Светослав Пинтев 

Бях не просто изумен, смаян, потресен, отвратен, а направо имах усещането, че ще полудея от срутилия се абсурд от думи, когато един депутат от БСП заяви във връзка с Македония, че прекрачването на демаркационните линии – език и националност означава национално предателство.  Какво прозрение. Дали партията си раздираше ризата, дали не се извиняваше за престъпленията си, за създаването на „македонскиот народ“ и „македонскиот язик“. Заслушах се…. Не, обратното, тя обвинява и заклеймява други. 

Щеше и да разстрелва, ако имаше начин 

 За това явление ми идва единствено турската дума гьонсуратлък. Тя, разбира се е твърде мека за случая, но по точна не можах да се сетя в момента. 
Червеният депутат обвини други в национално предателство, не партията, която го  направи народен представител. Ала с думите си удряше по нея, удряше жестоко, защото всички знаем истината, колкото и да се опитват да я заметат под черджето. А партията ще трябва да отговаря за това предателство. 
  Ето думите му: „В навечерието сме на поредното национално предателство”. Това зави не някой текезесар, който не познава фактите от историята и процесите,  а геополитическият анализатор, социолог, депутат от парламентарната група на БСП, наречен проф. Иво Христов. 
 Въпросното предателство щяло да се реализира 

с подписването на договора за добросъседство на 2 август – Илинден

 Опасенията му били, че  с ниското си ниво българската дипломация ще загърби фундаменталните национални интереси. Затова на петъчния парламентарен контрол  въпросният проф. Христов ще пита министър Екатерина Захариева имат ли намерения да прекрачат демаркационните линии – език и националност. „Прекрачването им означава национално предателство. Има въпроси, които не подлежат на никакви компромиси”, декларира проф. Христов.

Може да даде конкретен пример-как са постъпили те преди точно 60 години. Или по-актуален, с подкрепата на руската политика за дестабилизиране на Македония. Очевидно точно тази цел се преследва с подобни изказвания. Партньорството между България и Македония е трън в петата на Москва, а това професорът го знае отлично. 
Да напомним на проф. Иво Христов депутат на партията, чиито ръководители Георги Димитров  и Вълко Червенков подписват  през 1947 г. решението за закриване на всички македонски организации и институти за осъществяване на наредената от генералисимус Сталин насилствена македонизация на Пиринския край, че червените не са осъдили все още този акт. Тяхната партия е тази, която  осъществява изтезанията на българите отказали да се запишат като чисти македонци.
Кампания на вписване на народност „македонец“ в личните документи на български граждани е 

неистова и кървава

 Партийните ръководители активно подпомагат, наложеното от вожда на всички времена и народи създаване на „македонскиот язик“ и „история на мекедонскиот народ“ в Югославия. Партийният апарат послушно  и даже ентусиазирано изпълнява повелята, брутално мели и мачка по пътя си телата на отказалите да се превърнат от българи в чисти македонци. 
Сайтът desebg.com публикува преди време доклад на председателя на Областния комитет на Българската работническа партия (комунисти) Красимир Стойчев за „Извършеното във връзка с културно-националната автономия на Пиринския край”.
Документът е от юли 1947 г. и подробно описва  мерките и дейностите, предприети по насилствената македонизация на Пиринския край.
В  Югославия се провежда политика на изграждане на македонска нация на основата на крайна българофобия чрез фалшификация на историческите събития и процеси, припомни изданието. 
В доклада са коментирани следните дейности:
Популяризиране на Народна република Македония от страна на България;
Подготовка на партийния кадър за разяснение на „нашето разбиране по македонския въпрос”;
Изучаването на македонския език;
Разпространението на македонска книжнина;
Превръщането на вестник „Пиринско дело” в „действително македонски вестник”;
Взаимен обмен на делегации.
„Смятаме за нужно тук да отбележим, че малко ни се помага в това отношение от горе”, е посочено в доклада.
В него още се добавя:
„Друга помощ може би ние нямаме право да искаме. Обаче абсолютно необходимо е в живота на Партията, на Отечествения Фронт, въобще в политическия живот на страната да се чувства, че има една област в пределите на Народна Република България, която е Македонска.”
Документите се съхраняват в Държавна агенция „Архиви, ЦДА, отбелязва изданието.
Дори няма да  говорим повече за бруталното насилие. Само това документче щеше да е достатъчно, но  и неговото осъществяване е минало през  реки от кръв. 
Чудно ли е тогава, че хората в Република Македония бяха  и мнозина още са толкова 

враждебно настроени към България

 Кой се радва на майката, която е гасила фасове в очите му. Кой не се гневи от такава изродщина към собственото ти дете. Няма значение,  че самата България тогава също е жестоко насилена от наложените си при окупацията управници. Македонските българи помнят, че ги е отритнала, а и десетилетията комунистическа пропаганда е казала думата си. 
Длъжни сме да се извиним на тези хора, България официално да поднесе извненията си. Партията няма да го направи, тя отново търси предатели, а очите й се наливат с кръв, но българите трябва да измием този срам.