Мирослав Дърмов,Лексингтън, Кентъки, САЩ

Не измина и седмица от провеждането на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, на който управляващите с подкрепата на президент и опозиция определиха протестите като основна вътрешна заплаха за сигурността на България и вътрешният министър Йовчев смени речника. Протестите вече не са израз на недоволство, а нападение срещу депутатите. И неизчакал още така наречената реформа в сферата на сигурността, започна да определя какво е законно и какво не. Оказа се, че протестът на студентите от 12 ноември е /по думите на министъра/ незаконен и за по-голяма убедителност същият навърза дузина обвинения в престъпление на демонстриращите пред Парламента. Независимо, че в една демократична държава подобно поведение на вътрешен министър е недопустимо и е еднозначно повод за неговото уволнение, изглежда дори фасадата на демократичност и цивилизованост не е необходима на коалицията БСП-ДПС-Атака. И за потвърдят този факт, дори си организираха нещо като поздравление с победата на семинар в Боровец.

Наглостта на управляващите

не е само функция от успеха им на съвещанието при президента, довел до заклеймяване на недоволните като вътрешния враг. Това, което недоволните от ситуацията в България пропуснаха, е международната активност на управляващата коалиция в търсене на подкрепа навън. Странно е устроен българинът. На него все му се иска някой като Дядо Иван да му реши проблемите и отнесено към днешния ден, може би се надява, че Големият брат (по моето скромно мнение, едно много странно заимстване от „1984“ на Оруел) в лицето на САЩ или Европейската общност, като „вуйчо ни от Германия“ ще осъществи отстраняването на мафията от властта. Само че в реалния живот подобни неща не се случват и докато недоволните чакат някой друг да им реши проблемите, управляващите правят политика и ако не намират подкрепа, то поне не провокират обрат в незаинтересуваността на останалия свят към случващото се в България. Това не е нещо ново. Комунистическата номенклатура оцеля във властта именно посредством реализирането на една доста витиевата външна политика, която би могла да се опише с едно изречение: “Да успокоим американците, да изглеждаме европейци и винаги да бъдем в крак с руските стратегически интереси.“ Може да звучи странно, но именно това направи номенклатурата, за да оцелее и да продължава да управлява България.

В началото на прехода, когато единствената суперсила САЩ определяше управляващите в Източна Европа, основната цел на БКП/БСП елитът беше да се убедят задокеанските партньори, че в тяхно лице Америка има лоялен верноподник.  Това не се оказа особено трудно. Реално САЩ нямат интереси в България. Ако се изключат няколкото бази, които самите комунисти им предоставиха безплатно, единственото желание, което оставяше да бъде изпълнено бе незабавното съгласие с всяка една международна инициатива на Съединените щати. А това беше необходимо за Америка, защото там уважават доктрините и за да се заобиколи доктрината Уайнбергер, е необходимо елитът да създаде впечатление, че действа в интерес на международната общност. А в подобни ситуации българите бяха винаги измежду първите. Афоризми в тази насока има в изобилие. Като се започне от вица, че българският представител в ООН изразява гореща подкрепа още преди американските представители да са завършили експозето си, до действията на бившият външен министър Младенов да е в унисон с идеята на Хилари за „Приятели на Сирия“ и да събере в България джихадистите, за които в последствие от администрацията на Обама заявиха, че не знаят дали да ги подкрепят поради еднозначните им връзки с Ал-Кайда. Подобно развитие изглежда се оказа недостатъчно сигурно за сега управляващите в стремежа им да успокоят Америка и решиха, както се изразява министър Стойнев, да преминат от политическо приятелство, към икономическо. И се появи историята със седми блок на АЕЦ Козлодуй и Уестингхаус. Управляващите от  БСП-ДПС, в най-добрите традиции на латиноамериканските държави от 50-те години на 20-ти век, решиха да създадат икономически интерес за САЩ в лицето на Уестингхаус, с надеждата, че Съединените щати, които в своята история неведнъж са подкрепяли или са проявявали неутралитет към диктаторски или недемократични режими, ако е налице американски интерес в тази държава, ще им засвидетелстват някаква подкрепа. Може би точно поради тази причина е унизителната история това да се случи без конкурс и със странната гаранция, че в следващите 50 години няма да има данъчно облагане. Явно управляващите се надяват, че по този начин ще успокоят американците, дори в случай, ако се реанимира АЕЦ Белене. И ако това не е достатъчно, може да помислят и за шистовия газ, който обаче, след началото на функционирането на „Южен поток“ просто ще се окаже неефективно начинание.

Колкото до европейското направление, номенклатурата на БКП/БСП винаги го е възприемала като изключително важно за легитимирането на властимащите в България. За това бяха всички напъни за признаването на партията като социалдемократическа и приемането й в Социнтерна. Това не можеше да се случи, докато признатият лидер на социалдемокрацията в съвременна България д-р Дертлиев беше жив, тъй като той категорично се противопоставяше на приемането на БСП. След смъртта му някакъв смешник, за едно депутатско място в „Коалиция за България“ промени тази политика на БСДП спрямо БСП. А в наши дни, с помощта на руското влияние  Сергей Станишев беше избран и за лидер на ПЕС, което допълнително засили претенциите за легитимност за управление на БСП. Но явно това не е достатъчна гаранция за оцеляването на днешните управляващи, защото

ПЕС е силно компрометирана не само от позицията й към случващото се в България,

но и поради мълчанието й за събитията в Украйна, като заложиха на бюрокрацията в Брюксел и нейната идея за Европа на регионите. Впрочем, тази идея не е нова и е опит на апарата в ЕС и ЕК да преодолее националните държави, за да продължи да съществува като някакъв фактор в Европа чрез идеята за регионално развитие, несъобразяващо се с националните граници. Не ми е известно да има много желаещи за подобни експерименти, но тук българските социалисти отново проявиха инициатива за региона Тракия (територия на България, Гърция и Турция), при това в интеграция с държава (Турция), която не е член на Европейския съюз. Не се изисква особена далновидност да се предвиди реакцията на Гърция по тази инициатива, но е ясно, че управляващите в България, за да останат на власт, са готови на отказ от суверенитет над част от територията, за да спечелят някаква подкрепа за тяхното управление от бюрокрацията в Брюксел. И това според тях се нарича

„да изглеждат европейци“

За третия елемент от провежданата външна политика на номенклатурата на БКП/БСП и сателити, а именно да са в унисон със стратегическите интереси на Русия,  е писано достатъчно в българските медии. При това доста критично. Но заслужава да бъде подчертано, че в този елемент от външната политика, номенклатурата на БКП/БСП е достигнала низините на предателството. Не става дума за имперската политика на Русия. Всяка държава като фактор в международните отношения се опитва да налага интересите си, но няма случай в близката история управляващите в която и да е държава да са игнорирали националния интерес в отношенията с Русия така, както днешната коалиция БСП-ДПС-Атака.  Би могло по всички проекти да се преговаря, а не да се изпълнява, както това правят управляващите днес.

Това е реалността днес в България. Всички тези мрачни мисли относно провежданата външна политика на номенклатурата на БКП/БСП, за да си осигури продължаване на управлението, са написани не за да се обезкуражат недоволните. Воден от разсъждението на Сун Дзъ „Само този, който наистина е запознат със злото във войната, може наистина на избере печелившите пътища за нейното провеждане“, се стремя да посоча изходната точка в противопоставянето, за да не се окажем отново, както това постоянно се случва в последните 24 години, в ситуацията на чирака-магьосник от едноименната балада на Гьоте.