Христо Марков*, torsos, blog.bg

Това е положението. Това е резултата от протестите на Четата/Ангел, Янко и Дончо/. Това е рекапитулацията от лизането на задници – Бареков и Цацаров. Това е финалът на усилията, проникновено изживяни от скромната родна олигархия/и тя като държавата ни, всъщност пазарно ориентирана, но само към Русия/ - Цветан Василев, Делян Пеевски, Гочиту Гергов и разни Черепи, Фронтиери и Моники.

Когато в края на 2001 г. комунистическата-социалистическа партия попадна в нежните ръце на сина на секретаря на ЦК на БКП Дмитрий Яков и украинската еврейка Дина Мухина и на сън не съм си представял, че той ще придобие за дълго толкова власт, колкото имаха и другарите на родителите му. Защото, въпреки че загуби последователно седем поредни избора Станишка е фактическия победител на 12 май! Иска ли ни се или не – това е положението. Коалицията на „Гея, Бея и Злодея” ще има една-единствена свръх-задача: до май 2014 г. да удържи на всяка цена властта и рекламира с всички възможни средства председателя на европейските социалисти. Тогава Станишка ще се впусне в битката за шеф на Европейската комисия, т.е. за мястото на Барозу. И шансовете му съвсем не са малки, защото зад нежното  гръбче на съветския гражданин от Херсон ще застанат „братските” леви партии от цяла олевяваща Европа, либералите в ЕС, където ще го „промотират” ДПС и НДСВ, лобистите на Хохегер и всякакви дейци на континенталното задкулисие  и не на последно място могъщото еврейско лоби в ЕС. А да не забравяме и кръгът на Моника/вече като министри/, бивша Янова, която започна кариерата си от бюрото на шефа на ПЧБ Венци Йосифов /за справка прочетете спомените на Тошо Тошев, той разказва живописно за чукането на стария банкер и младата журналистка по бюрата в банки и редакции/. Комунистите по дифиниция нямат нищо общо с национални интереси, нямат род и родина, а откакто са приели постулатите на сатанистите Маркс и Ленин за тях над всичко е „интернационализма”, така че на Дмитриевич малко му пука за България и още по-малко за „положението на народа”, пенсии, заплати или енергийни помощи. Пука му за Вигенин/за всеки педераст еднополовата му любов е житейски приоритет/, след това за АЕЦ „Белене” и не на последно място за интересите на олигархията, която го създаде и отгледа. Тази овластена група рано забогатели типове сега разкарва Станишка и представители на партията му като панаирджийска мечка из своите „медии”, така както тикаше лайномета Бареков преди да лиже и маже около Герб, Цветанов и Борисов. Сега е

ред на Станишка да влезе в покоите на проститутката,

обслужвала страстно доскоро опонентите му, но той винаги е следващият, даже това го кефи. Дали при Моника, дали при Пеевски, Цветан Василев или Дудука Бареков той винаги е следващият, поредният… Но държи мандата на Олигарски, който пък кой знае защо още се чуди как да нарече правителството си. Като чуя от албанската му физиономия, че било „експертно” и се сещам за оня незабравим герой Нейчо Неев, който също бе провъзгласен за „експерт” от Беров преди 20 години – „Ебати държавата, щом аз съм и вицепремиер?!”.  И като провидим олигарските „експерти”  естествена е почудата защо не поканиха един дето се титулува като „Ицо, Стоте манекенки” да спретне правителство – поне щеше да изглежда по-лицеприятно, а не като съдружничката на Моника Зинаида и близка другарка на снахата Пръмова.

Това е положението, драги избиратели – вотът на 12 май обслужи Станишка. Използвайки вродената му подлост си спретна нова тройна коалиция с читаците на Местан и агресивно дебилните депутати на пудела Волен. И тази политическа коалиция/защото тя си е точно такава/ може и да векува, защото според калпавата ни Конституция правителство може да се избере и със 61 гласа, но може да падне само, ако се съберат 121/примерът с въртоглавия Филип го потвърждава/. И няма никакво значение, че самият Олигарски не знаеше имената на министрите си, слабо го интересуваше, че мъжът на министърката на околната среда е осъден за източване на държавния резерв, че тази на здравеопазването е била креватно отдадена на министъра на културата, а пък шефката на кабинета му Дивизиева сега чака отроче от същия осеменител Стоянович, че този на отбраната е подгащник на явлението Мая Манолова, по-известна като „Сестра Галева” и така нататък, без извинение.

Ударно се зае коалицията и с втората си свърх-задача – да възстанови „гьола” Белене и по-всичко изглежда, че ще успее. Просто тия няма да си играят на демокрация, референдуми и други подобни „лигавщини” – повече от 20 милиарда ще отидат при съветските им друзя, за да изкопчат поредното тяхно „милосърдие”. И за „правото дело” ще бъдат впрегнати всички възможни уйдурми на медийния фронт: от парите, всъщност нашите, на КТБ до свинеподобния магнат Пеевски. Двете посилни задачи ще са в дневния ред на правителството и всичко останало ще е само пренебрежим фон – цените на тока, монополите, пенсии, заплати, безработни, здравеопазване, че даже изучаването на турски език от азбукарчетата. Някак мимоходом ДПС и пудела Волен ще получат полагащото им се, според „плана Станишка”, за да се добута до май 2014, пък после…

Безсмислено е да се правят анализи на станалото. Просто

паднахме в капана на голямата манипулация,

в капана на нискочелия дудук  Бареков и комплексаря и масонски подчинения Цацаров. Всички, без изключения.

Яд ме е на Бойко Борисов, защото не игра смело, а то е да играеш без подлоги. Той попадна в ласото на подлогите, кръжащи около него от първия ден и направи от партията си колос на глинени крака, който при първия сериозен тест се срина под натиска на такива като Станишка и Мая Манолова. Докато Герб „входираха” ония ги изиграха по най-левашкия начин.

Сега всинца са в познатото състояние: след избори и след сватба не получиха онова, което са очаквали, но поне можеха да проверят какво да очакват. На куп празни десни кратуни обяснявах, че Атака и ДПС ще заиграят с комунетата на Станишка, а те ми отговаряха едно и също без изключение: „Важното е да паднат Герб…” Е, паднаха, но вие, драги десничари, липсвате въобще от парламентарните мутри. Дали ще си отговорите на въпроса „Кво стана?”, ако има въобще значение.

Пак след избори и след сватба задължително се стига до заключението, с което започнах – „Това е положението!” И може да се промени само по два начина – с груб, безкомпромисен, категоричен натиск от улицата или с гражданска война. Историята не познава, никой не е измислил трети, по който да си отидат комунистите, защото „Последното човешко право е правото на бунт.”

 * Христо Марков е депутат от Седмото Велико Народно събрание и от Тридесет и шестото народно събрание,  секретар на парламентарната група на СДС. Член на Демократическата партия. От 1991 год. е член на Върховния партиен съвет на партията. Един от 39-те депутати, които не подписаха конституцията. Участник в гладната стачка срещу приемането на Конституцията. Живее в Пловдив. Личният му блог  - toross.blog.bg - е един от най-популярните в страната.