Преди години, когато съвсем оплескваше нещата, за да отклони вниманието от надробената попара, Тодор Живков погваше турците. Днес, братовчедът Бойко изглежда е усетил, че нещата не вървят на добре и явно гледа по посока на дадения му от родата пример как да баламоса българското население. Защото българинът е търпелив, търпелив, но години наред да го залъгват с образа на загрижен управник, който ще оправи нещата, май е започнало да му идва в повече. Това беше ясно още в средата на лятото, но социолозите се раздвижиха едва сега да доказват, че ГЕРБ върви надолу и в следващия парламент едва ли ще може да състави самостоятелно правителство. А останалите партии, които ще бъдат парламентарно представени, доста трудно след тежките думи изречени по адрес на управляващите, ще се отнесат към коалиция с тях. При подобна ситуация  стратезите на управляващата партия явно са разбрали, че ако разиграят техническата карта, това може да е от изгода за тях и по този начин да набавят така необходимите им гласове за един евентуален втори мандат. Но годините са други. България е член на ЕС и брутални действия, подобни на това, което правеше Живков, са невъзможни. Но едно нежно, патриотично активно мероприятие, като искането починалият преди 80 години български генерал Васил Делов, ръководил превземането на Кърджали през Балканската война, да бъде обявен с политически акт за почетен гражданин на същия град, е провокация, каквито правеха специалните служби от периода на комунизма. При създадения от медиите фон на случилото се, подобна констатация може да не се хареса на много хора, но настоящите редове са опит за подтикване към критично осмисляне на наложените от пропагандата стереотипи с явна предизборна ориентация. 

Генерал Делов е достоен българин, направил немалко за отечеството, но да бъде искано обявяването му за почетен гражданин на Кърджали осем десетилетия след неговата смърт е абсурд, ако не и предизвикателство, за да се постигне точно това, което се случи. Има много други начини да се отбележи делото на този велик българин с акцент на историческата оценка на неговото дело, като например да бъде издигнат паметник или открит музей, отколкото нищо незначещото за покойника обявяване за почетен гражданин. Но явно не честването на делото на Васил Делов е основният мотив в тази инициатива. А и последващите инициативи за удостояването му с орден, както и днешният парламентарен дебат говорят, че случаят ще бъде с продължение. 

Смесените райони в България имат своя характерен политико-партиен ландшафт. Българските избиратели от турски произход в мнозинството си гласуват за ДПС и с подобна инициатива управляващите целенасочено ги консолидират около тази именно партия и нейния лидер Ахмед Доган. Безценната услуга, направена на оперативния работник Ахмед, съзнателно е насочена към изчистването чрез етническа солидарност на доста зацапания от изнесената информация за неговото ДС-амплоа образ на борец за права и свободи. ГЕРБ са напълно наясно, че чрез създадената ситуация се намаляват шансовете за развитие на онези бивши членове на ДПС, които имаха куража да се противопоставят на наложеното от ДС ръководство на партията. Но освен консолидирането на ДПС около Доган, целта на управляващите е да привлекат български електорат в смесените райони като се представят за по патриоти от социалистите и по този начин да изтласкат БСП от смесените райони, като гласовете се ориентират или към ГЕРБ, или към сателитните псевдопатриоти от ВМРО и Атака. В тази връзка не е случайно, че се дава трибуна на Красимир Каракачанов с неговото обвинение към съвета в Кърджали в национална измяна и искането на ВМРО за разпускането му. Интересно е какво предвижда агент Иван - че при едни предсрочни избори съставът на съвета ще бъде по-различен? Или това е апел за суспендиране на демократично избраните институции? В предизборните си анализи ГЕРБ са стигнали до извода, че ВМРО и Атака е много вероятно да ги няма в следващия български парламент и затова се нуждаят от изкуствено реанимиране чрез подаване на подходящи теми, за да са  в състояние да приложат отново псевдопатриотичните си предизборни лозунги. Това предизборно изкуствено дишане се налага и от факта, че към този електорат се е запътил и ГОРД на Слави Бинев, който еднозначно декларира своята неприязън към Бойко Борисов и ГЕРБ. И ако успее да привлече гласувалите за Атака, явно няма да работи с управляващите в следващия парламент. Проблемът за Бинев е, че той не знае какво да прави, за да излезе от схемата човек-партия и очевидно някой го заблуждава с цел да го накара да си развърже кесията, както това се случи с прословутото му архонтство. Така че за Бойко Слави Бинев не е проблем. Явно става дума да начало на предизборна надпревара, при която управляващите са готови да преминат границата на разумното по една толкова чувствителна тема, за да останат във властта. Подобни провокации по всяка вероятност ще бъдат поднесени на българските избиратели нееднократно във времето, което остава до изборите. Неприятното при създадената ситуация е компрометирането на политическите партии в България и отсъствието на политически субект, на който избирателите да дадат своето доверие, а трябва да избират между до болка познатите актьори. Пределно е ясно, че ГЕРБ не са десни, а повече се идентифицират като плутократи. БСП няма нищо общо със социализма, а е структура на номенклатурата. Колкото до „България за гражданите“, там гражданите въобще отсъстват, а отново изплуват номенклатурни връзки. Това, което го няма в България е, че политиците, вместо да отидат при народа, който ги избира, и да го попитат каква политика е най-необходима в момента, чрез телевизионния екран му обясняват колко са велики и те, не другите, ще решат проблемите и всичко ще бъде добре. И по този начин – от избори до избори. А темата за кого да се гласува остава. Римляните са намерили обяснение как да се управлява и са го изразили синтезирано във фразата „Хляб и зрелища“. И ако хлябът не е колкото трябва да бъде, то поне зрелищата са в изобилие.