Светослав Пинтев 

„Мен хулите не ме смущават, врагът с които те покри — аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!“. 
Мддда, което си е непреходно, непреходно си е. Трябва да признаем този неоспорим факт. 
Горният прочут при социализЪма, че и при капитализЪма, стих на Христо Радевски тържествува и днес, нещо повече

 осветява като факел пътя на БСП

Сякаш като един Данко Корнелия Нинова е извадила пламтящо сърце и сочи пътя в мрака. Но не този към спасението на държавата, както ни обяснява, а към химерата на властта. Заради това червените вълци още вървят след водачката на глутницата, ако трябва да си изразим метафорично. Въпреки че вече и те имат доста сериозни резерви. И също като в творбата на Максим Горки за Данко  са готови да се отърват от нея, да стъпчат пламтящото сърце, но чак, когато стигнат до властта. Там си дават много ясна сметка, че  ДПС с Пеевски и БСП с Нинова, никаква държава не могат да спасяват. Виж, да опитат да я удавят, това вече са го правили.
Като стана въпрос за давене, умилих се, когато видях как Корнелия Нинова и компания изсипват от автобусите на жълтите павета възрастни хорица, протестиращи срещу поскъпването на водата. Не, че е добре да я вдигат така безцеремонно и драстично, дума да няма, ама и БСП да мобилизира членската си маса, за да протестира, това пък никак не върви. Жалко и трагично е наистина, че това е опозицията. А тя наистина 

няма чувство за мярка

Сетих се за един руски автор, който описва как доскорошните велможи на КПСС убеждавали пенсионерите и бомжите да се вдигнат срещу управлението на Борис Елцин, даже да се въоръжат. Не, за друго, а защото се надявали да открият огън по тях и да обвинят президента в кръвопролитие.
  „Помните ли как беше едно време, другари, късчето хляб деляхме?”, казвали тези „справедливи” червени барони. Коментарът на автора е, цитирам по памет: „Те много добре знаеха, че една милионна част от заграбеното да бяха оставили, щеше да има всеобщо благоденствие и да властват 1000 години”.
Ала Корнелия е във вихъра си, сочи с пръст и вика 

„Тамо са вразите”

  Дава изявления, чието безсрамие е наистина безгранично, ако идва от лидера на БСП: „Да освободим държавата и народа си от веригите”.
 Колко повече може да се отлепи от земята един вожд, чиято партия е виновна не само за 45-те години комунистически терор, но и за последалата 

капиталистическа вакханалия

Облагодетелствала не другиго, а вдъхновителите и изпълнителите на този терор. За пренасочването на ресурсите на държавата, за създаването на силовите групировки, които заместиха народната милиция и наложиха още по свиреп терор. Докъде може да стигне тази наглост? И докога?
Президентът Радев очевидно е прецизно програмиран как да използва отчаянието и страха на хората за оцеляването им, говорейки, че управляващите са загубили човешкия облик. Превърнали са се в зверове, които смучат кръвчицата народна, ако трябва да използваме соц стилистиката.
 За възможността на държавния глава да се изявява като пародиен червен Чавдар войвода, голяма вина, разбира се, имат и хората в управлението, които сякаш не си дават сметка какво правят, инатейки се за лекарствата, нито срещу кого точно са изправени.
Ала Корнелия Нинова и този генерал, когото инсталира на „Дондуков”2, не използват това  безхаберие разумно, като съвсем ясно демонстрират, че отиват на истинска война. Ала всички чудесно знаем чий войници са те.
Чух, че дори по върховете на БСП били изумени, че Корнелия е решила да сурвака европредседателството с вота на недоверие веднага след старта му.   Така тя се надява да влезе в световните новини и да раздруса работата му. Тук не е трудно са се забележи и 

дългата ръчичка на чичо Вова

Явно му се е явила спешна нужда да демонстрира сила пред ЕС и да покаже кой  точно командва у нас, да покаже, че може да разиграва председателсващите ЕС като циганин, който кара дръглива мечка да танцува, дърпайки халката на ноздрата му.
 Но да се върнем към поезията. 
Бих казал, че в момента този прочут стих на Радевски изживява звездния си миг, като за пореден, а може би и последен път, залива със светлина цялата карнавална абсурдност на съществуването на една особена каста, която е ядро и двигател на чуждестранна военизирана организация, властваща политически и икономически в страната ни от 7 десетилетия. Тя пък обича да се представя за  политическата формация на работниците, селяните, въобще

на париите презрени

 А всъщност е основният им угнетител и причинител на бедствията им през последните 70 години. „На сърца ни да олекне, да живей, живей труда“, както обичат да пеят. На едни им олеква, други се трудят. Диалектически материализъм, какво да ги правиш другарите.  Или беше: „На крак, о парии презрени, на крак о роби на труда?“. А подтиснатите и унизените, ако знаеха точно какво са им причинили, отдавна да са ги довършили, но това е отделна тема.
А, че париите са презрени от ръководството, презрени са  /”парии” с две „и“-та, да не се чете „парите“, те са съвсем друг случай –б.а../  
Щяха ли иначе вождовете и днес да им поднасят безумни лъжи и опорни точки, изковани още от другаря Жданов, но разпространявани във Фейсбук, с такова 

