Райко Иванов, Изследователска агенция „е-Скан”

Изключително драматичните и динамични събития, разиграли се през последните дни в България, предизвикват поредица от тежки въпроси и нееднозначни оценки във всеки един гражданин. Общото и неоспоримото в тях е, че гнева на българина е оправдан и е предизвикан от невижданата и непонятна за Европа в 21 век бедност и нищета, до която е доведен той. Пладнешкият грабеж от страна на суровинните монополи и финансови институции, на  който са подложени обикновенните хора в страната  и липсата на регулативен контрол от страна на институциите озвериха хората. Те разбраха, „че няма кой да ги оправи“ и в очерталата се безперспективност решиха сами да търсят правата си чрез стихиен протест. Свидетел съм (чрез множеството сондажи на общественото мнение през това време), как вълната на обществените нагласи през 2009 година смени своята сила и посока и възкачи досегашните управляващи. Хората очакваха възмездие за корпоративно-олигархичното управление  на партиите в Тройната коалиция, за мегаломанските

изцепки на „разпределящия порциите“

на властта. Ненапразно рейтингът на досегашния премиер гонеше тогава стойности от 60-70%. Неслучайно една година след това, въпреки конфузните ситуации, в които беше вкаран от хора от екипа си (примерно провалената кандидатура за еврокомисаря  Р, Желева) рейтинга му беше по-висок от всички предшественици на неговия пост за същото време. Това се дължеше на това, че хората му вярваха и се надяваха. да въдвори съвсем нова и справедлива управленска практика. Провалът на очакванията за възмездие и справедливост доведоха до последните събития и решението на премиера Борисов, което е мъжкарско и отговорно. В същност Борисов е обвиняван за множество неща през мандата си, но за разлика от повечето си критици, които съвсем до скоро се бяха изпокрили като мишоци, винаги е демонстрирал сила и решителност.

 Реставрацията на стари групировки, практики и личности е първия основен риск при новосъздалата се ситуация. Виждаме, че телевизионните студия вече не се напускат от хора, подхранвани от предишното“разпределение на порциите“. За съжаление съществува реална опасност  те и политическите им ментори да яхнат справедливите искания на хората и да изменят насоката на протеста. Вторият възможен риск, който новата ситуация налага е страната ни да изпадне в плен на популизма. За разлика от тези, които го практикуват за лични цели и обогатяване, негативните му и разрушителни последици за обществото са повече от ясни. Сегашното му проявление е родилно свързано с протестите - важното е да разрушим всичко, което е олигархично пък по нататък.... няма значение. Безпокои ме, че няма издигната алтернатива на сегашната ситуация. В момента правим стъпка с левия крак без да знаем какво ще направи десният.

Икономическият популизъм

на практика в условията на тази жестока глобална криза ще доведе до банкрут държавата, за която всички протестиращи обявиха, че милеят. Политическите измерения на популизма са не по-малко опасни. Организаторите на протеста като граждански движения обявиха, че не искат да се идентифицират с политическите партии. Добре, но реално по Конституция те могат реално да участват в него като именно като такива. Получава се омагьосан кръг, последиците, от който имат за съжаление високи практически негативни последици. Ако гражданските движения не определят мястото си и ролята си в реалния политически живот, ако традиционните политическите партии не излязат от ограничената територия на отрицанието и евтиния популизъм, то перспективите за българите никак не са хубави - пермамнентни политически кризи, загуба на външно финансиране, влошена още повече макроикономическа среда, разрушително обедняване. И тогава хората отново ще се почувстват употребени. И с основание...