Дори папа Франциск е по-ляв от цялата компания на „Позитано“ 20

“Къде са момчета със сопите от Майдана?“

Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки, САЩ

Не само за историците, но и за обикновените хора историята на комунистическото движение е полезна за разбиране на случващото се в БСП в днешни дни. Преди много години болшевишката партия имаше един конгрес наречен „Конгресът на победителите“, известен с това, че преобладаващото число делегати са разстреляни, защото някои от тях са имали неблагоразумието да гласуват за Киров, а не за Сталин. В България, след като дошлата на власт БКП (тогава  БРП(к)) унищожава всякаква форма на опозиционност, се провежда „Конгресът на победилия социализъм“. Някак си от само себе си проведеният на 8 февруари 2014 година 48 Конгрес на БСП напомня много на историческите си предшественици. Този конгрес не прие никакви документи,  дискутирани от висшия форум на партията. Тази странност явно се разбира от апаратчиците на „Позитано“ 20, защото на уебсайта на БСП в линка „48 Конгрес на БСП“ са прикачени поредица от стари документи на партията и никъде в изявлението на лидера и останалите изказали се активисти не става дума за приети или предложени за приемане от конгреса документи. Колкото до решенията за предстоящите евроизбори, те май въобще отсъстват от дневния ред на конгреса и само се споменава, че в близките седмици ще бъдат изготвени. Ето това нито Сталин, нито Тодор Живков не са си позволявали. Да се проведе конгрес като говорилня, славославеща лидера и да не се излезе с дори едно-единствено писмено решение. Но Сергей Станишев си го позволи и по този начин демонстрира пренебрежението си към партията БСП като показа, че става дума за безгласна тълпа, която одобрява всичко внушено от платените партийни активисти, а не за работещ форум, при това най-висшият в партията.

Като цяло, 48 Конгрес на БСП дублира стила на сталиновата брошура “Въпросите на ленинизма“, където авторът сам задава въпроси и сам си отговаря. Сергей Станишев в зала 3 на НДК (обикновено БСП провежда конгресите си в зала 1, но явно този път са имали проблем с лоялната публика) зададе пет въпроса, очерта приемливите отговори и изчака блюдолизците да потвърдят неговите директиви. И понеже ставащото на Конгреса на мандатоносителя е от значение за ситуацията в страната, българските граждани заслужава да обърнат внимание на декларираното, и да забравят какво им показва националната телевизия и слугинските медии, чиито дописки и репортажи бяха издържани

в най-добрия стил на късния живковизъм

В първия си въпрос, точно като Ленин след Октомври, Станишев пита „трябваше ли да вземем властта“. Не става дума как е взета тази власт, нито за реакцията на гражданите от фрапантните манипулации. Въпросът е просто и само за властта. Като че ли тя им е определена от всевишния и всеки, който я оспорва, извършва смъртен грях. И това се отнася за опозицията като цяло, най-вече за ГЕРБ, и разбира се, за Георги Първанов, който пък иска властта в БСП. Отговорът на реторичния въпрос от ласкателите на Станишев еднозначно е “Да, трябваше!“, а Стефан Данаилов дори разигра сценката с разкаянието, как се е съмнявал в правилността на станишевото решение.

Вторият въпрос на Станишев е логическо продължение на първия и се резюмира кратко и ясно-„трябва ли да продължим да управляваме“? В този момент косите на хората би трябвало да настръхнат. Станишев има намерение да крепи кабинета Орешарски за цял мандат. При цялата некадърност, при непрестанните протести, при множеството заеми, които заробват страната и при водената политика това звучи просто абсурдно. Но това явно е без значение. Важното  е обръчите от фирми, както обича да се изразява Доган, и Моника /разбира се/ да са на държавната ясла.  И за да може електоратът на БСП да преглътне тази реалност, потичат едни обещания за реиндустриализация (интересно с какви средства, след като верните на партията кадри обезкостиха производствените мощности) и обещания за лява политика. Всичко това - в мъгла от безсъдържателни думи, доказващи, че Станишев и компания са много далеч от провеждането на социална политика и дори папа

Франциск е по-ляв от цялата компания на „Позитано“ 20

Зарит в средата на поредицата от реторични питания е екзистенциалният за Станишев  въпрос, този за евроизборите. Обаче не става дума, че при едно незадоволително представяне на БСП на тези избори темата за извънредни парламентарни избори ще получи изключителна актуалност. Явно Станишев се надява на полицаите на Йовчев и слугинските медии някак си да продължат агонията. Това, което интересува Станишев, е да е евродепутат с малка група от България, за да се реализира, както говорят приближените „европейската  му кариера“. Не става дума за поста на еврокомисар. Сергей Станишев и кукловодите му, родни или руски, явно се целят в мястото на лидер на социалистите в европарламента или, може би даже в мястото на Шулц. За това е всичкото това напъване. Но както личи, тези избори ще бъдат доста трудни за социалистите и социал-демократите в Европа. Така че може европейската кариера да му се размине.