сатанинско безочие

 Което ми напомня, че софийската улица „Пиротска“ води към ЦУМ. Това е бившата „Жданов“, както я кръстиха при социализма. 
Добре известно на широката общественост е, че всички пътища водят към ЦУМ, още от римско време, апропо. И към прочутия вече офис на Георги Гергов, лидер на втората по мощ партийна организация, тази в Пловдив. А може би дори към другаря Красимир Янков, виден представител на третата по мащаб партийна структура, каквато е варненската. Ала тези пътища вече са отрязани.

 В интервю онзи ден именно Красимир Янков каза в прав текст на Нинова да си ходи, макар да не спомена името й в частта, където директно се посочва вратата. Нямаше как  да е по-ясен обаче. Изрази се така: „Дойде време политиците на Прехода да отстъпят. Всички, участвали пряко или косвено в приватизацията, трябва да отстъпят, за да не бъдат в тежест на една ревизия на станалото през последните 28 години. Това е кристално ясната позиция на Красимир Янков, какво да ви кажа.
 В студиото на „Тази сутрин” на Би Ти Ви той беше поканен да коментира точно ролята на Корнелия Нинова в раздържавяването на „Техноимпекс” през 1998 г.
 Партията, за която се говори в цитирания най- горе стих, заклейми самата себе си, давайки си ясна сметка какво прави, но гонейки определена цел, нейната

вечна й цел

Да властва. Представата, за което докарва до шок, ужас и делириум тременс широките народни маси, патили многократно от подобно бедствие. Да не кажем, че почти не са излизали от него. И те никак не са склонни да го допуснат отново след извратения експеримент „Орешарски”, да не говорим за единствената възможна комбинация, да властват отново с ДПС. Това би било наистина хубав фойерверк за приключването на над вековната история на БСП, но ще е опасно и за страната. 
   За червения елит е важно лидерът да е  сравнително чист, та нали е острието, което  ще проправя пътя към властта.
 Това , разбира се, вече няма как да стане, колкото и да си стискат ръцете с другаря Карадайъ от ДПС,  но тази надежда още крепи и двете братски формации. 
Да припомним какво писахме вчера: „ПГ на "БСП за България" остро осъжда опитите председателят на групата да бъде оклеветен чрез непрекъснатото внушаване на манипулирана информация“, се казва в съобщение на БСП до медиите.“ Председател, разбира се, е Нинова, а другарите дори не се срамуват да говорят за манипулирана информация. 
  В този къс изящна словесност  няма ни дума, ни вопъл ни стон за становището на същата партия от началото на века, че приватизацията на "Техноимпекс" е грабеж и т.н. Очевидно разсъждават, че Корнелия Нинова тогава

 не е била лидер

Нито дори виден член на БСП, тури му пепел тогава. На другарите даже им е  приятно, че това, което са определили като грабеж, ще мине на сметката  на клетото СДС, онова някогашното. 
След приватизацията другарката се е поправила, разбрала е грешките си, като сега е начело на БСП, която по стара традиция я обгръща в ореол на непогрешимост, почти като този на самия папа. Защо не?  За Нинова в БСП би могло да се каже същото, което е записано в  Догмата за непогрешимостта на Светия отец, която датира от 1870 г., ако не се лъжа. За папата там се казва: 
„Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това?". А също „да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят“.
Папеса Нинова изглежда също е толкова непогрешима.  Само да вземе властта.
„ПГ на "БСП за България" твърдо стои зад председателя си. Всяко мнение, изразено пред медиите, но не и пред групата, постига само едно - руши авторитета и пречи на групата да заяви ясно своята опозиционност и алтернатива. Разграничаваме се от подобно поведение. То не изразява нито политиките ни, нито разбирането ни за политика“, информират от БСП, визирайки колегата си Ангел Найденов, който единствен се възмути от липсата на здрав разум в партийните позиции по този въпрос. И от Красимир Янков, разбира се.  Заклеймени бяха "нЕякои другари", в най-добрите традиции на комунизма, както писахме.
Още същият ден БСП и ДПС се разбраха да внесат заедно 

вот на недоверие на 17 януари

 До 10 януари ще са ясни и готови мотивите. Не по рано.  Председателството стартира на следващия ден. Можеше да ги оставят мотивите за лятото, те са последна грижа.
 Вот на недоверие се внася с непоклатими мотиви, но в този случай Нинова е проявила творчество, достойно за театър на абсурда,  тепърва ще ги мъдрят.  А има за какво да се хванат, ако не искаха да правят панаира, поръчан от чичо Вова, а действително мислеха за тази държава. 
Именно затова може да съществуват и да се винаги актуални думи като: „Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!”