завоеванията си по техния собствен "път към Европа". Ислямизмът е по-лош избор от светския авторитаризъм. Има ли Сирия шанс за нещо трето? Ако Египет успее да създаде светска демократична алтернатива, а Сирия излезе от гражданската война начело с едно светско демократично движение за национално помирение - "Арабската пролет" най-после би придобила някакъв разумен смисъл.