При създалата се ситуация с бунта на Първанов и другите в БСП, въпросът за кондицията на партията не можеше да бъде отминат от Станишев и този въпрос се яви като номер четири в поредицата на лидера. По стара болшевишка традиция, когато трудно можеш да обориш аргументите на опонента, се прилага тактиката „Такъв човек не съществува“ или пререфразирано на станишевски „Темата АБВ е приключена“. Разбира се, това е далеч от истината, понеже всички ресурси на БСП са ангажирани на ниво медии да натрапят в съзнанието на немислещияj електорат етикетите “предатели“, “конспиратори“, “пета колона на ГЕРБ“. Това ще продължи и в кампанията за изборите. А там, в кампанията за изборите, е връзката с последния въпрос на станишевизма, произнесен на 48 Конгрес на БСП -“Каква кампания ни предстои?“ Ако се опитаме да анализираме подобен въпрос, изхождайки от страховете на задаващия го, може да се направи изводът, че Сергей Станишев е напълно наясно в какви батаци е затънал самият той, съпругата му и партията като цяло и сега се страхува, че нещо от тази реалност може да стане известно на опонентите му и оттам да стане публичен факт. Точно за това предварително, както и при изборите от 12 май 2013, когато се ревеше истерично, че предстоят фалшификации от страна на управляващите, сега Станишев и компания ще огласят медийното пространство с писъци, че го заливат с мръсотия. Като че ли не той, а политическите му противници са в основата на аферата с паспортите, случая Хохегер и наскоро станалата известна история с конфликта на интереси на Моника с европарите. Ако не иска подобни неща да му се случат по време на кампанията, Станишев следва да озапти съпругата си, макар че с това сигурно ще наруши брачния договор! Интересно

защо доня Маргарита нямаше проблемите на Моника?

Може би защото произходът, възпитанието, биографията и положението в обществото си казват думата. А и да не забравяме, че БКП/БСП е свикнала просто да консумира властта.

Извън въпросите на Станишев, тема на Конгреса беше и идеята на Плевнелиев за референдум. Въпросът е от значение за БСП, понеже се поставя под въпрос един от инструментите, които БСП има намерение да използва за подмяна на вота на гражданите-Избирателния кодекс, гласуван от коалиция БСП-ДПС-Атака. За да отклони вниманието от поставените въпроси, с невероятно вулгарен и примитивен език, “ще плашат куче със салам“, Сергей Станишев се опита да формулира нови въпроси за евентуален референдум. Един от тях беше за данъчната система, и с това арогантността му удари тавана. Плоският данък е въведен по времето на тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев и никой не отвори дума за референдум тогава, но сега, когато БСП е атакувана на налагането на този изключително антисоциален данък, изведнъж се сетиха да търсят мнението на народа. Ако експертите на БСП си бяха направили труда да погледнат законодателната уредба по въпроса, можеше и този откровен цинизъм да не бъде изречен от лидера на тази партия. Не е сигурно, че този гаф би могъл да бъде избегнат, понеже в БСП афоризма “на война като на война“ явно е пререфразиран като

„на избори, като на война“...

Извън триумфа на станишевизма, 48 Конгрес на БСП имаше и своя „звезден“ момент. Не, това не е раболепното изказване на Местан и славословенето на БСП като „здрава и силна партия“. За никого не е тайна обвързаността на ДПС с БКП/БСП. Звездата бе „експерта“ Пламен Орешарски, който говори за единството на левицата! Оттук нататък илюзии едва ли може да има.

От Конгреса, който не произведе документ, единственото, което стана ясно е, че Сергей Станишев има намерения за европейска кариера и понеже в БСП не остана нищо свястно, партията ще възхвалява станишевизма. По-страшното е, че той иска да продължава да управлява България.  Тук може би става уместен въпросът: “Къде са момчета със сопите от Майдана?“