Андрей Пионтковский, kasparov.ru

За мен най-значителното събитие на срещата Г-20 беше твърдението на незаконно заемащият поста президент на Русия Владимир Путин: 
"Украйна призна, че инцидентът в Керченския пролив е бил провокация от страна на Киев".
Тази фраза Путин произнесе на 29 юни, оттогава измина близо месец. Не последва никакво опровержение от страна на президента Зеленски. 
А и как би могло, след като Путин просто повтори 
Зеленски откровено застана на страната на Путин и кремълските агресори
формулата на самия Зеленски
 
Спомнете си драматичната сцена от дебатите на стадиона, когато Зеленски обвини опонента си Порошенко: 
"Вие изпратихте украинските моряци на смърт, да за можете да въведете военно положение и да отмените изборите".
Путин повтори лъжата на Зеленски, дори в по-умерена форма, отколкото самия Зеленски.
Нещо повече, Зеленски откровено застана на страната на Путин и кремълските агресори в техния конфликт с украинското външно министрество по повод пленените украински моряци.
Цялата предизборна кампания на Зеленски беше насочена към това да се позиционира като кандидат от 

"партията на мира", която се бори с "партията на войната"

 По този начин петгодишната героична съпротива на украинската държава беше обявена за война, провокирана от Украйна.
Тази гьобелсовска кремълска лъжа се внедрява сега в съзнанието на украинците от почти всички водещи украински телевизии, контролирани или от путинския гаулайтер на Украйна Медведчук или от близки до него олигарси. Включително Коломойски, който има огромно влияние върху Зеленски и неговото най-близко обкръжение, а отношенията помежду им са в режим "господар-лакей".
На украинците целенасочено се внушават две неща: 
Първо: през последните пет години в Украйна на власт е била кръвожадната "партия на войната", а сега те трябва да подкрепят хуманната "партия на мира".
Второ: това, което се случва в Украйна, не е агресия на Русия, а вътрешен конфликт, който украинците трябва да решат сами помежду си.
Именно този дискурс е алфата и омегата на руската политическа пропаганда, ядрото на информационната и война против Украйна, в която на страната на врага преминаха пленените от него украински медии. 
На жертвата на агресията се натрапва комплекс за вина защото оказва съпротива на агресора. В последната си опорка Коломойски добави още една кремълска теза — за интереса на САЩ да разпали гражданска война в Украйна, за да аргументира с нея санкциите наложени на Кремъл.
Тържествуващото "Украйна призна!" е като провъзгласяване на акт на 

капитулация на Украйна в информационната война с Русия

Своята информационна и психологическа победа Кремъл побърза да конвертира в пълномащабен политически реванш  — да вкара в Радата капитулантско мнозинство.
В Украйна съществува капитулантско прокремълско малцинство, достигащо, може би, 20%, но то никога не би могло да дойде на власт без операцията "Зеленски".
Цялата информация за хората в екипа на Зеленски, както и в листите на партията му, показва, че те не са митологични "слуги на народа", а са или слуги на Коломойски и други олигарси, или директни симпатизанти на Кремъл.
В резултат се стигна до невероятна математическа комбинация — капитулантското малцинство от населението на Украйна ще има в Радата мнозинство депутати. Това мнозинство ще бъде създадено от абсурдната партия на неизвестно чии "слуги" + откровено проруската партия на Медведчук-Бойко.
Президентското мнозинство на Зеленски беше съставено от две части: патриотична и капитулантска. 
Капитулантската автоматично се върна на парламентарните избори към Медведчук. Зеленски ще трябва да удържа омагьосаната от него част на патриотичния електорат. 
А след като получи мнозинство в парламента и по този начин всички лостове на властта в парламентарно-президентската република, той вече няма да се нуждае от тях и да се съобразява с тях.
Точно в това горещо убеждават своите кремълски наставници професионалните украински лакеи. 
Зеленски остана единственият от целия му екип, който продължава от време на време да прави някакви патриотични изказвания, да изпраща на патриотите посланието: "Аз съм от нашите!". 
На 22 юли сутринта в Украйна проевропейското антиимперско мнозинство от украинския народ се събуди в съвсем друга страна. В Украйна, в която цялата власт — президент, парламент, съд, медии се контролира от капитулантския триумвират Зеленски — Коломойски — Медведчук.
Знам как ще се нахвърлят върху мен феновете на Зеленски. Няма да ми е за пръв път. Преди 20 години, в хода на една друга избирателна кампания написах:
"Путинизмът е война, информационно зомбиране, изолация от външния свят и понататъшна икономическа деградация. Путинизмът е контролен изстрел в главата на Русия".
И досега някои не могат да ми простят тези думи по адрес на техния кумир: родния "Пиночет", който с желязна ръка води Русия по пътя на пазарните реформи. Някои от тях, макар и по-късно, прозряха, някои дори станаха вождове на опозицията.
Надявам се, че украинските полезни идиоти ще прозрат значително по-бързо. Ще обясня защо, но първо искам да напомня своята позиция за минските споразумения: 
"Практическият резултат от минските преговори е едно крехко примирие и фиксиране на нова, по-изгодна за Кремъл разделителна линия. Илюзията за възстановяването на териториалната цялост на Украйна (без Крим, разбира се) е въдичката, на която след провала на амбициозния проект "Новорусия" Путин се опитва да хване украинското ръководство. На кремълския капан може да бъде противопоставена само последователна позииця на Украйна: Крим и Донбас са временно окупирани от агресора територии, които Украйна рано или късно ще си върне не по военен път, а с други средства, но пълната отговорност дотогава за всичко, което се случва на тези територии е на окупационните власти на Русия.
Всичко друго - особен статут на Донбас, единно политическо пространство, са игри на Путин. Той няма да се махне от Източна Украйна. 
Ето един прост въпрос — ще върне ли границата? Никога. 
Ще си прибере ли учтивите "зелени човечета" и донбаските си бандити? Не.
Той е завзел тази територия и има намерението да я използва като

 раково образувание, което да се разпростре в тялото на Украйна

 да посее хаос, да блокира европейския вектор на политическото и развитие.
За Кремъл опит за ново настъпление, разширяване на окупираните територии, преодоляване на украинската отбрана ще струва много, много скъпо: като човешки загуби и икономически загуби от санкциите".
Какво може да се добави пет години по-късно?
На Москва не и е нужен още един лаком залък от територията на Украйна. Тя иска цяла Украйна.
Путинската интерпретация на минските споразумения беше усилено натрапвана на Киев през 2015–2016 година, включително с участието на лидерите на Франция и Германия. За чест на украинската дипломация, тя отрази този натиск. 
При жив Путин, при неговия неограничен ресурс от въоръжени до зъби зелени човечета "връщането" на Донбас би било "контролен изстрел" в главата на Украйна.
Представете си, какво би се случило с Южна Корея  (държава много по-процъфтяваща, отколкото Украйна), ако се съгласи на "връщане" на Северна Корея: но със запазване на безумния Ким, многомилионната му армия и неограничената подкрепа от съседен Китай?
"Отделните райони на Донецка и Луганска области" са бараката на прокажените от "Руския свят", създадени на завзетия от Кремъл плацдарм след провала на имперсакта авантюра "Новорусия".
Единственото средство за защита на украинската държавност от тази заплаха е 

изолация, хигиенна карантина

 100-километрова демилитаризирана зона с международни миротворци.
Но цялата (вече добронамерено изслушана в Москва) реторика на Зеленски и неговите говорещи глави — говори за съвсем други намерения. При всички тактически противоречия в техните изказвания се очертава доминираща линия, която ще се превърне в политика на всички властови институции.
Това е натрапеният от Кремъл наратив за "вътрешноукраинския конфликт" и необходимостта от неговото преодоляване.
Това е "връщането" в обятията на Украйна на братските ДНР и ЛНР, но при условията на Путин (без никакви промени). Последователното и безпрепятствено плъзване на чумата по цялата украинска територия.
Украинският олигархат, появил се чрез бандитски схеми с руските им колеги, е уморен от конфликта с путинска Русия. Цивилизованият европейски бизнес не е за тях. Те много искат да се върнат в родното блато, с неговите привични и разбираеми понятия и правила. 
Но, за да се върнат и да получат опрощение на греховете трябва да заплатят с предателство на самата идея за Украйна.
Едно от доказателствата за този, донякъде състоял се вече реванш, е масовото завръщане (командироване) от Русия в Украйна на политици и чиновници от времето на Виктор Янукович.
Динамиката на този пълзящ реванш беше почувстван и на Запад. Западът никога няма да бъде по-проукраински отколкото самото украинско ръководство и с облекчение ще се откаже от антикремълските санкции при първите признаци за капитулация на украинските власти.
И сега разбрахте ли защо Зеленски не искаше да дочака редовните избори за парламент, до които оставаха само пет месеца, а побърза да разпусне парламента и да проведе предсрочни избори?
За да успее да свърши всичко преди да изгуби високия си рейтинг.
Така че, сутринта на 22 юли проимперският преврат в Украйна беше успешно завършен. Всички разклонения на властта бяха окомплектовани с 

капитулантско мнозинство

Затова главната интрига в момента е такава: ще успеят ли украинските граждани да разберат накъде, волно или неволно, води страната Зеленски преди капитулацията да е станала свършен факт?
Как ще отговори на това екзистенциално предизвикателство на 2019 година независима Украйна?
Уви, страхувам се, че направеният от Украйна безотговорен популистки избор ще и струва скъпо.